euinside

EN | BG

• EN | BG
• Теми
• За Нас
• Проекти
• Авторски Права

След представянето на националния победител в конкурса за статии на “My Europe” – една инициатива, подкрепена в България от euinside – се радваме да представим и статията, която получи втората награда. Авторът Богомил Господинов е ученик в Немската езикова гимназия в София и ще направи кратък летен стаж в euinside. Публикуваме текста с незначителна редакторска намеса. Основните тези и изводи са изцяло на автора.

Просперитетът на всеки политически, идеологически или икономически съюз от край време е зависел малко или много от наличието на природни ресурси. Без значение коя конкретна епоха или държава разглеждаме лесно можем да забележим, че природните, наедно с човешките ресурси, винаги са били един от най-важните фактори при определянето на великите сили в световен мащаб. Точно поради тази причина, ако искаме да си изградим обективен поглед върху бъдещото развитие на една икономика, би следвало да се вгледаме отблизо в начина, по който тя добива и използва своите ресурси.

В зората на 21-и век Европейският съюз със своя вътрешен пазар от над 500 милиона потребители продължава да изисква и поради това да внася все повече и повече човешки капитал и природни ресурси от своите икономически съперници. Тази статия цели да изложи из основи проблема, свързан с ресурсната зависимост на ЕС и да даде причини за невъзможността Съюзът да бъде една самоподдържаща се и независима икономическа структура. В допълнение е представено обяснение за важността на този проблем, както и очакваните от автора негативни последствия за Европа в близкото бъдеще.

най-тежкия недостиг на ключови за икономиката ресурси,

като например суров петрол, природен газ, въглища и обогатен уран. За да успеят да посрещнат огромните си индустриални и домакински нужди и да продължат да се развиват, по-голямата част от членовете на ЕС внасят повечето от нужните им ресурси от държави, които по принцип са техни преки икономически и политически конкуренти. Като резултат от това нормалният икономически растеж на ЕС зависи почти изцяло от външни фактори, контролирани от държави и съюзи, които не винаги ще бъдат благосклонни към добруването на обединена Европа. В добавка изчисленията на Евростат предвиждат, че в бъдеще растежът на европейската популация ще зависи все по-често от миграция и други външни влияния, което означава, че дори състоянието на работната ръка в Европа вече е източник на несигурност и нестабилност. Неоспорим факт е, че единствено навременните и строги мерки в следващите години могат да осигурят на ЕС позицията на доминираща и лидерска икономика, която ще бъде по-независима и по-свободна от чужди влияния.

Европа още по-зависима от ресурсите на външни за ЕС държави.

Вследствие на това според Евростат през 2010 г. 53.9% от енергията, използвана в ЕС, е била вносна, докато 79%, 57% и 77% от вноса на ЕС-27 е бил съответно от природен газ, суров петрол и въглища, дошли от икономики извън ЕС. Подобна сериозна обвързаност и зависимост от чуждите интереси, очевидно представлява голяма заплаха и слабост за ЕС, поради което с право монополисти като Газпром например често са смятани за опасни и вредни за просперитета на Съюза. Липсата на алтернативи при доставките на енергия водят единствено до кризи и спекулации като прекъснатия газов поток през януари 2009, войните в Афганистан, Ирак и Либия в последното десетилетие.

Европейският съюз направи сериозни опити

и дори взе някои сравнително успешни мерки за овладяване на ситуацията. Въпреки всичко направено за намаляване на ресурсната зависимост, резултатите към днешна дата остават незадоволителни.

Към 2010 година едва 19.9% от енергията в ЕС се е произвеждала от възобновяеми източници, докато значителна част от останалото е било внасяно отвън. За да се противопостави на тази практика, Европейската комисия реши да приеме различен подход и през 2008 година публикува своя Втори енергиен преглед , а през 2010 – нова енергийна стратегия до 2020 година. С тези стъпки ЕС официално се зае с решението на проблемите свързани с вноса и недостига на ресурси, като по този начин даде ясно да се разбере, че в бъдеще енергийните приоритети ще са свързани най-вече с повишаването на сигурността на доставките и с намаляването на ефекта на вредните емисии в атмосферата. Енергийният преглед от 2008 г. и стратегията от 2010 г. насърчават енергийната солидарност между страните-членки и предлагат планове за действие, чрез които да се подсигурят самоподдържащите се енергийни източници и да постигнат икономии в ключови сфери като санирането на сградите и намаляването на енергийните разходи на различни продукти.

Въпреки че в последните 10 години има известен спад в дела на изразходения суров петрол, твърди горива и ядрена енергия, енергийната зависимост, особено тази от природния газ, като цяло се увеличава вместо да намалява, както е по план. Просто казано това означава, че ако същите тенденции се запазят, бъдещият Европейски съюз през 2030 или 2050 г. може да се окаже една високо развита пионка в ръцете на по-неразвити общества, чиято сила е единствено в притежаването на повече природни ресурси. Разбира се, подобно ирационално разпределение на благата може да доведе само до сблъсъци, какъвто извод можем да си направим от небезизвестния случай с Японското ембарго малко преди началото на Втората световна война - ситуация, която за момента донякъде наподобява положението на технологично развития, но беден на ресурси Европейски съюз.

Тъй като много от гражданите на ЕС са част от силно развито консуматорско общество и са свикнали да поддържат много висок среден стандарт на живот, има много проблеми, свързани със свръхконсумацията и неефективното разпределение на благата. Добър пример за това са данните на Евростат за потреблението, които показват ясно, че през периода 1996-2006 има значително увеличение в консумацията и съответно в разходите на домакинствата (8,800 евро на човек през 1996 г. срещу 13,300 евро през 2006 г. ), от които само около една пета (21.9%) са били изразходени за домакински нужди, вода, електричество, газ и други домашни горива. В допълнение количеството на боклука, изхвърлян от населението на ЕС-27 се равнява на 260 милиона тона отпадъци (500 кг на глава от населението) през 2009 година, което е много над средното в световен мащаб.

Това е друга от причините за големите несъответствия между вечно увеличаващите се ресурсни изисквания на ЕС и невъзможността му да посрещне собствените си нужди. Като следствие от това, отново европейските институции предприеха различни мерки, стартираха различни кампании и формулираха нови стратегии, за да се намали количеството на изхвърлените отпадъци и високото ниво на консумация на европейците. Въпреки че някои от тези действия може да са имали малък ефект, като цяло са нужни по-осезаеми и твърди действия, за да се осъществи нужната драстична промяна. Все пак, ако нищо не се направи по въпроса за свръхконсумацията е твърде възможно в бъдеще голяма част от интелектуалните сили на Европа да са впрегнати в посока решаване на вече назрелите местни проблеми с боклука, свръхпродукцията и свръхконсумацията, вместо да се занимават със създаването на повече блага и с постигането на нови научни и икономически успехи. По-добрата ефективност по отношение на потреблението е доказано добро решение за държави, които не разполагат с достатъчно природни залежи.

Недостатъчният човешки ресурс

се очертава като още един от големите проблеми на Европейския съюз. В последните 60 години Европа е изправена лице в лице със значителен демографски срив. За много от членовете на Съюза се очаква да претърпят сериозен спад в популацията през следващите десетилетия като се има предвид, че раждаемостта е изключително ниска - със среден брой деца за 1 жена, равняващ се едва на 1,6. Високата смъртност (средно 10,33 души на всеки 1000) и косвеният ефект от двете световни войни върху следващите поколения продължават да бъдат съществен проблем за държави като Германия и Австрия например. Постепенното увеличение на продължителността на живота е още един от факторите, допринасящи за застаряването на населението на ЕС-27 в съвкупност с относително ниските нива на раждаемост.

Сами по себе си тези фактори говорят достатъчно за критичната нужда на ЕС от евтина работна ръка и здрава свежа популация. Ако вземем за пример т.нар. “Турска инвазия” в Германия заедно с вялия или направо липсващ отговор на западните демокрации към имиграцията от бившите колонии става ясно, че европейската икономика има нужда от млада, здрава и евтина работна ръка. През 2010 г. само в Германия, Франция, Великобритания и Испания са преброени съответно 7.1, 3.8, 4.4 и 5.7 милиона млади имигранти (без гражданство), търсещи работа. Въпреки това, хаотичното и неестествено заселване на милиони нискообразовани и изключително бедни хора ще доведе единствено до сблъсъци с местното население, като нивата на престъпността и проблемите със здравето и глада ще се задълбочат дори още повече.

ЕС със сигурност трябва да предприеме още по сериозни мерки

по отношение на своята зависимост от ресурсите и тяхната логистика. Ако всеки един от членовете на ЕС иска да се радва на по-светло бъдеще и просперитет, наличните ресурси трябва да се ползват по-внимателно и ефективно, докато вносът трябва да представлява само малка част от това, от което се нуждаят държавите-членки, за да покрият нуждите си. Точно затова трябва да бъде предприета по-добра политика спрямо консуматорството и демографските проблеми. Естествено при капитализма става въпрос основно за обмяна на блага, така че е нелогично и наивно да мислим, че която и да било икономическа единица може да си позволи да не разчита на външни фактори и ресурси. За да може обаче ЕС да бъде по-влиятелен и благосъстоятелен играч на пазара, трябва да се опитаме да намалим тази зависимост до възможно най-ниски нива. Единствено така ЕС ще има възможността да налага тенденциите на пазара свободно, да контролира и доминира. По този начин се надявам, че след 30 или 50 години Европа спокойно ще посрещне своето по-добро бъдеще.