Труд, оценка, възхвала или Нобел
Аделина Марини, October 10, 2009
Покрай тазгодишното раздаване на Нобеловите награди се сетих за един прекрасен филм - "Красив ум". В него ставаше дума, ако не си спомняте, за един брилянтен математик, който страдаше от психическо заболяване и това беше причината да бъде отритнат от живота и кариерата. Впоследствие обаче, много години по-късно, той получи почитта на колегите си в университета, в който преподаваше. А, тя се изразяваше в това всеки авторитетен професор да връчи на най-големия ум красива писалка. В хода на целия филм обаче, извън личната история на героя на Ръсел Кроу, вървеше постоянният стремеж и амбиция писалката да бъде заслужена. Пътят към нея създаде и "униформа" на потенциалните притежатели на писалките - доказани, добре облечени, с точно определен код на поведение, с определен брой написани трудове и т.н. хора.
Историята ме впечатли, защото ми създаде усещането, че рано или късно "красивият ум" може да бъде възнаграден, въпреки че е излезнал извън канона, въпреки екстравагантността и различието си от другите.
В тазгодишното раздаване, вниманието ми привлече фактът, че наградата за физика получиха хора за неща, открили преди повече от 40 години. Приех го естествено, защото, в крайна сметка, нещата, които променят хода на събитията, искат време, за да се докажат като пътепоказатели. На фона на това обаче, връчването на наградата за мир, което винаги е имало силен политически елемент, тази година надмина себе си.
Новият американски президент все още няма и година на поста, а усилията му в областта на мира тепърва трябва да бъдат открити, а след това да бъдат и оценени. Точно тези факти 
будят сериозна почуда защо точно той спечели наградата за мир. Извън почудата, връчването на тази най-висока международна оценка за постижения в дадена област, този акт създава серия от предпоставки, които може да изиграят лоша шега не само на усилията за мир по света, но и на наградата като такава. Помислете си само, как оттук нататък всяка политика на г-н Обама към Афганистан, Ирак, Близкия изток или Кавказ ще бъде осъществявана на фона на неговото отличие.
Сред лауреатите на наградата за мир са хора като Далай Лама и майка Тереза, за които приносът е безспорен. Носител на Нобел е и покойният вече палестински лидер Ясер Арафат, в чието награждаване политиката имаше сериозен принос в много важен момент от усилията за постигане на мир между израелци и палестинци. Но, пак, не е толкова спорно отсъждането на наградата за него. Други отличени са борецът срещу расовата дискриминация Мартин Лутър Кинг младши, както и бившият финландски президент Марти Ахтисаари заради усилията му Косово да се отдели мирно и тихо от Сърбия. Какво обаче да кажем за Барак Обама? Още повече, че Нобеловите награди се връчват за постижения, а не за харизма, каквато безспорно американският президент притежава. Дори на сайта на наградите за мир, някак нелепо стои заглавието: "От Кинг до Обама.
Заради горенаписаното, а и заради многото още аргументи, които може да бъдат посочени, смятам, че Нобеловата награда за мир беше опорочена. Върху нея беше сложено петно, което трудно може да бъде заличено, защото само си представете с какво бреме ще бъде натоварен лауреатът на наградата за мир догодина. Ами, ако е човек, който наистина я заслужава? Това ще мине между капките и никой няма да си направи труда да проследи церемонията, камо ли да се замисли върху това дали лауреатът я заслужава. За съжаление, с Нобеловите награди се случи това, което се случи с ордените "Стара планина", раздавани от президента Георги Първанов през двата му мандата в България.