Берлинската декларация
Аделина Марини, March 6, 2007
На 25 март тази година празнуваме 50 години от полагането на основите на Европейския съюз. Именно този юбилей е причина повече от година европейските лидери, анализатори и обикновени граждани, да мислят върху съдържанието на така наречената Берлинска декларация, за това в крайна сметка какво е Европейският съюз. Комисията на епископалните конференции в Брюксел например предлага в документа да пише, че Европейската общност е изградена върху руините от Втората световна война и че за много от основателите на Европейския съюз християнските ценности са безспорна част от процеса на обединение. На фона на липсата на ясна позиция в съюза за бъдещето на Турция, споменаването на християнските ценности определено буди тревоги. Друг спорен момент в Берлинската декларация е под каква форма да бъде спомената замразената Евроконституция. За много политици, а и граждани, това е мъртъв документ, без който обаче всички са наясно, че не може. Проблемите идват от разногласията за това как точно трябва да изглежда този документ и какво трябва да включва. И докато дебатите по темата вървят с променлив успех и темпо, светът се изменя по начин, който поставя Европейския съюз и неговите граждани в изключително неизгодна позиция. Според най-новото проучване Юрочембърс например, икономиката на съюза изостава с 22 години след Съединените щати, а Лисабонската стратегия, приета през 2000-та година с цел да я направи най-конкурентната в света до 2010-та, на практика представлява никому ненужен документ, независимо от твърденията на председателя на Европейската комисия Жозе Мануел Дурао Барозу от вчера, че от Лисабонската стратегия има ефект. Според проучването, значително изоставане е забелязано след 2003-та година. Може да се каже, че това е годината, когато се правеха приготовления за присъединяването на 10-те страни от източноевропейския блок и ако вземем предвид, проблемите, на които се натъкна съюзът след тяхното членство, можем да си представим какви ще са резултатите от подобно проучване след 3 години, да речем. Същевременно, поради бавните темпове, с които евросъюзът мисли върху това какво е и какво трябва да бъде, анализаторите виждат нещата в коренно различна светлина. Идеите за някаква по-федерален тип организация, подобна на държава, са напълно изоставени и се чертаят по-различни виждания. Например идеята на Центъра за европейска реформа за създаване на четириполюсен свят до 2020-та година, в който основните сили ще бъдат Американският свят, т.нар. Евросфера, Русия и Китай. В този четириполюсен свят обаче, авторите от Центъра виждат Европейския съюз като по-голям и по-разнообразен. Има сериозни разногласия вътре в съюза по не безизвестната Директива за услугите, позната още и като директивата "Болкестайн". Затова Марк Ленърд от Центъра смята, че ще бъдат създадени по-малки съюзи в съюза, които ще се обединяват на база общи виждания по такива проблеми. По подобие на членовете в Шенгенското споразумение или еврозоната, може да бъдат създадени групи, приемащи Директивата за услугите или групи за Косово. Макар авторът да смята, че това не означава Европа на 2 скорости, едва ли ще е трудно да си представим именно такъв развой, след като е толкова ужасно трудно за европейците да кажат какво е Европа - обединение на ценности или икономически единна сфера. Или както казва друг изследовател от Центъра за европейска реформа, Орор Уонлин по-скоро Европейският съюз е достигнал фаза, в която започва да изпуска историческия момент. Една от причините е, че в миналото европейският проект напредна изключително много и бързо, а сега сме на етап, при който всяка следваща крачка засяга директно националния суверенитет на страните-членки. Британските консерватори пък смятат, че Европейският съюз се нуждае от изцяло нова посока на движение. Според британския депутат Джордж Осбърн Европейският съюз все още не е осъзнал, че основното предизвикателство пред него днес е икономическо, а не политическо. В момента основният въпрос не е как да се обединим, а как да се конкурираме, смята още Осбърн. Междудругото, дали в подкрепа на казаното от Марк Ленърд за съюзи в съюза или случайно, лидерът на британските консерватори Дейвид Камерън и чешкият премиер Мирек Тополанек скоро ще представят нова програма на Движението за европейска реформа, предвиждаща по-гъвкава, гледаща напред и конкурентоспособна Европа. А, за нас българите, на които току-що дръпнаха завесата на сцената остава да си отговорим на въпроса ние от кои ще бъдем от имащите забележими роли или от статистите.