В очакване на поредния доклад на ЕК
Аделина Марини, January 31, 2008
Започнахме преговорите за присъединяване към Европейския съюз преди 8 години – през февруари 2000-та година. В края на 99-та година, Европейският съвет взима решение да започне преговори с България, Латвия, Литва, Словакия, Румъния и Малта. В процеса на засилените контакти с Европейския съюз, постоянните доклади за напредъка, опитите на българските правителства оттогава досега да се реформират така, че да се присъединим заедно с останалите, става ясно, че България и Румъния ще бъдат отделени от останалите и, ако всичко върви добре, ще се присъединят през 2007-ма. Вероятно много хора помнят всичко това.
Помнят също така, че присъединяването през 2007-ма беше въпрос на компромис, в резултат на който беше създаден новият механизъм за наблюдение, въведен за първи път специално за България и Румъния. Защо се получи така?
Много пъти сме го дискутирали това, но да припомним, че причините бяха доста комплексни – като започнем от международното положение и завършим с твърдите обещания на България да направи наистина всичко възможно да поправи забележките, неизменно присъствали във всички предишни доклади на Европейската комисия. Стигна се дори дотам, че през септември 2006-та година, когато Комисията побликува поредния си критичен доклад, но с обещание, че на първи януари 2007-ма ще станем член, медии и управляващи изпаднахме в разгорещен спор има ли разлика между въпросния доклад и предишните. Продължавам да съм твърдо убедена, че единствената разлика тогава беше наличието на конкретна дата за присъединяване. Всичко останало беше до болка познато – корупция по високите етажи на властта, липса на резултати в борбата с организираната престъпност и така нататък и така нататък.
Трябва обаче да признаем, че докладите на комисията, макар и доста скучновати поради своето еднообразие, претърпяваха известна еволюция, която се състоеше в това, че ставаха малко по-конкретни. Общите фрази „липсва достатъчен напредък в борбата с корупцията по високите етажи на властта и организираната престъпност” започнаха да отстъпват място на „необходими са присъди на висши членове на властта”. Впоследствие и тази фраза бе променена и сведена до „поне двама осъдени висши представители на властта”. И така, до присъединяването. Сега, очакванията са тези фрази отново да присъстват в доклада, който е междинен, а окончателният му вариант ще бъде оповестен през юни.
Разбира се, можем да си говорим поне няколко часа без прекъсване за формулировките в този тип документи, колко често едно изречение е предмет на неколкочасови, дори неколкодневни обсъждания в колежа на комисарите или между експертите и Европейската комисия, или между Европейската комисия и българските власти. Можем да си говорим и за това какво влага Брюксел в тази или онази фраза и как я четем ние. В крайна сметка се оказва обаче, че от тези доклади най-много се вълнуваме ние, медиите.
И така, днес или в близките няколко дни, ще излезе на бял свят поредният доклад, от който, по моя скромна прогноза, отново няма да има никакъв смисъл, защото историческият опит показва, че Европейският съюз действително отделя много време на вътрешното си изграждане, но това често става под натиска на доста по-големите глобални процеси. В случая, Европейският съюз е доста по-загрижен, след като успя да сложи в ред вътрешните си дела и прие Договора от Лисабон, от решаването на проблема „Косово”, който, както добре знаем, не е в интерес само на Европа. Не по-малко важни за съюза са глобализацията, срива на световната икономика, предизвикана от цял куп фактори.
В този смисъл, българските управляващи могат да бъдат спокойни – надали някой ще обърне кой знае какво внимание на това дали има поне двама осъдени висши държавници, занимаващи се с корупция. Много по-важно на този етап е как да се опази европейската икономика от натиска на все по-бясно развиващите се азиатски държави, от все по-застрашената американска икономика, от демографските си проблеми и какво ли още не. Казано иначе, Европейският съюз знае, че може да преглътне малка България на един дъх без да се задави, но и без да й е вкусно, както и без да почувства засищане. Несправянето с проблемите, които все Брюксел ни натиряше в носа, всъщност, както неведнъж е ставало дума, са си в наш интерес, защото в крайна сметка ние живеем в България и проблемите с корупцията засягат най-вече нас. Иии спирането на европейското финансиране заради скандалите в „Пътна инфраструктура” доказаха това – парите на европейските данъкоплатци на този етап са спасени, но българските данъкоплатци отново няма да имат инфраструктура, от което следва, че няма да имат и върху какво да градят икономиката си, от където пък следва, че няма да има увеличение на доходите.
И така, до следващия доклад. Жалкото в случая е, че България внася немалка сума в европейския бюджет, по договор 1.2 % от брутния вътрешен продукт. Управляващите, когато стане дума за вноската ни, винаги казват да, ама ние ще получаваме от европейския бюджет доста повече, отколкото внасяме. Да, така е, но това ще стане само в случай, че Европейският съюз ни отпусне тези пари и ако ние успеем да ги усвоим. Така, че сигурното е, че ние ще продължим да си правим вноските, а дали ще получаваме обратно изобщо не е толкова сигурно. А, като си знаем и манталитета, още по-малко сигурно е, че колкото и да получим ще има ефект от това. Затова, уважаеми хора, събудете се, не защото вече минава 9 часът, а защото е 2008-ма и България съвсем не прилича на това, което трябваше да бъде.