euinside

Cause and Effect in European Politics and Law

Има ли лечение за световната икономика?

Аделина Марини, March 18, 2009

С наближаването на срещата на лидерите от Групата на 20-те най-развити икономики в света, опитите за намиране на лечение за задълбочаващата се финансово-икономическа световна криза се увеличават. Ако допреди година обаче си мислехме, че нещо е станало с френско-германския локомотив, сега вече сме сигурни, че просто е било нужно малко време на тогава новия френски президент Никола Саркози да се ориентира в обстановката. Вчера двамата след среща помежду си излезнаха с писмо, адресирано до останалите страни-членки на Европейския съюз, в което призовават за изграждането на нова глобална финансова архитектура. Затова се заговори още преди първата среща на 20-те във Вашингтон през есента, но тогава не бяха предприети никакви забележителни мерки, а оттогава досега рецесията само се задълбочава. Всичко това става и на фона на очакванията Международният валутен фонд да понижи още прогнозните си очаквания за икономическия ръст на световната икономика и на Еврозоната в частност. Ревизираните прогнози са доста стряскащи.

В писмото си, лидерите на двете най-големи икономики в Европа и основоположнички на Европейския съюз - Никола Саркози и Ангела Меркел заявяват, че са твърдо решени на предстоящата в Лондон среща да бъдат постигнати конкретни резултати за засилване на международната финансова регулация. Европейският съюз трябва да предложи всички хедж фондове и други видове фондове, които могат да създадат системен риск, да станат обект на съответна регистрация и регулация. Впрочем това предлага и бившият финансов министър на Съединените щати Хенри Полсън. В обширна статия за вестник “Financial Times” той посочва, че засилването и централизирането на контрола върху финансовите институции, които могат да провокират системен риск, трябва да бъде основен приоритет. Неговата теза е по-скоро за засилване и централизиране на надзора в Съединените щати, но механизмът, който предлага не е далеч от идеите на Саркози и Меркел. Двамата освен това се обявяват и против държавите, които се издържат създавайки данъчен рай. Германия вече повече от година води война с подобни държави като Люксембург, Швейцария и Лихтенщайн и засега макар и трудна, битката е успешна. Засега обаче Великобритания, Съединените щати и Холандия се застъпват по-скоро за мерки, насочени към икономическото възстановяване, а не толкова към контрола. Това е обяснимо предвид вида на икономиките им и точно в това е проблемът, че държави с много различни икономики се опитват да намерят общо лекарство. А още по-тъжното е, че това е трудно и за самия Европейски съюз, чийто основен смисъл на съществуването е интеграцията. Уви, твърде закъсняла и все по-невъзможна.