Икономика на безотговорните субекти
Аделина Марини, May 21, 2009
Кризите са много полезно нещо, защото дават доста добра представа както за глобалното състояние, така и за отделните икономики. В този смисъл не е изненада, че Източна Европа се оказа сред най-засегнатите. Причините за това са много и са комплексни. Една от основните обаче е, че все още ипотечните заеми са по-малко от потребителските.
За да си обясним по-добре кризата в Източна Европа обаче, трябва да си спомним и още някои натрупвания на грешки. Една от тях беше подготвителният процес за членство на голяма част от източноевропейските държави в ЕС. Грешката беше двойна. От една страна ЕС беше подведен от идеята, че с падането на Берлинската стена ще се положат усилия, но е по-важно Европа да бъде обединена и да се преразпредели балансът на силите. От друга, държавите, които се изтезаваха с многото критерии, не успяха да изградят достатъчно здрави механизми, които да им гарантират стабилност по простата причина, че работеха с мисълта, че “веднъж да влезем в ЕС и оттам-нататък нещата са лесни”. ЕС също има заслуга за това, тъй като не отричаше подобна постановка.
Сега разликите в икономиките са повече от очевадни. И преди няколко години Доналд Ръмсфелд малко подрани с разделянето на стара и нова Европа. Сега вече е плашещо прав.
Друга причина е, че източноевропейските икономики бяха свикнали да мислят планово, но не планово в смисъла на "да направим един смислен план, който да изпълним и да знаем какво ще ни донесе", а планово в смисъл на централизирано. И, поради върховната централизация на всяко икономическо действие и липсата на реални икономически субекти, се стигна до там поколения наред да бъдат възпитавани в убеждението, че има кой да се грижи за тях. Не по-малък проблем е, че някога имаше лесен достъп до изключително евтини жилища и заеми с много ниски лихви, което направи България една от страните с най-много собствени жилища на глава от населението. Именно това е причината за липсата на отговорни икономически мисли.
Защото, когато има много хора, живеещи спокойно с мисълта, че не е нужно да се напъват, защото имат покрив над главата и могат да се оправят и с малко пари или с консервите на баба от село, няма как да се разчита на голяма икономическа активност, а още по-малко на сериозна ефективност. Така че, изход от кризата ще има тогава, когато ипотечните кредити станат повече от потребителските. Тогава ще се оформят икономически отговорните субекти, които ще бъдат принудени, за да запазят дома си да се стараят повече в работата си, да работят по-качествено и повече.
А, за онези, които при четенето на тези редове, биха направили аналогията с ипотечната криза в САЩ ще кажа, че това е нелогично сравнение, защото в САЩ много хора правеха ипотеки с цел препродажба, тъй като печалбите бяха огромни. В България това надали ще стане възможно скоро поради куп причини, които са обект на друг анализ.
Неприятното в случая с България, а и някои други източноевропейски страни е, че това анти-икономическо мислене съществува и в образователната система, защото няма как иначе да си обясним факта, че политици със съответното образование, са склонни да пренебрегнат икономическата логика на втори мандат. Така например бих попитала управляващите, които отказват да актуализират бюджета преди изборите, как те биха се справили с този бюджет, ако спечелят втори мандат? Или, може би, са приели вече загубата и просто искат да подлеят вода на следващите? Във всички случаи обаче това са безотговорни икономически действия с дългосрочен политико-икономически и социален ефект. И е жалко наистина, че уж зрели на външен вид политици не осъзнават това. Още по-жалкото е, че техните избиратели също не го осъзнават. И така, до следващата петилетка ... четирилетка, всъщност.