euinside

EN | BG

• EN | BG
• Теми
• За Нас
• Проекти
• Авторски Права

Русия ще финансира изграждането на АЕЦ Белене до намирането на стратегически инвеститор. Това е новината от днешното масирано руско присъствие в София. Нагнетяването на напрежението започна във вторник с „изненадваща” визита на председателя на борда на директорите на „Газпром” Алексей Милер. Тогава стана ясно, че в петък на крака ще дойде директорът на руската държавна корпорация по атомна енергетика „Росатом” Сергей Кириенко с оферта за 2 милиарда евро заем за проекта.

Кириенко дойде, при това не сам, а с министъра на енергетиката Сергей Шматко. Отгоре на всичко, след месеци колебания и замразявания на проекта „Белене”, точно тази сутрин Българският енергиен холдинг е публикувал обявата за избор на консултант за проекта, за която журналистите чуха от министър Трайков чак по обед, защото БЕХ имал проблеми със сървъра. Изявлението на министър Трайков провокира повече въпроси, отколкото даде отговори. Той дори не съобщи в прав текст „новината” за заема от Русия и остави журналистите сами да се досетят. Но наблегна на това, че няма да се дават държавни гаранции за заема.

Може би заради заканата на колегата си Симеон Дянков рано сутринта, че той няма да допусне държавно обвързване с руски заем за „Белене”. Руснаците, от своя страна, изглеждаха щедри и великодушни. Готови да спасят проекта, уверени в неговата рентабилност, докато дойде инвеститорът. Тъй като министрите много бързаха и нямаха време да отговарят на журналистически въпроси, не стана ясно, например какво ще стане с проекта, ако въпросният стратегически инвеститор не се намери.

Не стана ясно също и защо въпреки колебанията на София по повод „Южен поток”, руският енергиен министър обяви, че България е най-важният партньор на Москва в проекта. Не стана ясно и защо след месеци протакане изведнъж се оказа, че всъщност няма такова нещо като преразглеждане на енергийните проекти с Русия.

И най-важното: отново не знаем почти нищо по т.нар. „технически въпроси”, а именно пари, дялове и цени. Докато обществото не получи цифри и факти по отношение на енергийните проекти, те ще продължават да бъдат обект на спекулации и политиканстване. И никога няма да сме сигурни кога правителството взима решения според икономическата изгода и кога - според политическата принуда.