ГМО може да се превърне в единица мярка за корупция в ЕС
Наделина Анева, February 11, 2010
Договорил ли се е премиерът Борисов с шефа на ЕК Жозе Барозу и срещу какво?
Обикновено премиерът Бойко Борисов чува добре. Когато хората започнат да роптаят, той си има своя единица за измерване на недоволството и реагира моментално при превишаване на допустимите стойности. Защо обаче така упорства при темата за генно-модифицираните организми (ГМО)? Прави се на ни чул, ни видял. Почти 3 седмици отказва да приеме протестиращите, които искат да го погледнат в очите и да поговорят откровено с него. В същото време светкавично назначи среща с майките на изчезналите младежи от Добрич, които се усъмниха, че децата им могат да са жертва на дългите ръце на Наглите.
Борисов упорства за закона за ГМО, но по всичко личи, че не е много наясно точно какво защитава. Даже не му знаеше името - нарече го "за генно-модифицираните същества". Екоминистър Нона Караджова, която също много запалено защитава промените в закона, които позволяват у нас да се изпитват различни ГМО хибриди и да се продава разрешената в ЕС царевица МОН 810, също не е много наясно какви точно въпроси решават промените. На въпрос за по-строгия механизъм за ликвидиране на авария от ГМО, който се въвежда в поправките, тя първо се зачуди - и такива неща ли пише, после звънна на свой експерт и уточни, че става дума за засилване на контрола в лабораторни условия.
Освен това непрестанно обяснява как процедурата за пускане на ГМО е много тежка и се иска разрешение от ЕК. Това обаче важи само за търговски цели, т.е. за царевицата на Монсанто МОН810, но не и за всички други хибриди, които ще се изпитват на опитни полета у нас. Тогава само уведомяваме Европейската комисия и не сме длъжни да се съобразим с мнението й. Изглежда, че най-наясно е заместник министър Евдокия Манева, която мнозина обявиха за лобист на свръх богатите корпорации - тези, които държат патентите за ГМО. Борисов обаче вече показа, че не търпи заподозрени лобисти в правителството си, които играят зад гърба му. Заместник министърът на здравеопазването Любомир Гайдов беше освободен от поста си в края на октомври, след като стана ясно, че прокарва интересите на една голяма фармацевтична компания, която пък, според слухове, осребрила назначението пред кадър на ГЕРБ. Скандалът беше потушен в зародиш.
Но с ГМО не е така? Защо - питат се от опозицията. При разплитането на случая се 
оказа, че има още една малка подробност, която добива значимост едва сега, при сглобяване на пъзела. Заместник министърът на външните работи Красимир Костов напусна поста си по много мистериозен начин. Оказа се, че бил сътрудник на ДС, но това изскочи при проверка на здравната къса, където работел за малко. Костов обаче председателстваше Съвета по европейски въпроси, където се формираше българската позиция, която изразяваме пред Брюксел в различни формати. На 12 октомври миналата година Костов обяви след заседание на Съвета, че България ще гласува единствено "въздържала се" при съгласувателните процедури за одобряване използването на генно-модифицирани хранителни продукти в рамките на ЕС. Костов дори каза нещо повече - новата власт има съмнения, че решенията за одобрение на генно-модифицираните храни са вземани в условие на конфликт на интереси, след като проверка показала, че "одобренията" са давани твърде лесно.
По същото време земеделският министър Мирослав Найденов тъче на друг стан в ЕС. На 20 ноември 2009 г. на свое заседание Съветът по земеделие и рибарство (срещата на министрите на земеделието на ЕС) взе решение да разреши вноса на територията на ЕС на храни, продукти и фуражи от генетично-модифицирана американска царевица. Решението беше взето с решаващия глас на министър Найденов, иначе нямаше да мине. И оказва се, в противоречие с решението на нашия Съвет по европейските въпроси. На своя глава ли гласува Мирослав Найденов, без знанието на премиера? Този въпрос опозицията отдавна вече не си задава, защото и за децата е ясно, че Борисов здраво държи юздите. Наскоро Станишев изпусна една пророческа реплика - скандалът с ГМО щял да бъде нещо подобно на конфуза с неуспешната кандидатура на Румяна Желева и може би ще се разрази на европейска територия.
Според проучвания на опозицията най-големият лобист в ЕК за ГМО е нейният шеф - Жозе Манел Дурау Барозу, като се смята, че той може би е сключил изгодна сделка с Борисов. Тъй като в ЕС няма мнозинство за ГМО и трудно би могло да има, шефът на ЕК действал по друг начин - договарял се директно с конкретен премиер. От Борисов поискал човек за връзка и най-вероятно той му е посочил земеделския министър Мирослав Найденов. Според чужда неправителствена екоорганизация в средата на октомври е имало такава неофициална работна среща, на която са поети различни ангажименти пред Барозу.
Месец по-късно Найденов гласува "за" в Съвета по земеделие и рибарство, а на 27 ноември в парламента са внесени промените в закона за ГМО, които напълно либерализират пазара за научни и търговски цели.
В комисията по екология проектът минава с гласовете само на ГЕРБ и Атака, които гласуват като по партийна поръка. Депутатите на двете партии съвсем не са наясно какво точно правят. Лъчезар Тошев от Синята коалиция е против. Самата коалиция между СДС и ДСБ, обаче е тотално раздвоена и затова двамата лидери предпочитат да останат в сянка. От една страна техният човек - Евдокия Манева - иска, а от друга - Тошев не иска. Да се чудиш до къде може да стигне политическото лицемерие.
Предисторията
Председателят на Европейската комисия Жозе Мануел Барозу очерта като свой приоритет в плановете си за втория мандат именно генно-модифицираните организми. Още през октомври 2008 г. той инициира кампания за разпространение на ГМО храни в ЕС. Това съобщи тогава неделното издание на британския в-к "Индипендънт", позовавайки се на конфиденциални документи от срещи на работна група, в която участват представители на всяка от страните членки. Барозу, който според изданието е привърженик и застъпник за разпространението на генномодифицираните храни, поискал от лидерите на всяка от 27-те страни да излъчи представител за участие в работна група по проблема.
Първата сбирка била на 17 юли, а втората - на 10 октомври 2008 г. На тези срещи били обсъждани планове за ускоряване на въвеждането на генномодифицирани култури и храни на европейския пазар и начини за справяне с обществената съпротива срещу ГМО. Във Великобритания има остра съпротива, а в Испания и Португалия, които отглеждат такива култури, противниците постоянно се увеличават. Франция, която разрешава ГМО, замрази отглеждането на такива култури. С писмо от 5 май 2009 г. например Португалия информира ЕК за намерението си да обяви автономната област Мадейра за зона, свободна от култивирането на сортове ГМО.
В момента седем европейски държави отглеждат ГМО - Испания, Португалия, Германия, Чехия, Полша, Словакия и Румъния. Барозу става поддръжник на ГМО-линията още докато е политик от национална величина в Португалия. На 6 април 2002 г той става премиер, а преди това е шеф на комисията по външните работи в португалския парламент. На 1 ноември 2004 г. встъпва в длъжност като председател на ЕК, а сега е преизбран за втори мандат. И това веднага се усеща в сферата на ГМО.
През 2005 г. вече 21 страни отглеждат биотехнологични посеви /ГМО/, за разлика от предходната година, когато страните са само 17. Три от новите са членки на ЕС - Португалия, Франция и Чешката република, а четвъртата е Иран. Португалия и Франция възобновяват засаждането на биотехнологична царевица през 2005 г. след прекъсване съответно от 5 и 4 г., докато Чехия засажда биотехнологична царевица за първи път през 2005 г. Тогава и става член на ЕС. Дали пък и срещу други от новите държави няма неофициален натиск от Брюксел за въвеждане на ГМО? И дали ГМО няма да се превърне в единица за корупция в ЕС?
Тези дни отново се разгоря скандал в Брюксел, след като Франс прес съобщи, че шефът на Еврокомисията Барозу иска да поднови процеса за разрешаване на отглеждането на два вида генномодифицирани организми в ЕС и то веднага след встъпването в длъжност на новия му екип. Целта е да се отвори вратата за царевицата MON 810 и картофите Amflora.
У нас също има натиск преди членството ни за уреждане на въпросите с ГМО.
"Български депутати приемат законови текстове, които са не само в противовес на европейските директиви за работа с биотехнологиите. Те са обърнати срещу развитието на науката и на авангардните изследвания на българските учени", каза през 2004 г. ст.н.с. д-р Димитър Джилянов от Агробиоинститута в София. Законът за ГМО се влачи в Народното събрание от януари 2003 г. и за ускоряване на приемането му не помогна дори високата оценка за текста на закона, дадена от юристи от Брюксел, мотивира се още ученият, защитник на мутантите.
Тогава и министърът по европейските въпроси Меглена Кунева застава на същата позиция. Според нея, приемането на закона за ГМО преди подписването на предприсъединителните документи за ЕС е повече от наложително. Между първо и второ четене тогава обаче в закона се появяват два текста, които налагат пълна забрана върху лабораторните изследвания върху животни, роза, лоза и тютюн, както и върху работата в експерименталните бази и научните звена. Смята се, че тогава рестриктивните текстове налага депутатката от "Оборище" Теодора Литрова.
Каква е ролята на Меглена Кунева?
По този въпрос може косвено да се гадае, защото самата Кунева почти не е говорила за ГМО по времето, когато беше еврокомисар по политиката за защита на потребителите. Тя многократно е била сезирана от български неправителствени организации за съмнения, че в някои продукти, които се продават у нас, има недопустими количества ГМО, но никога не е даван отчетлив отговор. Това се превърна в нещо като тема табу за нея.
При изслушването на наследника й в ЕК обаче - малтиецът Джон Дали, който освен потребителите, поема и ресор здравеопазване, евродепутатите го бомбардираха с въпроси за употребата на ГМО в хранителните продукти и за употребата на клонирани животни. Г-н Дали отвърна, че продуктите и фуражите с генномодифициран произход трябва да бъдат надлежно етикетирани. Нещо подобно казваше и Кунева. Според Дали обаче проблем е как да става етикетирането, след като много производители се оплакват, че процесът допълнително оскъпява продукцията им, а често и етикетите са нечетими. Това остава нерешен въпрос от мандата на Кунева като еврокомисар.
Проблемът с ГМО е изключително комплексен, защото "не става въпрос единствено за това, което слагаме на масата си. Възникват въпроси и за международните отношения, за продоволствената сигурност в бъдеще и предвид тази комплексност, наистина решенията не могат да бъдат едностранни или прибързани", заяви новият еврокомисар Джон Дали. Какво повече от признанието, че става въпрос за политика и за много пари.