При съседите винаги е по-добре
Аделина Марини, May 8, 2012
В България си имаме поговорка, че у съседите винаги е по-добре. Тя си има своето психологическо обяснение, но във всички случаи винаги е полезно да знаеш какво правят съседите и ако можеш да вземеш добър пример или пък да се предпазиш от лошите неща. На национално ниво обикновено все гледаме алчно към добре развитите и уредени държави, чиито достижения обаче трудно можем да постигнем в рамките даже и на един човешки живот, особено с темповете, с които България работи. Затова е по-добре, ако се гледат именно съседите. Десетки пъти съм минавала през Белград, но от дете не бях влизала в самия град. За да си направя извода, че при съседите е по-добре, ми стигаше да видя с какво темпо строят магистрали, как си обновяват пътищата с всички кусури, които може да се видят, особено ако човек се връща от по-развитата част на Европа. Нея я оставяме настрана за целите на сравнението и гледаме как се оправят само в съседна Сърбия.
Страната е изключително подходяща за сравнение, не само защото е съседна, а и защото е много сходна като брой на населението - 7.5 млн. жители - сходна история, същата религия (православни християни), близост на езика. Има обаче и съществени разлики, които Белград бързо разкри.
Първо трябва веднага да кажа, че аз съм човек, който много обича да шофира, но който избягва да прави това в София и в България като цяло заради ужасяващото ниво на шофьорската култура, пълната липса на прилагане на реда и трагичната инфраструктура. Едно от нещата, които ненавиждам е да попадна в задръстено кръстовище, защото тогава не мога да спра да питам "колегите"-шофьори защо, след като така или иначе ще чакат, не го правят пред светофара, вместо в средата на кръстовището, където да пречат на останалите да минават. В Белград очевидно са си задавали същия въпрос и градските власти са стигнали до интересна хрумка. Преди всяко кръстовище е поставена специална табела, която призовава да не се задръства кръстовището, а самото то е разчертано с червени линии. Не знам дали има наказание за това, но като цяло рядко можеше да се види автомобили да останат в кръстовището, когато е станало зелено на другите.
По принцип и у нас е забранено задръстването на кръстовището, но това си е само на хартия и дълбоко се съмнявам, че дори се преподава на начинаещите шофьори. Още по-малко пък родната полиция се занимава с точно този проблем. Никога досега не съм видяла кампания - "Не задръствай кръстовищата!" Винаги акциите са едни и същи: предпазни колани, алкохол, скорост. Не че не са важни проблеми, но не са единствените. А ситуацията с кръстовищата е изключително неприятна, особено в София, тъй като може да се наложи човек да преседи на 2, че дори и 3 червени светофара, тъй като не може по никакъв начин да премине през кръстовището, задръстено от по-натоварената посока.
Затова си мисля, че в Белград са намерили наистина хубаво решение на проблема. Още повече, че там трафикът е също така агресивен (дори и повече) и арогантен към всичко и всички, което навежда на мисълта, че не става дума за някаква свръхманталитента култура, невъзможна за приложение у нас.
Друг проблем, който имам с придвижването из София специално са тротоарите особено, когато вали. У нас, както и в Белград масово автомобилите паркират по тротоарите, което в София води до разбиване на тротоарните плочки, което прави ходенето по тях изключително трудно, отделно от невъзможността да се ползват заради колите. Другият проблем е, че по разбитите тротоари обикновено се образуват мощни кални локви, когато вали и тогава придвижването и желанието да останеш чист си остават просто мечта. В Белград (и в много други градове в Европа впрочем) са решили въпроса кардинално - тротоарите се асфалтират. Вярно не е екологично, но пък е практично и евтино, защото поставянето на плочки освен, че струва скъпо като надница на работниците на ден, но доста често се прави и некачествено, което при дъжд особено си личи - стъпваш на недобре залепена плочка и се обливаш до коленете с кална вода. Асфалтирането ще доведе до избягване на този проблем и освен това ще спести пари, тъй като асфалтът издържа повече на автомобилни натоварвания, отколкото плочките, които са предвидени за пешеходци.
Трето нещо, което винаги гледам, когато пътувам, тъй като смятам, че е изключително важно - маркировката. Уличната маркировка не е просто дизайн, чиято цел е да направи улиците да не изглеждат толкова постни само с асфалт. Тяхната цел е да организира по-добре движението. Винаги съм се впечатлявала от маркировките в развитите европейски градове (не само европейски, но говоря предимно за Европа, където човек свободно може да пътува с автомобил от единия до другия край), тъй като никога не са като нашите. Използва се специална боя, която прави маркировката доста плътна и много по-трайна. Белград не прави изключение. Въпреки многото проблеми, които предполагам този град има, както и всеки друг, маркировката е безупречна и съществува из целия град - малките и квартални улички не правеха изключение.
Вярно е, че прекарах само 4 дена в сръбската столица, но така се случи, че се наложи да се придвижвам с кола буквално из целия град. Всяка лента е добре очертана, със съответните посоки на движение, пешеходните пътеки се виждат ясно, а лентите за градския транспорт (който включва и таксиметровите автомобили) са оцветени в жълто и дори в някои части са оградени от бетонна оградка, за да се противодейства на тарикатите, които просто не могат да чакат и адски много бързат. За кръстовищата ви казах, но отделно от това всяка лента е пунктирана и през кръстовището, за да не си влизаме във вратите един на друг. Това наистина действа подсъзнателно и всеки си знае мястото и кара без да пречи на останалите. Дори вярвам, че това увеличава и скоростта, тъй като не се налага да намаляваш от страх, че колегата в съседната лента ще те вземе на абордаж, защото не гледа или защото трябва да разчита на въображението си накъде му продължава лентата.
И още една хитринка, която са въвели западните ни съседи в Белград - броят на лентите се променя в зависимост от натовареността на трафика. Така например, на една от най-натоварените им улици са сложени светофари подобни на тези в тунелите, които показват колко ленти са отворени за движение в съответната посока. Това позволява на местните власти да ги увеличават, за да облекчават трафика.
Сигурно хората, които добре ме познават вече се питат защо още нищо не съм споменала за бездомните кучета. Няма много за споменаване - почти нямат. За целия ми престой успях да видя не повече от 3-4 животни, при това не в глутница и определено не стоящи така, сякаш са господарите на града. Дори не си направих труда да поразпитам имат ли проблем с бездомните кучета и как са го решили, защото ми е ясно, че очевидно са хора, които при проблем търсят решение, а не го замитат под килима.
Не на последно място, голямата болка на българския шофьор са уличните дупки или изобщо трагичното състояние на пътната инфраструктура. Обикновено все се оправдаваме, когато се правят сравнения с развитите европейски страни, че те са богати. Сърбите не са богати, напротив - изпитват икономически затруднения, преживяха война, бомбардировки, разпадането на Югославия и със сигурност не са цъфнали и вързали. Пътищата им обаче, макар и не от най-високото качество, сравнени с българските са отлични. Почти няма да видите дупки в Белград, което прави шофирането наистина доста по-облекчено и приятно, макар че и този град носи напрежение във въздуха, както споменах - арогантно и агресивно шофиране и поведение изобщо. Но все пак, като се премахнат всички тези наглед дребни неудобства, които споменах по-горе, наистина по-леко се шофира.
Не само, че липсват дупки, но и се вижда, че уличната настилка се поддържа редовно и се развива. Помня, че миналата година ремонтираха изцяло един от главните мостове в Белград, през който пътуващите транзит минават и винаги попадат в редовното белградско задръстване. Ремонтът протече по учебник и в момента това е едно изключително приятно за минаване място, което дори не е задръстено за учудване на много мои познати, които свързват минаването си през Сърбия на път за Западна Европа именно с белградските задръствания. В момента се строи нов мост в града. Строежът е започнал преди година и половина и макар да са изпуснати доста срокове, както ми разказаха работниците там, на мен това време ми се струва изключително малко като гледам какво са направили за тази година и половина.
Забавното беше, че докато си говорех с един от работниците, той ме попита откъде съм. Казах му и той възкликна "Ооо, България, вие сте класи нагоре". Учудих се, но почудата ми мина бързо. Според него, щом сме в ЕС значи сме като развитите европейски страни. Заблуда, от която страдах и аз в началото. Трудно ми беше да го убедя, че у нас 32 км магистрала се строят вече 3 години и това е тема на темите, не съществува друго, а София е като Бейрут с, както ние се шегуваме, тук-таме асфалт по улиците. Трудно му беше да повярва, но така е - винаги смятаме, че у съседите е по-добре.