Разум по време на криза
Аделина Марини, November 24, 2008
За зрелостта на обществата можем да съдим по реакциите им по време на криза. Финансовата криза безспорно е време на изпитание за политиците и бизнеса. И именно, балансът между тях, е това, което в крайна сметка дава смисления резултат. Блестящ пример в това отношение е Испания, често сравнявана с България заради изходната позиция при влизането й в Европейския съюз преди повече от 20 години като икономическо, социално и политическо състояние. Не се наемам да кажа дали поведението й сега, 2008-ма година, е следствие от двудесетилетно членство в Европейския съюз, но факт е, че тази година Испания отбеляза бюджетен излишък от 2.2 % от БВП.
За сравнение, българският бюджетен излишък е малко над 3 % от БВП, който в евро е около 30 милиарда. За какво обаче испанското правителство иска да харчи тези пари? Мадрид се възползва от възможността и реши да похарчи тези пари за намаляване на данъците и за увеличаване на публичните разходи. Възможно най-добрият подход в момент на криза, защото от една страна се стимулира бизнеса и потреблението заради по-ниските данъци, а от друга може да се увеличат заплатите в публичната сфера. Естествено, това могат да си позволят само държави, реализирали бюджетен излишък. В случая с Ирландия например, има сериозна дупка в бюджетния дефицит.
Точно тези разлики в 27-те страни-членки може да се окажат сериозна пречка пред реализацията на плана за икономическо възстановяване на Европейския съюз. Той ще бъде представен в сряда, 26 ноември. Според вестник “Financial times”, който разполага с извадки от документа, идеята на плана ще бъде да удари с един куршум два заека, а именно: правителствата на страните-членки ще трябва да одобрят пакет на стойност 130 милиарда евро за стимулиране на икономиката, така че да се излезе от рецесията. Друга мярка, предвидена в плана е за по-слабо развитите икономики в съюза да се пренасочат средства от фондовете за регионална помощ. Те са на стойност 347 милиарда евро за периода 2007-2013. И още един плюс, който всъщност може да се окаже минус: част от парите, предвидени за харчене през 2011, 2012 и 2013-та да може да се използват още през 2009 и 2010. Защо казвам, че това може да се окаже минус? Ако вземем за пример отново България, знаем, че у нас харченето на пари, без значение наши или европейски, което също означава наши, е твърде непрозрачно, почти винаги неефективно и в този смисъл не е много ясно защо трябва да се прави. Не става ясно също така, дано да разберем това в сряда, когато ще бъде обявен планът, дали тези по-слабо развити страни-членки на Европейския съюз от Централна и Източна Европа, ще участват в 130-те милиарда, чиято цел е стимулиране на икономиката.
И ако отново се върнем на примера с Испания за това как тя ще харчи бюджетния си излишък, не е трудно да се досетим, че на България ще й бъде изключително трудно не просто да участва в този план, но и да се възползва от него. Ако сте проследили дискусиите около бюджета за 2009-та година в парламента, знаете, че той е съставен в твърде условно наклонение по отношение на мерките за борба с кризата, за която много икономисти смятат, че ще се усети най-силно в България през пролетта. Затова е хубаво, когато обмисляте дали да гласувате следващата година на парламентарните избори, да се сетите за тази малка подробност, която обаче е с дългосрочни последици и да прецените за кого и дали да гласувате. Впрочем въпросът дали не би трябвало да си го поставяте, тъй като при нашата избирателна система, във всички случаи е по-добре да гласувате, ако ще и за някоя низвергната партийка, отколкото да оставите гласът ви да бъде разпределен между големите партии.