Бойко Борисов направи първата си много скъпа грешка, но все още има време да я поправи
Аделина Марини, June 11, 2009
Тъжно е, когато се окаже, че светлината в тунела е от бързо приближаващия влак. В България сякаш повече хора, отколкото е полезно за обществото, страдат от комплекси и мания за величие. За съжаление трябва да кажа, че фарът на влака се оказва Бойко Борисов. Какво имам предвид? В момент, когато хората са отблъснати от политиката, разочаровани от непрекъснатите смени на правителства, неизпълнени обещания, боричкания за власт, просташка реторика и други подобни, решението на Бойко Борисов, на практика, да откаже протегнатата ръка на Синята коалиция означава само едно - България я чакат тежки години не само политически, а и икономически. Впрочем двете неща винаги вървят заедно, така че ако досега сме се страхували от последиците от финансово-икономическата криза и какво оставя в хазната настоящата тройна коалиция, то сега трябва да се притесняваме и от нестабилността, породена от липсата на дългосрочна политическа увереност. А ситуацията, трезво погледната е следната:
Колкото и да е уверен Бойко Борисов, че има хора, подготвени да управляват, това не е точно така. Колкото младостта на екипа му да е плюс, толкова е и минус. Без опит в управлението, влизането на тези хора по министерства и сред старите кучета в парламента, ги обрича на дълго и мъчително обучение в политическите игри, които в момента България не може да си позволи, а хората надали могат да изтърпят. Защото не бива да забравяме, че икономическата криза е като пубертета - ако дойде със закъснение, не означава, че ще си иде по-рано и когато другите държави започнат да се възстановяват, те ще имат нужда от хора, а у нас хората все повече ще искат да напускат родината си.
От друга страна, Синята коалиция, колкото и да е страшна в очите на Сергей Станишев, притежава и капацитета, и трезвия спомен за реализирани реформи. Да, реформите са болезнени, но имат дългосрочен положителен ефект. И, без да забравяме грешките от времето на Иван Костов (които и той трябва да си спомни хубаво), трябва да си спомним и основата, която неговото правителство положи, реформите, които той започна и недовърши заради грешките, които не призна.
Репликата на Бойко Борисов, че ще бие БСП сам и че Синята коалиция е показала по-нисък резултат от БСП, ДПС и НДСВ, са нелепи на фона на безкрайно многото сходства в предизборните програми на ГЕРБ и Синята коалиция. Опасявам се, че столичният кмет, така превъзбуден от по-малко от 25-те си процента на Европейските избори, ще си вкара автогол, който ще го изкара много по-трайно от политиката именно заради резките движения, които е склонен да прави. А и, пак да повторим, търпението вече се изчерпва, поради което процесите по недолюбване на някого ще се случват много по-бързо, отколкото досега.
Освен това, въпреки че като журналист признавам рекламния ефект на лежащия столичен кмет с превързани крака на болничното легло, като гласоподавател това не ме разчувства. Много повече ме тревожи фактът, че след 5 юли няма да има алтернатива, че парламентът ще е толкова пъстър, че създаването на работещо правителство ще е на практика невъзможно. Изпадам в ужас от мисълта, че ситуацията в държавата, която все по-трудно понасям, ще се изостри още повече - липсата на ред, липсата на развитие, напредък и стабилност. Всичко това ще остане утопия. И защо? Защото Бойко Борисов иска да е един-единствен. В европейската политика от времето на Хитлер и Сталин, няма вече един-единствен. Подобни еднолични фигури има само в страни, с които демократичния свят не обича да си говори.
Затова пожелавам на лидера на ГЕРБ да действа като лидер, а не като най-харесваното лошо момче в квартала. Ще бъде добре за всички ни. Пък и ще захрани и личното му его, със сигурност.
Синята коалиция пък призовавам, ако по някаква тайнствена случайност разумът надделее и влязат в следващото управление, да помнят грешките си от миналото: отказът от честен разговор с медиите, отказът от признание на грешките, отказът от посочване на виновните веднага, отказът от честно обяснение на действията, които впоследствие са се оказали полезни, но това са разбрали само експертите, не и хората.