euinside

EN | BG

• EN | BG
• Теми
• За Нас
• Проекти
• Авторски Права

Липсата на новини добра или лоша новина е? На този въпрос се опитва да отговори Сергей Алексашенко, бивш заместник министър на финансите на Русия и бивш заместник управител на Руската централна банка в статия за Фондацията за международен мир Карнеги. Според него, руското икономическо развитие, а оттам и влияние, е изправено пред много сериозни предизвикателства. Както показват най-новите данни възстановяването на руската икономика остава бавно и незабележително, като се очаква допълнително свиване на БВП с до 9% за 2009 г. Същевременно, рублата поскъпна стабилно от март насам, с което засили дебатите сред руските власти относно валутно-курсовата политика на Централната банка.

Заради слабото вътрешно търсене, президентът Дмитрий Медведев и премиерът Владимир Путин от известно време се опитват да разширят присъствието на Газпром на европейския пазар, докато в същото време най-голямата частна петролна компания в страната, Лукойл, активно изнася бизнеса си от Русия.

От друга страна, пише още Алексашенко, много експерти изразяват притеснение, че до 5-10 години Газпром няма да смогва да запълва капацитета на тръбопроводите, по които трябва да доставя най-малко 60 млрд. куб. м газ годишно с потенциал за увеличение до 90. И тук идва интересната част от анализа на Сергей Алексашенко - преди 2009 г. Газпром разчиташе на Туркменистан за 50 млрд. куб.м газ годишно, но заради наскорошното решение на Ашхабад да се преориентира към износ за Китай и Иран, не е изключено Газпром да закъса за газ до 2-3 години.

В средата на декември 2009 г. беше открит нов тръбопровод от Туркменистан за Китай като Пекин възнамерява да внася до 30 млрд. куб. м годишно до 2013 г. Нещо повече, съществуващият тръбопровод от Туркменистан за Иран беше удължен и сега вече позволява транзит на природен газ по 20 млрд. куб. м годишно, вместо досегашните 8.

Друго предизвикателство пред енергийното влияние на Русия са доставките на втечнен газ (LNG), което ще изправи Газпром пред много сериозни проблеми. Поради относително високите производствени и транспортни разходи, цените на руския газ не са никак конкурентни на европейските пазари. Традицията на държавната компания да подписва дългосрочни договори на принципа "вземи или плащай" продължава да е единствената възможност на компанията да запази позициите си - като подписва нови дългосрочни договори преди появата на нови производители.

Още един сигнал за затрудненията на руската икономика е и емблематичната петролна компания Лукойл, която е най-голямата частна компания в страната - втора след държавната Роснефт. Наскоро компанията обяви доста по-малко амбициозна стратегия в Русия, но за сметка на това стъпи здраво в Ирак, където спечели търг за разработване на голямо находище. Причината, според г-н Алексашенко е, че държавата предпочита държавните компании и създава изключително неприветливи условия за частните.

Така например от 2003 г. насам петролните компании плащат високи данъци, от които на частниците им остават не повече от 10 цента за всеки долар увеличение в цената на изнесен барел петрол. Като се има предвид, че руската петролна индустрия изнася 40% от производството си, компаниите нямат почти никакви пари за инвестиции. Отделно от това руското правителство предоставя на държавните компании нови лицензи без обществени поръчки и държи монопола върху всички залежи.

Бившият заместник министър спестява изводите в края на публикацията си като по този начин оставя отворена темата, която, впрочем, се обсъжда от години - за способностите на Русия да задоволява апетитите си за доставки на газ за Европа. Още повече, че последните няколко години на бурен растеж на държавното богатство на страната и стабилността се дължаха изключително на високите международни цени на петрола и природния газ.

Разбира се, че търсенето на този енергиен ресурс няма да секне, но е вярно също така, че разработването на нови находища изисква инвестиции, които не е ясно дали Руската федерация може да си позволи. Тези инвестиции може много скоро да се наложи да бъдат направени, тъй като повечето бивши съветски републики с богати ресурси като Туркменистан и Казахстан са доста по-склонни да обслужват Китай заради огромния пазар и наличието на пари, които може да бъдат дадени веднага.