Има ли възраст справедливостта?
Аделина Марини, August 2, 2013
Най-сетне! Вероятно това си казват много хора, след като научават, че присъдата от четири години затвор за Силвио Берлускони е вече окончателна. Най-после може би най-противоречивият италиански политик, който владее политиката и медиите в Италия, но също и общественото внимание в цяла Европа, да бъде хванат на тясно! Подобно на всеизвестния мафиот от началото на 20-и век в САЩ Ал Капоне, Берлускони също е осъден за данъчни измами. Правосъдието не успя да го накаже за сексуалните му прегрешения с непълнолетни проститутки, за очевидния конфликт на интереси между медийния му бизнес, направил от него милиардер, и политическите му функции, нито пък за огъването на законодателството изцяло в негова полза, докато беше премиер.
Но не бързайте да се радвате! Справедливостта има възраст. Много е вероятно бившият италиански министър-председател и лидер на дясноцентристката партия Народ на свободата да не излежи присъдата си в затвора. Италианското законодателство предоставя право на амнистия заради възраст, което ще позволи на 76-годишния скандален политик да излежи присъдата си под домашен арест или чрез полагането на общественополезен труд. Не само това, но от четирите години присъда, за три той може да бъде помилван. Изглежда, че италианското законодателство не е лишено от чувства и се смилява над възрастта на престъпниците. Явно за италианското законодателство бившият италиански премиер е бил достатъчно млад и енергичен да върши данъчни измами, но е достатъчно възрастен и немощен да си понесе наказанието за това.
Нещо повече, съществената част от окончателната присъда на италианския касационен съд, а именно да забрани на Берлускони да заема публична длъжност в продължение на пет години, трябва да бъде потвърдена от сената на страната. С други думи г-н Берлускони е прекалено стар и немощен да лежи в затвора, но не чак толкова, че да продължи участието си в публичния живот, в случай че Сенатът потвърди решението на съда, където неговата Народ на свободата e втората най-голяма партия. Няма как човек да не започне да мисли в рамките на южняшкото и северняшкото, когато види подобно развитие на една продължителна политико-икономическа сага. Неизбежно е да не направи впечатление съчувствието, което южняшкото правосъдие изпитва към осъдените като антипод на безмилостността и неизбежността на северняшкото правосъдие. Неминуемо е също да се направи връзка между степента на икономическо и обществено развитие на южняшките страни и тяхното милозливо правосъдие.
На фона на всичко това е още по-стряскащо, че медии и политици в Италия са убедени, че тази толкова очаквана, но изключително мека присъда, ще има тежки политически последици. Независимо, че звучат смешно, думите на най-новата политическа звезда на италианската сцена Бепе Грило, лидер на Движението пет звезди, трябва да бъдат възприемани насериозно. Той сравни присъдата на Берлускони с падането на Берлинската стена през 1989-а година. Извън патоса на представящия се като борец срещу статуквото в Италия Грило, който обяви "Берлускони е мъртъв! Да живее Берлускони!", политическата среда в страната има съвсем сериозни очаквания за ответен удар, който застрашава да разклати и бездруго крехката политическа стабилност, постигната след месеци усилия и преговори заради неубедителните избори. Дори президентът Джорджо Наполитано призова към спокойствие и сплотеност, което е още едно доказателство за очаквани силни политически бури.
Всичко това показва изключително ясно степента на емоционалност в италианската политика и правосъдие. Емоционалност, която изнервя кредитори, инвеститори и политици по целия свят, но най-вече в еврозоната. Това показва, че или италианското правосъдие е изключително състрадателно към извършителите на престъпления, но не и към жертвите им, или разкрива страх. Страх, че е възможно Берлускони да се върне на бял кон и да им отмъсти. Страх или състрадание, няма значение. Важно е, че изглежда в Италия не законът владее политиците, а те него.