euinside

EN | BG

• EN | BG
• Теми
• За Нас
• Проекти
• Авторски Права

Това е въпросът, който euinside постави на двама икономисти в България, където, за съжаление, тази дискусия липсва. Темата повдигна Европейската комисия тази седмица, след като публикува съобщение за намерението си да разшири индикатора БВП, включвайки в него и други измерители, като качество на живота, чиста околна среда, социално равенство.

БВП е разработен през 1930 г. и е стандартният показател за сравнение, използван от инициаторите на политики по целия свят и често посочван в публичните дебати. В БВП се кумулира добавената стойност от всички стопански дейности, които имат парично изражение. Но, той не измерва екологичната устойчивост или социалната интеграция, както се посочва в Съобщението на ЕК. Затова, на базата на дебат, започнат през 2007 г., Комисията излиза с няколко идеи, една от които ще бъде въведена пилотно догодина. Става дума за широкообхватен индекс за екологичното състояние, който ще мери:
- изменение на климата и използване на енергията;
- природа и биоразнообразие;
- замърсяване на въздуха и отражение върху здравето;
- използване и замърсяване на водата;
- генериране на отпадъци и използване на ресурсите.

Първоначално показателят ще бъде публикуван на годишна основа за ЕС и държавите-членки, като, ако се окаже успешен, дългосрочната цел е да бъде публикуван наред с БВП. Идеята е, че глобализацията и промените в климата ускоряват все повече икономиката и затова е важно, при разработването на конкретни политики, да има колкото се може по-цялостна информация за всички тези аспекти, дори за сметка на нейната точност, тъй като е необходимо бързо да се реагира на изменящата се среда.

Предвижда се, по-нататък да бъдат включени в БВП и индикатори за социалното неравенство, разпределението на благата, образование, здравеопазване, достъп до услуги, инфраструктура и качествени жилища.

Според български икономисти обаче, въвеждането на нови показатели по тези теми, ще бъде доста трудно от статистическа гледна точка. Според Георги Стоев, управляващ партньор в Industry Watch (цялото интервю с него ще прочетете по-късно на euinside), до момента, в който всички тези сфери не добият търговски характер, ще бъде много трудно да бъдат уловени от статистиката. По отношение на екологията, вече се правят стъпки в тази посока, например търговията с вредни емисии. По отношение на образованието обаче, Георги Стоев смята, че докато тези, така наречени публични услуги, са държавни, измерването на тяхната добавена стойност в икономиката ще бъде невъзможно.

Георги Ангелов, старши икономист в институт "Отворено общество" също казва, че образованието и други публични услуги ще бъдат трудни за измерване, но пък е оптимист, че това ще доведе до по-добро определяне на политиките в тези области. Що се отнася до чистотата на околната среда обаче, той е скептичен, защото не е ясно по какъв начин точно ще се мери. В София въздухът е доста мръсен, но пък заплатите са високи, докато в някое село в Родопите - въздухът е чист, но доходите са ниски. Така, при сравнение между държави, може да се окаже, че България е с по-чиста природа от Франция, което няма да е точно.

Въпросът със социалните показатели също е доста сложен, според Георги Ангелов, тъй като "ако Европа се включи изцяло, ще има много неравенства в благата, защото България е най-бедната страна, 10 пъти по-бедна, да кажем, отколкото Ирландия или Люксембург. Така ще се окаже, че в Европа има много голямо разделение между бедни и богати. Друго е, ако се гледа на национално ниво, тогава Европа ще изглежда по-добре". По отношение на образованието също е сложно да се измисли единен международен стандарт заради разликите в образователните системи, различните езици и азбуки. По подобен начин стои и въпросът със сравняването на университетите. Г-н Ангелов е на мнение обаче, че е хубаво да има такъв показател. (очаквайте цялото интервю с него по-късно на euinside).