Медиите или що е то демокрация
Аделина Марини, October 8, 2009
Напоследък на много хора у нас им прави впечатление, че нещо не е наред с българските медии. И не е наред това, че те отдавна са спрели да бъдат медии такива, каквито са по призвание. А именно - да информират точно, ясно и вярно обществото за всичко ставащо в него. Да търсят и намират информация, да задават смислени и добре обосновани въпроси, да изискват обяснения от управляващите, от опозицията, от фирмите и изобщо от всички, от чиито решения има преки последици върху една или друга обществена група. Най-малкото, замисляли ли сте се да проверите каква е редакционната политика и правилата за поведение на любимия ви вестник, радио, телевизия?
Както онзи ден стана дума във Фейсбук, големите световни медии са публикували на интернет страниците си дълги по десетки страници правила за поведение на журналистите, на редакцията, на аудиторията и т.н. Медиите са призвани да решават проблеми, не да ги замазват, не да ги отразяват като папагали, при това в удобна, за заинтересована страна, светлина. Всичко това не се получава в България. Тенденцията е отдавна, но сега доби просто чудовищни размери.
По тази тема, впрочем, разсъждава и Антъни Апая в мнението си, публикувано във вестник "Вашингтон пост" в сряда. Поводът е трагичен - вчера се навършиха 3 години от смъртта на Анна Политковская - руски журналист, отразяващ войната в Чечения, застреляна с 5 куршума, докато се прибирала вкъщи. Авторът на статията е писател и преподавател по философия в Принстън. "Тя не беше първият руски журналист, убит защото изпълнява безценната функция да вади на светло погребаните истини. За съжаление, тя не е била и няма да бъде единствената, ще има още убийства. И ние всички ще платим цената", пише професор Апая.
"Ние, западняците, често мислехме по време на Студената война, че една демократична Русия ще бъде по-добра както за руснаците, така и за нас. Но 20 години след падането на Желязната завеса, надеждите за истинска демокрация в Русия си остават нереализирани. Огромна причина за това са рисковите условия, в които работят руските медии".
У нас убийствата на журналисти са рядкост. Доста често при нападенията над журналисти в България, плъзват и съмнения за тяхната медийна хигиена. Но, това не прави ситуацията по-малко страшна. Най-ужасяващото от всичко е автоцензурата, която много медии и отделни журналисти си поставят - дали защото произходът на техните пари е съмнителен, дали защото отделни журналисти привиждат в професията ни удобен повод да се отъркаш до някой във властта или пък защото си се поддал на предупрежденията на хора, с които работиш, да не пишеш. Но, не защото нещо лошо ще ти се случи, а защото просто ще си развалите приятелството. Възможно е журналистът да се е възползвал от положението си и да си е издействал я апартамент, я пари, я нещо трето и да не иска да се раздели с тях.
На второ място е ужасяващата тенденция частните медии да се превръщат, всъщност не в независими трибуни, а в инструменти. Пример за това са рождените дни на медии, на които се канят политици от най-високо ниво. Какво казваме на аудиторията си така? Че сме близки с президента Първанов, с премиера Бойко Борисов, с кмета, с някой министър? Това какво топли публиката? Каква добавена стойност получава тя? Никаква. Затова и гласуването на хората доби тъжното име "неинформиран избор". Или както пише професор Антъни Апая "Свободата на журналистите да съобщават за живота в техните общества е жизненоважна, защото без нея, гражданите също губят своята свобода".
Личното ми мнение е, че България 20 години след началото на прехода към демокрация и свобода, не е свободна. Нейните граждани не са свободни. Не знаят какво е свободата и каква й е цената, което е парадокс на фона на останалите източноевропейски държави, свалили оковите на подтисническата система, наричана от някои социализъм, от други - комунизъм, а от трети - тоталитаризъм. Защото, ако в продължение на 45 години си имал 1 наум дали, кога и пред кого да разкажеш политически виц, сега не е особено ясно защо хората не се стремят към повече информация, към повече знание, към повече гледни точки.
На всичко отгоре, медиите слагат похлупака, предлагайки на публиката добре изглеждащи разголени жени, унищожително отвратителни реалити игри, пошли филми, пошли концерти. Предлагат се и т.нар. talk show-та, от които единственото, което може да научиш е, че водещият е на "ти" с този или онзи или пък, че страда от тежка форма на самовлюбеност и просто умира да виси на екран, защото няма какво друго да предложи на публиката.
Факт е, че в развитите държави свободата на словото е била извоювана с кръв, както и гражданската свобода, впрочем. Нашият случай е друг - развитието на нашата държава е било прекъсвано многократно в дългата ни история. Това обаче не е причина да изпадаме в самосъжаление и да твърдим, че това е нашата съдба и да не правим нищо. Колкото и пазарната икономика у нас да е "замърсена" със сиви капитали, все пак не е невъзможно да направим своя избор и да подтикнем рудиментарната си пазарна икономика към действие - ако искате знание, търсете го другаде. Колкото повече спада аудиторията на дадена медия, толкова по-малко приходи ще получава тя. Накрая, ако наистина имаме рудимент на пазарна икономика, тази медия или ще изчезне от пазара, или ще се съвземе и ще започне да предлага смислен продукт.
Да, някои ще контрират, че българските медии направиха етичен кодекс на поведение и доста от тях го подписаха. Богатият ни исторически опит обаче показва, че колективното съзнание никога не е водило до нищо добро. И, ако американците се вълнуват от свободата на медиите в Русия, може да бъдат спокойни. Колкото и цинично да звучи, все пак там има журналисти, които някой иска да убие - значи са произвели нещо безценно, какъвто е животът. А у нас?