8 години управление на Буш
Аделина Марини, November 4, 2008
Достатъчни ли са осем години и за какво? В света цари пълно единодушие, че осем години са напълно достатъчни за постигането на тотална изолация на Америка, за скарването й дори с яростни нейни привърженици и за нанасянето на вреди, чието отстраняване може да отнеме повече от един президентски мандат. Или ако перифразираме известното заглавие - “Осем години, които промениха света”.
Още в първата си реч за състоянието на съюза, Буш-син през януари 2001-ва година очерта характера на своята администрация. Той извади от историята от началото на 20-ти век, терминологията за оста на злото, която прокара между Иран, Северна Корея и Сирия. Освен това, той поиска нов световен ред. И наистина, осем години по-късно нов световен ред има, но дали точно такъв го е виждал Джордж Уокър Буш. След осем мирни и спокойни години по времето на президентството на демократа Бил Клинтън, се случи обратът, който съзнателно или не, доведе до стимула, от който новата администрация във Вашингтон имаше нужда, за да започне да гради новият световен ред. Тогава дойде 11-ти септември. Един от най-трагичните моменти в американската, а и световната история не заради мащаба си, а заради аргументите, защото стана ясно, че е сложен краят на конвенционалните войни и противници.
Изплува името на Осама бин Ладен, на “Ал Кайда” и на войната срещу тероризма. По-малко от месец след атентатите срещу Световния търговски център в Ню Йорк и Пентагона във Вашингтон, Съединените щати започнаха военна операция в Афганистан. Тогава получиха подкрепата на почти целия свят. Целта на операцията беше унищожаването на “Ал Кайда”. После обаче стана ясно, че тази терористична организация работи на клетъчен принцип и затова Америка започна малки стегнати военни операции в държави, в които се предполагаше, че “Ал Кайда” поддържа клетки и обучава терористи. Промени се финансовата система така, че да може да бъдат замразявани сметки, за които се предполагаше, че финансират тероризма. Нямаше успех.
И тогава няколко съюзнически разузнавателни служби докладваха, че Ирак, освен че разработва своя програма за ядрено оръжие, подкрепя “Ал Кайда”. През март 2003-та година, започна войната в Ирак - първата медийна война. Медийна защото за първи път Съединените щати позволиха на медиите да пътуват заедно с военните конвои. Очакванията на администрацията на президента Буш бяха, че това ще бъде неколкодневна война. Успех обаче пак нямаше, затова войната продължи да се води медийно. Първото зрелище беше триумфалното сваляне на статуята на Саддам Хюсеин от площада в родния му град Тикрит. След това дойде шумният и широко отразяван по телевизиите арест на иракския диктатор с унизителната проверка на зъбите му, за да се докаже, че това наистина е той. Последва бърз процес и осъждането му на смърт. Вече беше ясно, че доказателствата, които тогавашният държаен секретар Колин Пауъл представи в Съвета за сигурност на ООН за наличието на ядрена програма в Ирак, са съшити с бели конци. Връщане назад обаче нямаше.
И така до ден-днешен. Затъване в Ирак, затъване в Афганистан. Средната цена на петрола за барел през 2001-ва година, първата откакто Джордж Буш е президент, е била 23 долара. Все още е рано да се изчисли колко ще е средната цена за 2008-ма година, в края на мандата на Буш, но тази година стойността на барел петрол достигна рекордните 140 долара, а сега е около 70. Тук трябва да споменем и финансовата криза като заслуга за управлението на Буш - син по отношение на вътрешната му политика, дала отражение в глобален мащаб.
Последните осем години ще останат в историята и с почти нулевите опити за решаване на конфликта в Близкия изток, с обявяването на независимостта на Косово, с напрежението между Съединените щати и Русия, опреснило спомените за Студената война. Не трябва да пропускаме още и разцеплението вътре в Европейския съюз, който беше определен най-ясно от бившия секретар на отбраната Доналд Ръмсфелд, разделил Европа на нова и стара. Джордж Буш, подобно на своя съпартиец - Роналд Рейгън, възобнови и идеята за изграждане на противоракетен щит. Военният бюджет на Съединените щати за последните осем години се е увеличил двойно и вече е в размер на близо 500 милиарда долара. И още: обезценка на долара. С други думи, следващият американски президент, който и да е той, ще има изключително трудната задача да върне Америка в света, който тя сама създаде.