Знаем ли защо афганистанците трябва да гласуват?
Аделина Марини, August 20, 2009
За първи път от 30 години насам Афганистан провежда избори самостоятелно. Това изречение звучи повече от положително, но дали е така? Когато човек говори за Афганистан думата избори има съвсем различно значение, въпреки че технологията, на практика, е същата. Може да е малко прекалено, но в доста отношения, думата избори в Афганистан е много близка по значение с тази в България. Слава Богу, приликите са малко, но пък са значителни. И те са, че една от основните борби на афганистанските власти и на мироопазващите сили в страната, е да се пребори с купуването на гласове и евентуално фалшифициране или препятстване на гласуването. По тази причина, за вота е въведено и задължението от всеки гласувал да се взимат пръстови отпечатъци.
Останалите мерки, за щастие, ги няма в България, но са интересни причините, поради които ги има в Афганистан. На влизане, всеки афганистански гражданин бива проверяван за оръжие. Страхът от атентати, организирани от Талибаните, е огромен и това беше едно от основното притеснение и на международната общност, тъй като може да откаже много хора от желание да гласуват. Още по-силен е страхът за жените, които имат възможност да гласуват за първи път.
Тук обаче е и основният въпрос - знаят ли афганистанците защо гласуват? А ние знаем ли те защо гласуват? За съжаление, не съм на място и не мога да кажа със сигурност, но така както за много афганистанци е безразлично дали ще гласуват или не, тъй като не могат да си представят с какво това ще промени ежедневието им, така и в България има много хора, които гласуват или защото са принудени от някого, или защото просто така се прави на избори. Може би, не е подходящ паралелът, но и в България, и в Афганистан са твърде малко хората, които гласуват, защото това е един от най-преките изрази на свободния човек.
Правя паралела с Афганистан, защото ако развитите държави, които сега основно подпомагат така наречените демократични процеси в страни като Афганистан, по естествен еволюционен път са достигнали до демокрацията, на която се радват сега, то нито в Афганистан, нито в България това е така. Разбира се, казусите на България и Афганистан са твърде различни, но имат и много общо. Афганистан е племенна държава с огромна територия. Винаги е била трудна за владеене именно заради тази разпокъсаност и трудния планински терен, който пречи на активизирането на търговските и всякакъв друг вид връзки с останалия свят. България също е била подвластна на чужди владичества заради, обратното, благоприятния си терен и стратегическото си положение.
Много велики държави са упражнявали величието и мощта си в Афганистан и са се 
проваляли. В капана хлътнаха и САЩ, а оттам и НАТО. Днес, обаче, е малко по-различно. Ако преди въпросните държави са искали да владеят Афганистан по съвсем прозаични и прагматични причини, сега обстоятелствата налагат точно обратното - Афганистан да бъде свободна и независима държава, за да не бъде повече хранителна среда за терористи. Естествено, че тази държава, която граничи с Пакистан, Иран и Индия, няма дори и най-малка готовност да бъде независима, още по-малко свободна, просто защото това е нивото на обществено развитие на нейните граждани, независимо от парите, които международната общност е изляла и афганистанците питат къде са.
И ако до миналата година демократичният свят можеше да се упряжнява ту в Ирак, ту в Афганистан или другаде на мирно налагане на демокрацията, сега въпросният свят страда от тежка финансова и икономическа криза и тези усилия много тежат на бюджетите им. Това е и причината за желанието на САЩ и Великобритания, които са основни двигатели в разработването на стратегията за Афганистан, да ускорят процеса на предаване на властта на Афганистан. Всички са уморени, най-вече от незнанието за какво, по дяволите, им е на нашите политици да водят битка на другия край на света?
Според най-новото съвместно проучване на вестник "Вашингтон пост" и телевизия ABC, голяма част от американците не вярват, че войната в Афганистан си заслужава, а само 1 четвърт казват, че е нужно повече войници да бъдат изпратени. Факт е обаче, че голяма част от анкетираните имат доверие в способността на САЩ да изпълнят първоначалната си цел - да победят Талибаните, с което да улеснят икономическото развитие, но много малко от тях вярват, че днешните избори може да произведат честно и ефективно правителство.
На британското правителство също му се налага да обяснява на своите граждани защо трябва да се остане още в Афганистан. От седмици насам правителството в Лондон провежда масирана кампания, с която се надява да набере повече подкрепа за каузата. Във всяка своя статия, външният министър Дейвид Милибанд започва с броя на британските жертви, дали живота си в името на идеята, а тя е, че, както пише Милибанд :"Ние сме в Афганистан от нужда. Като дом на международния тероризъм, граничният район между Афганистан и Пакистан си остава първична заплаха за британската национална сигурност. След като изгонихме Ал Кайда от Афганистан, сега трябва да направим всичко по силите ни, за да не я допускаме обратно под крилото на Талибаните".
Независимо от добре звучащите мотиви обаче, 8-те години военно присъствие на международната общност в Афганистан показват по-скоро провал. Една от основните причини за този провал е липсата на яснота срещу кого, всъщност, се борим? Как изглеждат тези хора, какво точно искат и защо го искат? Друга причина е липсата на единомислие сред съюзниците. Американците твърдо настояваха колкото се може по-голямо и по-международно да е участието в Афганистан. И, макар че успяха да убедят НАТО, приносът на отделните страни-членки, включително и България, е по-скоро символичен.
А, от миналата есен стана ясно, че Пакистан е буквално "заразен" от болестта на Афганистан, особено, след като от власт падна генерал Первез Мушараф, който макар и дошъл на власт с военен преврат, все пак държеше здраво юздите. Това накара в играта да се включи и Русия, която, иначе, стоеше настрана от конфликта в Афганистан, тъй като има богат опит със затъване там под шапката на Съветския съюз.
От тази гледна точка, въпросът за това дали пък развитите държави не се опитват да се отърват от бремето Афганистан много преди страната да е способна да поеме отговорност сама за себе си, е особено актуален в деня на първите самостоятелни избори. Така, както този въпрос важи с пълна сила 2 години след членството на България в ЕС - готови ли бяхме наистина за това и на каква цена ще стане това. Не по-малко важно е и питането - а кой ще я плати?