Договорът за реформа
Аделина Марини, October 4, 2007
Тази седмица юридическите експерти на Европейския съюз одобриха текста на Договора за реформа на Европейския съюз, чиято цел е да замени провалилата се европейска конституция. До края на седмицата предстои договорът да бъде преведен, преразгледан отново от експертите да няма разминавания при превода, и публикуван. На 15-ти октомври документът ще бъде обсъден на срещата на външните министри на Европейския съюз, а след това той трябва да бъде разгледан и от лидерите на съюза три дни по-късно - на 18-ти октомври. Засега няма съществени промени в първоначалния текст на договора, по който лидерите на европейския съюз постигнаха съгласие в края на германското председателство. Това обаче все още не означава, че няма да има възражения, най-вече от страна на Полша. Проблемът с позицията на Варшава е много сложен, тъй като два дни след срещата на върха на съюза в Лисабон на 18-ти октомври в Полша ще се проведат предсрочни избори. До момента управлението на братята Качински демонстрира пълен национален егоизъм и се държеше непредсказуемо по почти всички точки от текста. Основното в договора е създаването на поста върховен комисар по външната политика, който ще замени досегашното дублиране на този пост с позицията на еврокомисаря за външните отношения, заеман в момента от австрийката Бенита Фереро-Валднер. Също така се създава и поста постоянен председател на съюза, а не както досега тази функция изпълняваше на всеки шест месеца премиерът или президентът на страната-членка, която е на ред. Отделно от това се предвиждат и повече правомощия за Европейския парламент по отношение на взимането на решения. Същевременно се увеличава и ролята на националните парламенти на страните-членки, които ще бъдат консултирани както от Европейския парламент, така и от Европейската комисия. Това не означава нищо друго освен, че националните парламенти в случай, че не са съгласни с дадена директива или регламент, могат само да забавят приемането й, без реално да могат да влияят върху взимането на решения. Идеята обаче е, всички законодателни инициативи на Комисията и Европарламента да бъдат свеждани по-близо до хората на национално ниво. Друго, свързано с Европейския парламент, което също ще залегне в Договора за реформи е намаляването на броя на евродепутатите на 750 души. Добрата новина е, че България няма да загуби място в Стразбург и Брюксел и ще запази сегашната бройка от 18 депутати. Единствено Германия ще бъде с намалени места от 99 на 96, като 96 става и таванът, над който никоя страна-членка не може да има представители. Част от тези бройки ще бъдат разпределени между Австрия и Малта. Австрия в момента е със същия брой евродепутати като България, но ако Договорът бъде ратифициран, тя ще има вече 19 представители в Стразбург. Засега не е ясно и как ще протече процедурата по ратификацията на Договора, ако бъде приет, тъй като не е ясно кои страни ще проведат референдум. Единственото сигурно всенародно допитване е в Ирландия. Засега Холандия, която бе една от страните, блокирали европейската конституция преди повече от две години, няма да провежда подобно гласуване, но последната дума има парламентът в Амстердам. На този етап Франция, с новия си президент Никола Саркози, демонстрира съгласие Европейският съюз да се реформира, за да бъде по-ефективен, но не е ясно по какъв начин Париж ще ратифицира документа. По повечето въпроси България засега заема примиренческа позиция, защото от една страна не иска да изпада в положението на Полша, която почти по всеки въпрос на европейско ниво проявява инат и твърдост, което изнервя останалите страни-членки. Великобритания също представлява сериозна въпросителна, особено по отношение на референдума. Впрочем, това е тема, която се дискутира на Острова още по времето на европейската конституция. Предвид множеството отстъпки, които Лондон отново успя да си осигури обаче, не е изключено правителството на Гордън Браун да откаже да проведе общонационално допитване. Все пак не бива да се пренебрегва и фактът, че малко над 60 на сто от британските граждани желаят да бъдат питани за Договора за реформи, а пренебрегването на общественото мнение може да струва скъпо на новия британски премиер, който завършва третия мандат на Тони Блеър. Но, ако той има амбиции за самостоятелен мандат като премиер, това би могло да му създаде сериозни главоболия. Що се отнася до България, Договорът най-вероятно ще бъде ратифициран от българския парламент по две много прости причини - първо депутатите от ресорната Комисия по европейските въпроси изобщо не са наясно с текста, какво да говорим за останалите депутати. И втората причина е, че България деюре е ратифицирала предишния договор за конституцията. Засега не ни остава нищо друго, освен да чакаме 15-ти октомври, където на срещата на външните министри на съюза ще стане ясно дали ще се сбъдне мечтата на португалското председателство да завърши преговорите по Договора за реформа до края на годината, така че ратификационният процес да приключи до европейските избори през 2009-та година.