Синдромът "Пеевски"
Аделина Марини, September 2, 2013
Какъв човек трябва да заеме пост като например шеф на ДАНС или на агенция "Митници"? Трябва ли да е политическо лице? Какви да са критериите за подбора на такъв тип кадри и трябва ли те да бъдат назначавани без конкурс и без публична аргументация? Това са въпросите, които отново нахлуват в главата ми след поредното механично назначение на политическа фигура на стратегически за държавата пост. Агенция "Митници" е структура, подчинена на министъра на финансите, чийто шеф се назначава от министъра. Това прави фигурата на директора напълно политическа и поставя работата й в зависимост от политическата конюнктура. Това от своя страна създава хаос и непредсказуемост, а също и съмнения, че агенции от мащаба на "Митници" или НАП се превръщат в партийни касички.
Напълно видно и от биографията на новия директор на агенция "Митници" Кирил Желев е, че той е човек с политически опит. Нещо, което на фона на пълната дискредитация на политическата класа в България, е огромен недостатък. Това поредно назначение за пореден път доказва, че правителството и мнозинството в парламента нямат никакво намерение да осигурят прозрачност и отчетност или пък ги разбират по друг начин. Управляващите вече постоянно говорят за прозрачност, очевидно в отговор на нуждите на хората, но я разбират като повече прессъобщения, телевизионни изяви или (отскоро) статуси в социалните мрежи. Именно така се роди и синдромът "Пеевски", който съвсем не е нов феномен, но е еманацията на един дългогодишен процес на непрозрачни назначения в държавната администрация. Като акцентът е върху думата назначения. Вече на целия свят е известно, че в България гражданската съвест се събуди, след като правителството на Пламен Орешарски предложи на Народното събрание отблъскващата фигура на Делян Пеевски да заеме ключов държавен пост - шеф на Държавната агенция за национална сигурност (ДАНС).
Всичко в предложението си е напълно прозрачно, ако питате управляващите, но вече близо три месеца никой не може да отговори на въпроса защо министър-председателят избра именно г-н Пеевски - необяснимо забогатял на невръстна за разбиранията на демокрацията и свободния пазар възраст. Той е ключов фактор в държавата като притежава медийна империя, която покрива почти цялото медийно пространство, отново изградена по напълно необясним и непрозрачен начин. Пеевски няма и ден стаж в ДАНС, а биографията му мълчи за каквито и да било, дори теоретични, познания в областта на националната сигурност. И съвсем без да оставяме настрана огромния конфликт на интереси - медиен магнат да се занимава с националната сигурност.
Кариерата на Пеевски е изключително добра илюстрация на това защо назначенията на ключови постове не бива да бъдат политически. На 21 години, като член на НДСВ, става шеф на "Пристанище Варна" ЕАД, но е освободен от поста, заради липса на образователен ценз. Става и следовател в столичното следствие, въпреки липсата на изисквания от закона стаж. После става заместник-министър в кабинета на Сергей Станишев. Въпреки всички тези нарушения, Делян Пеевски днес е това, което добре знаем. И което не е повод за гордост.
Правителството на Пламен Орешарски реши, че ако просто признае "грешката", ще избегне нуждата от оставка, само че грешката е системна. Последваха още много назначения, за които няма обяснение. Има само кратки прессъобщения, придружени от също толкова кратки биографии, в които са спестени много факти, които биха разкрили принадлежността на избраните към сфери, които в правовите държави се смятат за престъпни (включително и бившите тайни служби). Независимо от свитите като обем, но нестихващи като ентусиазъм протести именно срещу подобни практики, днешното прессъобщение на Министерството на финансите информира, че за друг стратегически държавен пост - шеф на агенция "Митници" - отново е избрана фигура без аргументация.
За разлика от Делян Пеевски, от биографията на г-н Кирил Желев става ясно, че има образователна степен за заемания пост, макар и да не се посочва от кой университет. Не че е важно, като се има предвид, че е роден през 1949-а година и изборът не е бил голям, но пък може да я е добил много по-късно в някое от нелицензираните висши училища или онези с лоша репутация. Бил е член на Седмото Велико народно събрание, а също и депутат два поредни мандата, когато е оглавявал и Комисията по бюджет и финанси. Г-н Желев е бил и заместник министър на финансите, когато министър беше Пламен Орешарски, както и член на КФН. Последната заемана от него длъжност обаче, както става ясно от съобщението на МФ, е началник на кабинета на Кристиян Вигенин, докато той беше евродепутат. Това рисува не професионална фигура, а изцяло политическа. Нещо изключително вредно за агенцията, особено в контекста на нуждата от реформи. Подчертава също така и пълната липса на желание за прозрачност пред обществото, въпреки протестите, въпреки критиките от страна на ЕС.
На пръв поглед, ще кажете, нищо притеснително, особено на фона на ниските очаквания и действително дългата традиция спорни назначения човекът изглежда направо приемлив. Нещо повече, във Фейсбук имаше дори мнения, че е почтен и способен. Възможно е. Проблемът обаче е другаде и съвсем не е личностен, защото днес за този пост имаме почтен и достоен човек (нещо, което в крайна сметка е въпрос на лична преценка), но утре може да е човек със спорни качества и ниска моралност. Кратката ни пост-тоталитарна история е изключително богата на лоши примери и изключително бедна на морални стандарти.
Проблемът, както споменах и по-горе, е в думата назначение. За такива постове трябва да има конкурси. Напълно прозрачни и публични. И най-вече деполитизирани. Трябва да се обявят конкретни изисквания за съответния пост като образователна степен, натрупан опит, знаене на езици, тъй като сме член на ЕС и съвместната работа с партньорски институции е ежедневие. За всеки висок държавен пост трябва да бъде определен минимум на броя на кандидатите, за да се избегне нелепостта да има само един кандидат за дадена позиция. Нещо повече, тези постове трябва да бъдат дезинфекцирани от партийно влияние и партиите да нямат думата в предлагането на кандидати. Колкото по-далече от политическия живот е кандидатът, толкова повече точки трябва да получава, защото в крайна сметка по върховете на тези агенции се борави с класифицирана информация, която по презумпция би трябвало да е в защита на обществения и национален интерес, а не на политически или конкретен бизнес интерес.
Не би било лошо кандидатите да се явяват и на дебати, както и политиците, по обществената телевизия и публичното радио, за да представят вижданията си за реформи на сектора, за който кандидатстват, с какви средства и методи ще работят и как ще се отчитат пред обществото. Аз бих искала да знам също и как ще се опазват от политическо влияние и дали ще търсят и други начини за отчет пред обществото, а не само чрез парламентарния контрол или други конвенционални форми. Например може да се мисли за чатове в социалните мрежи. Държавните институции в България са твърде прогнили от тоталитаризъм, олигархия, партийност, корупция и безпътица, така че единственият начин да се започне на чисто е чрез коренна промяна на правилата.
Конкурсният механизъм вече се прилага при избора на шефове на общественото радио и теливизия, чието събеседване може да се наблюдава пряко, а управленските им програми може свободно да се прочетат. Разбира се че изборът на генерален директори на БНТ и БНР е далече от най-добрите практики и също не е лишен от политическа намеса, но не виждам причина тя да не може да се усъвършенства и да се приложи за избора на шефове на ДАНС, на агенция "Митници", агенцията за туризъм, за закрила на детето, за обществените поръчки, а също и на всички звена, създадени за борба с корупцията и организираната престъпност. И на всякакви други агенции, които изискват професионалност или както напоследък е модерно - експертност, вместо политическа обвързаност.
Ясно е, че в момента парламентът и правителството са напълно узурпирани от антидемократично настроени политици, за които гласът на протеста е просто неприятен шум. След "Пеевски" всяко политическо назначение задейства купища аларми, че има цели, различни от това да се осъществяват реформи в полза на обществото, а не на управляващия кръг, който и да е той. След като мнозинството премълча несъвместимите с никакви демократични стандарти изяви на уродливата партия "Атака", която държи ключа към властта, би било не наивно, а глупаво да се очаква, че това правителство и този парламент могат да осигурят отчетността, която ни е безкрайно необходима в работата на шефовете на силовите агенции, министерства, комисии и всякакви други държавни структури. Затова трябва да се сложи край на синдрома "Пеевски" и то незабавно!
И за това не бива да се търси подкрепа в ляво или дясно, защото синдромът "Пеевски" не е политически оцветен. Той е олигархически. Синдром, при който гражданинът, обществото, идеалите, идеологиите дори спират да имат значение. Единственото важно е потоците публични пари да се оттичат в правилната за олигархията посока. И най-вече - да се запази статуквото. Решението е новите правила да бъдат поискани от протеста, който и без друго от самото начало се бори с мръснишки назначения от типа "Пеевски". Както и друг път съм писала, новите правила и стандарти трябва да бъдат прихванати от политическите партии и те да бъдат принудени от своите привърженици и симпатизанти, а също и от гласоподавателите като цяло да ги спазват. В противен случай синдромът "Пеевски" ще продължи да сработва и да обслужва онези, които най-малко могат, но са най-арогантни и безморални.