euinside

EN | BG

• EN | BG
• Теми
• За Нас
• Проекти
• Авторски Права

Историята с финансовото състояние на Гърция, освен че предизвика сериозни икономически и политически сътресения в цялата еврозона, даде поле за дискусии за това как и дали на Гърция да се помогне, за да се увеличи натиска върху останалите страни с евро. По този повод в блога за икономика, старши икономистът от "Отворено общество" Георги Ангелов посочва, че Гърция не трябва да бъде спасявана и, ако не може да се оправи сама, да сключи споразумение с МВФ, защото това би насърчило гърците, а и други финансово недисциплинирани държави да продължат да трупат дългове.

Нещо, от което председателят на еврогрупата, премиерът на Люксембург Жан-Клод Юнкер, бяга като дявол от тамян, защото това би подкопало доверието във възможностите на еврозоната да се справи сама без наличието на политически съюз. На въпроса на euinside дали наистина евентуална помощ от МВФ ще доведе до още по-голямо отдръпване на доверието в еврозоната, Георги Ангелов изпрати следния отговор:

Историята на проблема е по-дълга. Преди няколко години големите страни в Еврозоната имаха проблеми с бюджетните си дефицити. Според т.нар. Пакт за стабилност и растеж, срещу тях трябваше да бъдат наложени санкции, за да бъдат принудени да спазват фискална дисциплина. Тъй като Германия и Франция са най-големите страни в ЕС, обаче, срещу тях санкции не бяха наложени. На практика, пактът беше разхлабен заради големите страни.

След като пактът не работи, единственият начин да се спазват някакви разумни правила на фискална дисциплина е пазарният натиск. Когато една страна има твърде големи държавни дългове и бюджетни дефицити, пазарът започва да се съмнява в нейната кредитоспособност, изисква все по-високи лихвени проценти заради по-високия риск и ако тази държава не вземе мерки, крайният резултат е фалит (никой да не иска да предоставя повече кредити на съответната държава и тя да се окаже в неплатежоспособност). Гърция се възползва от разхлабването на пакта, но не може да избяга от пазарната дисциплина.

Сега, обаче, ЕС и Еврогрупата разхлабват и пазарния натиск срещу Гърция - като обещават да я спасят ако достигне до фалит. С други думи, след като премахнаха натиска от страна на Пакта за стабилност и растеж, сега премахват и натиска от страна на пазара. Това е рецепта за бедствие. Защото изчезва всякакъв натиск за благоразумна политика. Това може да създаде катастрофални резултати (нека да припомним, че по подобен начин беше премахнат пазарният натиск върху банките в САЩ, което им позволи да натрупат огромни рискове и доведе до финансов срив)*.

Съответно, решението трябва да е в точно обратната посока - на пазарната дисциплина не бива да се пречи, а тя трябва да бъде подпомогната чрез затягане на Пакта за стабилност и растеж. Ако днес Еврозоната спаси Гърция, тогава тя създава стимули утре някоя друга страна да натрупа големи дългове и дефицити - тъй като проблемите на неблагоразумните страни се прехвърлят върху благоразумните. От друга страна, ако Еврозоната не спаси Гърция, а я остави на МВФ, тогава проблемът е по-малък - Гърция отново ще получи помощ, но срещу строги изисквания, които МВФ знае как да прилага. Т.е. проблемът ще бъде ограничен, тъй като неблагоразумните страни от Еврозоната ще знаят, че заради неблагоразумието ще ги сполети МВФ - и ще имат стимул да са благоразумни.

Ако иска, ЕС може да създаде и собствен "Европейски валутен фонд", както предлага Даниел Грос от CEPS. Някакъв подобен механизъм трябва да съществува - който да глобява страните, които не спазват фискална дисциплина и да ги стимулира да са благоразумни. Но в момента подобно нещо не съществува и МВФ е единствената работеща алтернатива. Още повече, че тя има и политически предимства - от една страна, Гърците ще се сърдят на МВФ, а не на ЕС (т.е. ще се избегне евроскептицизмът у гърците).

От друга страна, немските, холандските и останалите западни избиратели няма да имат повод да съжаляват, че са част от Еврозоната (обратно, ако Еврозоната спаси Гърция, това вероятно ще създаде евроскептични настроения на запад - хората ще се чудят защо въобще е създадено еврото, ако то стимулира подобно неблагоразумие). Да не говорим за Източна Европа, която беше оставена на МВФ и никой не й помогна. Новите страни биха били поставени в неравноправно положение, ако за Гърция се действа по различен начин.

Във всеки случай, аргументите Гърция да се остави на МВФ са силни. Това, че гордостта на гърците ще бъде засегната или че гордостта на страните от еврозоната ще бъде засегната заради намесата на МВФ, е много слаб аргумент. Всеки, който е правил грешки, довели го до фалит, трябва да забрави за гордостта си поне докато излезе от фалита. Гордостта не бива да пречи на здравия разум, завършва коментара си за euinside старши икономистът от институт "Отворено общество" Георги Ангелов.

*всички подчертавания и удебелявания на текста на Георги Ангелов са направени от euinside