euinside

EN | BG

• EN | BG
• Теми
• За Нас
• Проекти
• Авторски Права

Съединените щати имат намерение да влеят нова енергия в Организацията на северноатлантическия договор или НАТО, защото това е единственото място, в което Съединените щати виждат възможности за общи действия с Европа. Също така споменах предния път, че под Европа във Вашингтон не разбират Европейския съюз, а която и да е държава от континента Европа, споделяща моментните интереси на американското правителство. Или както каза помощник държавният секретар на Съединените щати Никълъс Бърнс, НАТО е организацията, осъществяваща американската външна политика в Европа. Кратко и ясно.

И в другите статии е ставало дума за това какво е било НАТО и какво е сега. Какви са били първоначалните му задачи и настоящите предизвикателства. В този смисъл интересен беше разговорът с Радек Сикорски, бивш заместник външен министър и бивш заместник министър на отбраната в Полша. Сварихме го към края на работата му за Американския институт за проучване на обществената политика, известен още като American Enterprise Institute. Предстои му да се върне в Полша и отново да се включи в тамошната политика. С него говорихме за различията между съюзниците, но и за общото между тях.

За различията между съюзниците: “Това е живота. Това че дадени страни са съюзници не означава, че са съгласни с всичко помежду си. Въпросът е в това, че Европа не се отнася сериозно към реформирането на военния си капацитет. Повечето европейски страни не харчат, както препоръчва НАТО, по 2 процента от брутния си вътрешен продукт, а когато го правят, не харчат парите разумно. Ако Съединените щати имаха 50 (колкото са щатите) армии, 50 щаба, 50 флоти също щяха да харчат парите си на халос.

Европа харчи около една трета от това, което влагат Съединените щати за отбрана. Ако харчехме повече щяхме да получим респекта, който очакваме. Именно по тази причина Съединените щати имат правото да отстояват значението си на най-мощна страна и във военно отношение дори си мисля, че те нямат прецедент в историята".

Това изказване на Радек Сикорски от American Enterprise Institute провокира и първия въпрос на дискусията - че именно това е нещото, което не мога съвсем да разбера, защо е толкова важно Европа и Съединените щати да харчат по равно по военните бюджети, след като не са равнопоставени по много други въпроси? Пример, Европа има за свой приоритет борбата с бедността, докато Съединените щати влагат повече във военни разработки. Ето какво ми отговори, типично по полски Радек Сикорски:

“Европа е в мир сега, защото трябва, но когато европейските държави бяха толкова мощни, колкото са Съединените щати сега, не бяха особено миролюбиви. Дори мога да кажа, че са създавали доста по-грубиянски империи, отколкото Америка. Не мисля, че стереотипът, че Съединените щати са войнолюбците, а Европа – миролюбците, е политически коректен. Да, вярно е, че като разход на глава от населението Съединените щати харчат по-малко в борбата с бедността, но от друга страна благотворителната дейност на частния сектор е в пъти по-голяма отколкото в Европа. Американците са много щедри в това отношение.

И, когато погледнете резултатите, какво се оказва – в Европа сме свикнали, че когато има проблем ще разчитаме на правителството да го реши. Да, ще кажете вие, борбата с бедността е твърде важна и затова именно правителствата трябва да се занимават с въпроса. Но пък времето, което минава между поемането на ангажимент за отпускане на помощ за Третия свят и реалното й отпускане е около пет години, което е ужасно. Да не говорим, че Европа не е изпълнила ангажиментите си към Афганистан, например.”

Като модел за добра съвместна дейност, Сикорски очерта Иран. Според него, Техеран е великолепен пример за това какво можем да направим заедно. Европейците го играят доброто ченге, а американците – лошото. Но, всички сме съгласни, че трябва да има ченгета и че имаме общи цели. Според полския политик, един от основните проблеми на Стария континент е в това, че Западна Европа не възприема историята на Централна и Източна Европа като своя:

“Така че, това, че ние сме били комунистическа колония трябва добре да се разбира като обща европейска история, в която няма ние и вие. Всички сме били по един или друг начин засегнати и носим отговорност. Точно по тази причина чувствителността на някои централноевропейски държави спрямо Русия са основателни и трябва да се възприемат като такива. Западноевропейците трябва да се поставят на наше място и да си помислят какво би било тяхното отношение, ако например Русия беше избила половината от офицерите им или пък ако е окупирала в продължение на 45 години половината от територията им.

Така че, все още тече процес на психологическо съзряване в Европа, процес, който отнема време, обикновено цяло поколение. Същевременно обаче, централноевропейците трябва да разберат, че бездействието не върши работа". Радек Сикорски казва още, че трябва да постигнем следната сделка на нашия континент: ако искаме, ние европейците да имаме някакво значение на световната сцена, да имаме обща съвместна политика във всяко отношение. Това означава по някои въпроси големите страни да възприемат интересите на малките страни. Той казва още, че:

“В този смисъл, взаимоотношенията Европа-Съединените щати са изключително важни, защото когато тези две сили си поставят обща цел, тя винаги се постига. Просто тези две сили трябва да имат общ дневен ред. Европа трябва да бъде нещо повече от общност на високи стандарти. Такава е човешката природа, че е нужно създаването на общност, за да може всяка една политика да работи. С други думи, общност, която да кара хората да правят саможертви в полза на другия.

Нужно е хората да имат чувството на споделена история, споделена съдба. Това не е нещо рационално, за което да се напише закон или стандарт. Оттук, ако помислим за това докъде може да стигне Европа бих приложил първоначалната формула на договора от Рим – всяка европейска страна може да се присъедини. А, европейска означава държава, по-голямата част от територията на която е в Европа.”