euinside

Cause and Effect in European Politics and Law

Българите са най-боледуващите в Европа

Аделина Марини, June 4, 2013

В днешните времена на криза, фискална консолидация, висока безработица, фалити на малки и средни предприятия заради затрудненото кредитиране (специално в Европа), темата за болничните отново изплува на дневен ред. Хърватският икономически всекидневник Poslovni публикува [на хърватски език] в днешния си брой резултатите от засилените многобройни проверки на хърватската здравна каса, които са част от усилията на институцията да се пребори с фалшивите или по-скоро необоснованите болнични. Впрочем резултатите от двете масирани проверки през 2012 г. излизат в изключително подходящ момент. Наскоро стюардесите и пилотите в хърватската авиокомпания Croatia Airlines масово излязоха в болнични малко преди началото на ефективната им стачка срещу опитите на правителството да предоговори условията в колективния трудов договор.

Много е важно да се отбележи преди самите резултати от проверките, че благодарение на засиления контрол, броят на неоснователните болнични е намалял с 3.23% през 2011 г. и с 3.12% през миналата година. Проверките са се осъществявали на няколко нива - проверявани са самите болни, личните лекари и заболяванията. След засичане на проверките е станало ясно, че симулантите са били 20 000. Това означава, че 11.8 процента от проверените болнични са неоправдани. Лекарите, хванати в нарушение са получавали едно от трите наказания: предупреждение, парична глоба или прекратяване на договора със здравната каса. И въпреки че миналата година са предписани 1063 наказателни мерки, само срещу четирима лекари са направени постъпки за прекратяване на договорите. 

Освен намаляването на симулантите, друг плюс от завишения контрол в хърватското здравеопазване е подобряването на работата на лекарите, които чрез обмен на опит и лично ограмотяване са успели да постигнат уеднаквяване на критериите за преценка дали пациентът да бъде обявен във временна нетрудоспособност или не. 

Poslovni цитира и изследване на консултантската компания Mercer от 2009 г., според което българите са първенци по боледуване. Компанията е проучила ситуацията в 24 държави сред 800 работодатели и е установила, че средното времетраене на боледуването е 7.4 дена, докато България излиза на първо място и то много пред останалите с 22 дена средногодишно отсъствие от работа по болест. За съжаление няма данни каква част от боледуващите в България са симуланти. Доста след българите се нареждат португалците с 11.8 дена. В дъното на таблицата е Турция с 4.8 дена. Както пише вестникът, работодателите може да бъдат доволни от здравето и разходите за работниците си във Великобритания, Испания, Швейцария, Германия и Италия, където се отсъства от работа поради болест по-малко от седем дена годишно. Преобладават краткосрочните боледувания - не повече от 2 дена. Те представляват 73% в анкетираните компании. Само при 27% боледуването е продължавало повече от седмица. 

Любопитно е къде по света се мами най-много с болничните. Според проучване на Workforce Institute към американската компания Kronos, Китай е на първо място по  брой работници, които са признали, че поне веднъж са излизали в болнични без да са болни. Става дума за 71 на сто от анкетираните. На второ място е Индия с 62 на сто. Най-малко хора са си признали прегрешението във Франция - 16 процента. За съжаление за България няма данни, но всички ние имаме лични впечатления. Проверките и резултатите от тях са изключително показателни за това, че когато за едно общество и избраното от него правителство, в условията на икономическа криза, е много важно как да облекчи финансово работодателите и бюджета, тогава се запретват ръкави и се полагат реални и удостоверими усилия в борбата с нечестните практики.

Не е лошо да се има предвид и това, че ако проверките се утвърдят и продължат независимо дали е криза или не, това ще гарантира просперитета и справедливостта, за които толкова много се говори в Европа напоследък. За България ли? Е, за българите все още е по-важно да надцакат системата, отколкото да помислят за общото си бъдеще. Пък и все пак говорим за най-бедната страна в ЕС. Какво има да се губи повече?