Затоплянето на отношенията с Иран може да се окаже опасно
Аделина Марини, April 21, 2009
Признаците за възможно затопляне на отношенията между Иран и Съединените щати са една от водещите международни теми през последните дни. Новата американска администрация протегна ръка към Иран не само, защото противопоставянето с тази особено влиятелна в Близкия изток държава е безполезно и само води до още по-силно нагнетяване на напрежението в района, а и извън него, но и защото Вашингтон се нуждае от помощта на Иран в Афганистан, а и в Ирак. Според анализ на Рула Халаф във вестник "Файненшъл таймс" обаче, подобряването на американо-иранските отношения не е еднозначно:
"Когато Египет обяви този месец, че е разбил клетка на "Хизбула", която се е занимавала с организирането на нападения на египетска територия, надали някой извън Близкия изток е обърнал внимание на тази новина. Просто се прие, че Кайро си е измислил поредния сценарий, за да оправдае поредния кръг арести на ислямисти.
Да, обаче нещо много любопитно се случи: лидерът на "Хизбула", ливанска шиитска групировка, се появи по телевизията и обяви, че твърденията на Египет за организиран заговор за атентати са безсмислени. Той същевременно съобщи, че движението е изпратило агент вЕгипет, който да организира помощ за палестинците.
Кайро не успя да сдържи задоволството си дори и с цената на леко признание. Веднага последва реторически удар, който впоследствие се превърна в дипломатически спор с "Хизбула" и, което е по-тревожното, с Иран, който подкрепя групировката.
Регионалните вестници се надпреварваха да публикуват ежедневни нападки срещу Техеран като го обвиниха в заговор, чиято основна цел е да използва Египет като разменна монета за преговорите си със Запада.
"Иран и неговите последователи искат Египет да се превърне в придворна дама за коронованата иранска кралица, когато тя навлезе в Близкия изток", така египетският външен министър Ахмед Абул Гаит описа предполагаемите планове на Техеран. Реакцията на Иран не закъсня. Оттам заявиха, че Египет си е изфабрикувал сценарий, след като се подигра с арабите чрез сътрудничеството си с Израел.
Зад всичко това се крият много по-дълбоки тревоги в Кайро, почувствани и в други арабски столици, а именно че Иран консолидира влиянието си в Близкия изток и очаква чрез ангажиментите си със Съединените щати да получи утвърждаване, вместо досегашното ограничаване в региона.
Арабски представители многократно предупреждават Вашингтон, че влиянието на Иран в региона е не по-малко опасно от ядрената му програма.
Арабският свят обаче не е единен в позициите си към Техеран. Някои държави като Катар например (с които и България има топли връзки, впрочем, б.р.), се подмазва на Ислямската република, но други стават все по-подозрителни.
Когато, по-рано тази година, бившият председател на Иранския парламент глупаво се изпусна, че Бахрейн е историческа част от Иран, държавните арабски медии изпаднаха в анти-иранска истерия. Иран се извини, но Мароко преустанови дипломатическите си отношения с Ислямската република, защото, освен това, твърди, че Техеран разпространява шиитската вяра сред сунитското население на страната. Дори дипломатически сдържаната Саудитска Арабия открито критикува Иран през последните месеци, докато Обединените арабски емирства дадоха ясно да се разбере, че иранският бизнес вече не е толкова добре дошъл.
Има известна логика зад цялото това напрежение. Подкрепата на Иран за военизирани групировки в района допринесе за подриването на мирния процес и дестабилизирането на Ливан. Влиянието на Иран в Ирак, спечелено благодарение на американското нахлуване през 2003-та, още повече затвърди баланса на силите в негова полза.
Увеличаването на арабската параноя обаче, достига тревожни равнища и трябва да предизвика вниманието на Съединените щати."
Надали има какво повече да се добави в допълнение към анализа на Рула Халаф, но е ясно, че на Съединените щати ще им бъде изключително трудно да участват в новото преразпределение на силите по същия начин, както досега, особено на фона на фиаското от онзи ден на конференцията на ООН за расизма, което, впрочем, беше една малка демонстрация на това, което тепърва предстои като предизвикателство пред новата американска администрация.
N.B. Статията е със съкращения от в-к "Файненшъл таймс".