euinside

EN | BG

• EN | BG
• Теми
• За Нас
• Проекти
• Авторски Права

Докато твърди, че се нуждае от диверсификация на газовите доставки, засега Европа променя само маршрутите, но не и източника: Русия. И какво разбираме под Европа също е интересен въпрос. Защото когато става дума за Русия, явно европейските страни предпочитат двустранните отношения. И енергийните проекти са красноречив пример за това, защитавайки предимно националните, но не и общностните интереси.

Например противоречивото отношение спрямо проекта „Северен поток”. Газопроводът, свързващ директно Русия и Германия по дъното на Балтийско море, вече може да бъде построен, след като финландското правителство даде последното екологично разрешително. Миналата година екологични разрешителни за проекта дадоха Швеция, Дания, Германия и Русия.

„Северен поток" ще е дълъг 1,223 км и ще струва 7.4 млрд.евро. Проектът се ръководи от Газпром, в сътрудничество с германската компания E.On Ruhrgas и BASF-Wintershall. Строежът на газопровода ще започне през април тази година и трябва да бъде завършен до средата на 2011 година, когато по него ще потекат първите количества газ. Планираният обем е 55 млрд. куб. м годишно. “Газпром” вече е подписал дългосрочни договори за доставки на газ с Германия, Дания, Холандия, Белгия, Франция и Великобритания.

Проектът, обаче, предизвиква недоволството на Балтийските републики и Полша. В момента 80% от доставките на газ за Западна Европа минават през Украйна, Полша, Словакия и Чехия, което гарантира на тези страни подкрепата на европейските партньори при проблем с доскавките - нещо, което се случи по време на газовата криза в началото на 2009 година. Тогава, обаче, Кремъл успя да наложи тезата, че поуката от кризата е именно избягване на несигурни транзитьори като Украйна. А Европейската комисия подкрепи проекта „Северен поток” като приоритетен.

Според полския президент Доналд Туск обаче, проектът е пример за липсата на енергийна солидарност. Източно-европейските страни смятат, че ще станат по-уязвми за руската газова политика, след като Западна Европа си осигури директен транзит на руския газ по дъното на Балтийско море. В същото време е в ход и вторият руски проект „Южен поток”, който предвижда доставки за Италия през Черно море и България. В този смисъл въпросът за европейската енергийна солидарност става все по-актуален.

Превъзмогването на частно-националните интереси в името на обща европейска енергийна политика ще бъде едно от основните предизвикателства за новия комисар по енергетиката Гюнтер Йотингер. Това твърди Георг Закман, енергиен експерт в базирания в Брюксел тинк-танк Брюгел в интервю за EurActiv. Според него най-голямата опасност идва от евентулен провал във въвеждането на т.нар Трети енергиен пакет, приет през 2007 година от ЕК за по-нататъшна либерализация на енергийния пазар. Най-оспорвано беше решението за разделяне на собствеността върху производството на електроенергия от тази върху преносните мрежи. Франция и Германия успяха да издействат разделянето да не се отнася за бившите държавни монополни компании с мотива, че върху тях се оказва външно наблюдение.

Съпротивата на някои големи компании срещу това продължава да е силна и ще бъде тежка битка за комисията наистина да постигне целите на Третия пакет, смята Закман. А трябва да се продължи и още по-нататък, към създаването на единен пазар с ясни цени. В този смисъл, отговорът на първоначалния въпрос изглежда така: енергийната солидарност е дълготрайното решение на проблема с енергийната зависимост. Засега, обаче, подходът е друг: тръбите се преместват и проблемите се заобикалят. Западна и Източна Европа отново се оказват разделени, този път от руските газови тръби.