Неубедителна подкрепа за революционни промени
Аделина Марини, July 16, 2009
Обясненията защо ГЕРБ предпочита да състави правителство на малцинството може и да звучат морално (каквото и да значи това), но по-скоро доста трудно издържат на много по-фундаменталните въпроси за това кое е по-важно - да опазиш реномето си на върха на политиката в България с цената на още по-голяма нестабилност насред тоталната политическа, държавническа и икономическа разруха в страната или да поемеш куража да управляваш същата тази страна, за да я стабилизираш и върнеш в релсите на нормалното развитие на нововъзникващите пазари? Да, точно така, България е включена в категорията нововъзникващ пазар, но, за разлика от много други в тази категория, става все по-непривлекателна дори и за собствените си граждани и фирми.
Вместо да отговори на тези въпроси ясно и със силни аргументи, победилото недостатъчно мнозинство предложи хлъзгавата форма за получаване на подкрепа чрез Меморандум или, както Иван Костов твърде добре го обясни, паметна записка. От АТАКА, РЗС и Синята коалиция се иска да подкрепят следните принципи: разследване на практиките на управление на предишни правителства и подвеждане под отговорност при всеки установен от разследващите органи случай, нов и общ за всички типове избори избирателен кодекс, промени в закона за политическите партии и закон за пряко допитване до народа, актуализация на бюджета, промени в Конституцията.
Така формулирани принципите повдигат много въпроси. Един от тях е, че ако ще се иска разследване на практиките на управление на предишни правителства, това може да означава и правителства, в които са участвали действащи лица от Синята коалиция, 
например, не само Коалиция за България, ДПС или НДСВ. Как тогава може да се очаква подкрепа от тях в парламента? В този дух беше и отговорът на лидера на ДСБ и съпредседател на Синята коалиция Иван Костов. Той заяви, че меморандумът изисква подкрепа за принципи, а не за решения, а парламентът се занимава с решения. Иначе казано, ще гласуваме "за", ако решим.
Не е без значение и реакцията на председателя на РЗС Яне Янев, който заплаши, че ако някой член на партията му реши да се включи по какъвто и да било начин в управлението, без да уведоми ръководството на партията за това, ще му се иска оставката. Твърде красноречиво изявление, което може да бъде тълкувано като: "ще ви подкрепяме, докато ни изнася". Доколкото познаваме политическата биография на Яне Янев, нищо не му пречи да се обърне в един момент срещу ГЕРБ и да поднови практиката си да прави совалки до ДАНС, за да предлага на изнуреното общество поредните сензационни разкрития за корупция или нещо друго.
Тогава на кандидат-премиера Бойко Борисов и неговото правителство ще му се наложи да дава обяснения на много фронтове и би било добре да е наясно, че всеки чар си има срок на годност.
Друг принцип, който би могъл да постави на изпитание заявената от РЗС, АТАКА и Синята коалиция парламентарна подкрепа е създаването на избирателен кодекс, защото надали ще е от интерес за доста партии, които ефективно влизат в парламента с практиките, които този кодекс би премахнал. Как тогава ще се гарантира подкрепа извън 116-те депутати на ГЕРБ? А, както стана ясно наскоро само Зелените не са купували гласове, вероятно защото не са имали пари или пък наистина не са искали. Освен това, хубаво е да се обясни по-подробно как ще се гарантира, че при следваща смяна на мнозинството в парламента, Кодексът отново няма да бъде променен?
Особен риск за загуба на подкрепа представляват антикризисните мерки, които биха провокирали незабавен вот на недоверие, тъй като със сигурност ще се стигне до орязване на "социалните придобивки", с които доскорошното трипартийно управление толкова се хвалеше. А остатъците от него в лицето на БСП и ДПС само това и чакат в парламента - първото изпитание, за да поискат вот на недоверие.
Промените в конституцията също биха били източник на сериозен размисъл от страна на много депутати в НС.
Иначе в документа има говорещи-много-изречения, които някак си и противоречат: "ПП ГЕРБ разглежда формулата на своето правителство като Политически проект за европейско развитие на България, който политическите партньори и други политически сили в 41-то НС могат да подкрепят в името на националните интереси и в съответствие с волята на българските избиратели. Този проект ще гарантира успешното икономическо развитие на страната, връщането на доверието на евро-атлантическите партньори на страната и на всички български граждани. Успехът на реализирането му ще зависи от одобрението и подкрепата на гражданското общество в лицето на гражданските и съсловни организации". Това изречение навежда на мисълта, че ще се търси подкрепа и от граждански организации, като въпросът как точно ще стане това възбужда любопитството. Освен това как точно ще се върне доверието у гражданите, след като самата стабилност на управлението е поставена под въпрос?
Второто изречение е в края на документа: "Настоящият Меморандум определя общата рамка на политическите консултации за ново правителство. Той трябва да се разглежда като основа за провеждане на разговорите между парламентарните групи и на окончателния документ за деклариране на съгласие за политическо и парламентарно сътрудничество". Така формулирано, това би означавало, че всъщност бъдещото правителство може и да не е на малцинството или, за да отразим по-вярно усещането на Бойко Борисов, на недостатъчното мнозинство.
Липсата на яснота е донякъде разбираема, но и безотговорна като се имат предвид очакванията на обществото. Още повече, че предстоят наистина тежки месеци, които допълнително ще поставят на изпитание парламентарната подкрепа за мерките на правителството за справяне с тежкото наследство и икономическата криза.
А хората, не само ЕК, очакват да чуят: не просто, че текат разследвания срещу този или 
онзи висш служител, а че има реални данни, които ще доведат до истински присъди. Ще искат да чуят още и кои точно са тези хора, ще загубят ли придобитото по време на своя престой в управлението? Каква точно наказателна отговорност ще понесат всички онези, на които Бойко Борисов размахва пръст?
Въпросите всъщност са много повече, но това са тези, на които очакваме незабавен отговор.