Дали ЕС ще оправдае очакванията на света с избора на президент и външен министър?
Аделина Марини, November 19, 2009
Това е въпросът, който си задават големите глобални сили именно днес, когато лидерите на ЕС се събират след по-малко от 2 часа в Брюксел, за да продължат опитите за намиране на най-подходящите кандидати за новите постове, които Лисабонският договор налага с влизането му в сила от 1 декември. Става дума за постоянния председател на Европейския съвет, в момента поеман на ротационен принцип от всяка страна-членка и за външния министър, чиито функции обаче ще се окажат по-големия проблем.
Вчера след края на срещата на върха ЕС-Русия в Стокхолм журналистите питаха не само представителите на съюза, но и руския президент Дмитрий Медведев за промените, които Лисабонският договор ще внесе на глобалната шахматна дъска, по израза на Збигнев Бжежински. Независимо, че беше поставен конкретен въпрос към председателя на ЕК Жозе Мануел Барозу, руският държавен глава поиска да каже мнението си като заяви с особено чувство за хумор: "Ако се върна към изборите (за президент и външен министър на ЕС, б.р.), този въпрос беше насочен към президента Барозу, но искам да кажа най-искрено, че не чух името на върховните представители, може би защото моите партньори не ги знаят още".
В отговор на това шведският премиер Фредрик Райнфелд, който иначе има добре развито чувство за хумор, беше по-скоро прям и категоричен като разказа, че едно от нещата, които се учат най-рано в политиката е, че когато има да се взима решение, трябва да се знае кои са тези с право на глас. Тези с право на глас са държавните и правителствени ръководители, каза още той и добави:
"И именно с тях разговарям. Провеждах разговори 4 пълни работни дена и няколко нощи с правителствените лидери, защото това е ЕС на 27-те. Незнам дали сте пробвали, но опитайте се да говорите в рамките на 24 часа с 27 държавни и правителствени ръководители, пожелавам ви успех. Това са хора, които често имат и други ангажименти, отделно от това да разговарят с мен. Тази вечер ми остана още един, вече приключвам втората ми обиколка. Не всички са на едно мнение. Искам да съм ясен, че се предвижда президентът да бъде гласуван с квалифицирано мнозинство. Но, това трябва да бъде одобрено и от председателя на Комисията г-н Барозу и от ЕП. Нещата са много обвързани. Дали ще имаме новите хора утре вечер, не знам, може да отнеме часове, може да отнеме цяла нощ, но това се е случвало и преди в европейската история, така че няма проблем".
Руският президент добави към това, че за Русия е без значение кой ще е президентът на ЕС и кой ще ръководи другите европейски институции, стига те да поддържат същите приятелски отношения с Русия, както досега така, както "е без значение кой е президентът на Русия, ние разбираме какво означава обединена Европа за нас".
Независимо от това изказване на руския президент, Русия и САЩ имат много сериозни очаквания от днешния извънреден Европейски съвет в Брюксел и не е случайно, че медиите в
двете страни са отделили по цели страници и теми на въпроса кой ще ръководи Европа от 1 декември. В коментар, озаглавен "Когато говорим за Европа, подразбираме Украйна", най-тиражният руски всекидневник "Известия" пише, че колкото повече наближава срещата на върха на ЕС, толкова повече се увеличават шансовете за утихване на конфликта между Русия и Швеция (която в момента председателства Съюза) по въпроса за строителството на газопровода "Северен поток", чието трасе се предвижда да премине през шведски териториални води.
В този смисъл, продължават още авторите на коментара Екатерина Григориева и Екатерина Забродина, влизането в сила на Лисабонския договор ще направи отношенията с ЕС по-леки - ще отпадне зависимостта от позициите на тази или онази държава. Сега всеки председател на Евросъюза налага свои приоритети. Швеция, например, макар и с най-добри намерения, много иска да обсъжда борбата с промените в климата. А в Москва, освен подписването на протокола от Киото и поетите ангажименти в рамките на "голямата осморка", няма какво повече да се добави.
Влизането в сила на Договора носи и някои минуси за Русия: "В много от преговорите и дискусиите с ЕС ще бъде по-сложно, тъй като те ще говорят в един глас", предполага Сергей Приходко, съветник на президента Медведев, цитиран от "Известия".
"Ню Йорк Таймс" също е посветил цяла страница на днешната среща на върха като, по принцип, е рядкост за американските медии да обръщат внимание на европейските институционални проблеми. В статия със заглавие "Европа се пазари за попълването на президентския и външнополитическия пост", авторът Стивън Касъл пише, че ЕС е прекарал 8 години в опит да модернизира правилата си и да се превърне в по-голям глобален играч. Сега обаче, предвид гласуването в четвъртък за избор на нови и по-влиятелни лидери, съюзът се връща отново към старата мода на пазарене.
Вестникът цитира анализатори, според които вманиачеността на Съюза да постигне политически, географски и идеологически баланси, съчетано с егото на националните политици, които се страхуват да не бъдат засенчени от новите постове, ще доведе до избора на хора с малък или никакъв международен профил. А, това може да означава, че блокът ще отстъпи назад от първоначалната цел на наскоро приетия Лисабонски договор: да се превърне във влиятелна сила, която да може да застане рамо до рамо до САЩ и Китай.
Надали има по-красноречива позиция от тази, допълнена от професора по международни отношения в университета Джорджтаун Чарлс Купчан: "Ако погледнем Европа отвън, промените в Лисабонския договор имат потенциала да бъдат задълбочени. Позицията на Вашингтон е - давайте". И още от професор Купчан: "Не мога да се сетя за нито един момент след Втората световна война, когато демократи и републиканци едновременно копнеят за Европа в очакване тя да бъде по-способен партньор".
Дали европейските лидери ще превъзмогнат дребните интереси и ще оправдаят очакванията на света, предстои да разберем в следващата нощ, а може би и утре. Както каза българският външен министър г-жа Румяна Желева в понеделник, изборът за двата нови поста ще напомня много силно на конклава - избирането на папа във Ватикана. Тя допълни, че преговорите ще се водят дотогава, докато не се стигне до компромис. Въпросът обаче е дали това ще задоволи само Европа или ще бъде от полза и за света, особено предвид огромното, иначе, желание на ЕС да има водеща роля по много глобални проблеми - най-големият от които борбата с промените в климата.
Имената на кандидатите за поста президент: белгийският премиер Ерман ван Ромпуи, люксембургският Жан-Клод Юнкер, холандският - Ян Петер Балкененде, бившият латвийски президент Вайра Вике-Фрайберга, бившият финландският премиер Пааво Липонен и евентуално френският министър-председател Филип Фийон. Макар шансовете на бившия британски министър-председател Тони Блеър да са драстично спаднали, неговото име също е на масата на преговорите.
Кандидатите за поста външен министър: бившият италиански премиер Масимо Далема и настоящият първи дипломат на Испания, който е с богат международен опит Мигел Анхел Моратинос.