Европейски съвет
Аделина Марини, June 17, 2005
Как завърши срещата?
Ако трябва с една дума да обобщим резултатите от началото на Европейския съвет в Брюксел, то тя трябва да бъде отлагане. Отлагане, защото Съветът завърши снощното си заседание с решение за удължаване на крайния срок за ратификацията на Европейската конституция, отхвърлена от две от основоположничките на Европейския съюз – Франция и Холандия. Същевременно, френският президент Жак Ширак предложи отлагане на разширяването, докато се намери формула, при която толкова голям съюз ще може да функционира ефективно. Източници от българската мисия тук успокоиха, че отлагането на разширяването на засяга България и Румъния, за които въпросът след подписването на договора за присъединяване, не стои на дневен ред. Има и трето отлагане, което обаче предстои днес – на приемането на новия бюджет на общността за следващия 7-годишен период. Омагьосаният кръг се затвори снощи, когато Франция отказа да намали земеделските субсидии за фермерите си, а Великобритания категорично отхвърля възможността да продължава да бъде един от големите нетни вносители в бюджета, а същевременно всички да настояват за намаляване на отстъпката й. Конкретната британска позиция гласи, че Лондон няма да преговаря, ако не бъде взето решение за постепенно отказване от общата селскостопанска политика. Това е обаче въпрос, за който французите дори не желаят да чуят. Именно така се затвори кръга. Според Майкъл Бътлър, който договори британската отстъпка по време на правителството на Маргарет Тачър, решението лежи в система, при която нетните вноски и приходи ще бъдат съотносими с населението и богатството на отделните страни-членки. Това ще натежи върху бюджетните плащания, с което ще се намали ефектът за общата селскостопанска политика. За сравнение в момента Великобритания плаща 0.51 % от националния си брутен доход в сравнение с 0.33 на сто за Франция. Има обаче и още една несправедливост, която изтъкна и европейският комисар на търговията Питър Манделсън, че сега новите и по-бедни страни-членки фактически плащат на Великобритания отстъпката. През тази година тези плащания варират от три милиона евро, които плаща Малта до 163 милиона от Полша. Възможно е британското правителство да направи жест като откаже да вземе тези пари, но това ще е, по коментара на Би Би Си оказване на първа помощ, а не пълно възстановяване. Така че, изглежда ни очаква поредното отлагане от тази среща на върха. Въпросът, който обаче взима превес тук в Брюксел е същностен – какво да бъде Европейският съюз – по-тесен политически съюз или нещо различно. Според историята, нормално е всеки растеж да достигне своя пик, а след това да има моменти на спад. Интересно ще бъде дали отделните национални интереси ще надделеят над по-общите, дългосрочни идеи, заложени някога от създателите на Европейския съюз като Робер Шуман и Жан Моне. Сигурно е обаче, че във все по-глобализиращия се свят, където има само една свръхдържава, Европа, раздробена на отделни държави и нации не може да противостои нито икономически, нито политически. Често новините за проблемите между Европейския съюз и Китай за текстила и обувките се подминават като незначителни, но в същност те поставят под въпрос фундаментални неща като изключително качествените материи и дрехи, които всички, посещавали Европа са харесвали от пръв поглед, обувките, автомобилите, домакинските електроуреди. Този лукс обаче е поставен на една везна с евтините, продавани на килограм китайски стоки, които заливат буквално като цунами световните пазари. И, ако американците не са чак толкова претенциозни, а и икономиката им е изключително отворена, то за Европа, това е катастрофа. Именно луксозните стоки са нещото, към което всички от източната страна на Желязната завеса са се стремили. Вместо това сега гроздето и доматите на Запад стават все по-безвкусни, а улиците на Западна Европа – все по-мръсни. Очевидно е, че въпросът за бъдещето на Европа не може да се разглежда само в една равнина. Той се простира от културните му измерения, до икономическите. В този смисъл вчера премиерът каза нещо много интересно на срещата на европейските либерални партии – той припомни на по-младите политици и държавници защо е толкова важно обединението на Европа – по-възрастните, подчерта той, помнят глада и мизерията след двете световни войни, опустошили континента. А пък ние, от Източна Европа, помним не само последиците от войните, но и последиците от раздялата на Източна и Западна Европа. Досега като че ли бяха взимани повече политически решения и изглежда е настъпил моментът да се мисли по-реалистично. Надявам се днес лидерите на съюза да излязат с ясна позиция за бъдещето на Европа, а не просто да отложат решаването на този проблем. До момента има сигнали за желание за диалог и дискусии. Звучи обещаващо.