Реформата в ЕС като функция на разширението
Аделина Марини, June 17, 2005
А сега накъде е въпросът, който по всяка вероятност ще доминира в дискусиите за Европейския съюз след края на Европейския съвет днес. Това въпрос ли е, който вълнува и нас и защо се стигна дотук?
“В тази нова ситуация, може ли съюзът да продължи да се разширява без институции, способни да накарат Европейския съюз да функционира ефикасно.” Това е въпросът, който френският президент Жак Ширак зададе на вчерашното заседание на Европейския съвет, който ще доминира днешните спорове около бюджета на общността за периода 2007-2013-та година. Както е ставало дума и преди, поради изключително противоположните позиции на Франция и Германия, бъдещият бюджет ще бъде финансиран от 25 страни-членки, а ще се ползва от 27. Именно тази формула кара много анализатори да смятат, че Франция ще направи всичко възможно да реши проблема типично във френски стил – да се махнат България и Румъния, за да се спестят пари, тъй като никой френски лидер не би се наел да съобщи истината на протестиращите почти ежедневно французи. Френските фермери са най-големите ползватели на средства от Общата селскостопанска политика и тъй като Ширак не е съгласен да намали субсидиите им, всички впериха очи в отстъпката, с която се ползва Великобритания. От Лондон обаче казаха, че смятат Общата селскостопанска политика за прекалено продължително средство за стъпване на краката и намекнаха, че който стъпил - стъпил – време е, смятат от Даунинг стрийт, за влагане на енергия в други, укрепващи Европейския съюз дейности. Според Великобритания в момента “Европа има нужда да определи мястото си в света”. Изводите, поне за мен, към момента, когато все още няма конкретно решение на проблемите, са, че оттук насетне предстоят много тежки дни. И, ако на европейците им предстои тепърва да се запознават с Договора за конституцията, който по думите на люксембургския премиер, представлява най-добрият комплект правила на съюза, то за нас с румънците, а и хърватите, Западните Балкани и дори Турция, ни предстои време на мъчително очакване като по време на кандидатстудентска кампания – да видим взели ли сме изпита или не. В случая дори не става дума за това с колко сме го взели, а дали ще ни приемат.
Днес в общирна статия, озаглавена “Кризата охлажда надеждите на страните извън Европейския съюз”, “ИНТЕРНЕШЪНЪЛ ХЕРАЛД ТРИБЮН” пише, че в България политиците се надпреварват да докажат про-европейската си ориентация в навечерието на парламентарните избори. Според коментаторите във вестника, общественото знание за това, че има някаква възможност за връщане назад е почти нулево. Вестникът, излизащ в Париж, цитира министъра по европейските въпроси Меглена Кунева, че “всичко е под контрол”. Тя предупреждава също така, че българите може да изтълкуват погрешно посланията от настоящите дебати в Европейския съюз и да си помислят, че няма никакъв смисъл да се продължават опитите за присъединяване. “Европейският съюз трябва да помни отговорностите си в този смисъл”, казва на страниците на “ИНТЕРНЕШЪНЪЛ ХЕРАЛД ТРИБЮН” и Миша Глени – историк и журналист, специалист по Балканите. Но, ако трябва да перифразирам позицията на Германия, то на Европейския съюз очевидно му е дотегнало да бъде млекодайната крава на всички неориентирани, бедни и не особено културни народи на континента, който на практика дори няма ясно обособена географска граница.