1 безпристрастна външна оценка като плесница, предимно за гражданското общество в България след 20 години преход
Аделина Марини, October 31, 2009
Специфична черта на личността е да се срамува повече, когато отвън разберат проблемите, които си има вътре и мълчаливо преглъща всеки ден, без да направи нищо, за да ги реши. Точно такъв срам изпитах, когато прочетох най-новата публикация на Центъра за изследване на европейската политика (CEPS) - влиятелен think-tank, базиран в Брюксел. Първото смущение предизвика заглавието на публикацията - "Състоянието на демокрацията в съседните на Европа страни: неуверени преходи и процъфтяващи династии". Истинският шок обаче настъпи, когато прочетох, че освен страните, покривани от т.нар. Европейска политика на съседство (съседните на ЕС държави), България и Румъния също са включени в изследването.
Главата за България е озаглавена: "Търси се върховенство на закона". Авторът е дългогодишният изследовател към CEPS Гергана Нучева - българка. Мотото под статията е цитат на депутата от ДСБ Атанас Атанасов от негово интервю за вестник "Ню Йорк Таймс" от 15 октомври 2008 г.: "Другите страни си имат мафия ... В България, мафията си има държава".
Според Гергана Нучева, с членството си в ЕС през 2007 г. пред младата демокрация България все още стоят 2 въпроса без отговор - масовата политическа корупция по високите етажи и странната некомпетентност на властите да се справят с организирата престъпност. Свързана с тези два проблема е задръстената и неефективна правосъдна система, която не успява да създаде у българските граждани усещането, че е гарант за социална справедливост, а не защитник на частни интереси. И, ако е нормално за неутвърдените демокрации да изпитват известни затруднения по пътя към демократично управление, то случаят в България изпъква с постоянството на проблемите си и със съмнението за тесни връзки между политическата класа, големия бизнес и дори криминалните подземни мрежи, пише още в публикацията.
Текстът по-нататък набира още скорост и става още по-неприятен за четене, защото в него се припомня, че само за 1 година - от 2007 до 2008, България е загубила близо 1 точка в класацията на Трансперънси Интернешънъл за усещането за корупция - от 4.1 през 2007, резултатите й 1 година по-късно вече са 3.6, което е в онази част на скалата, която на практика илюстрира корупционното блато. Цитират се също така и данните, че България пада от 57-мо място през 2006 г. на 72-ро през 2008 г. в световната класация на чистите от корупция държави.
Това се потвърждава и от докладите на Европейската комисия, изготвяни ежегодно. Гергана Нучева припомня с хладината на външния анализатор и спирането на пари по предприсъединителните програми на фона на ниския БВП на глава от населението - 29% от средното в ЕС и неразвитата транспортна и институционална инфраструктура. Оценката е, че в България се води политика на частичната реформа. Според публикацията, причините за бавния прогрес у нас е, че българското общество не е било подготвено за дълбок и бърз преход към демокрация и пазарна икономика. Също и заради това, че обществото не е успяло да произведе чисти про-реформаторски мнозинства по време на избори.
В резултат на това, елитът от комунистическата епоха не само продължи да управлява на всички нива в първите критични години на прехода, но се и се възползва от възможността да се облагодателства икономически от ситуацията. Публикацията цитира изследването на Джоел Хелман от 1998 г., според когото, политиката на посткомунистическия преход е преминала отвъд конвенционалната мъдрост на началните реформи и е създала монополи, с които трудно ще се раздели. По тази причина, този елит се превръща в основна пречка пред цялостните реформи в по-късните години на преход.
И, ако е имало надежди, че това ще приключи с приватизацията, публикацията посочва, че, напротив, достъпът до пари от ЕС още повече мотивира въпросния елит за повече и по-
големи печалби. "Подготовката на България за членство в ЕС може да бъде обяснена с модела на частичната реформа - напълно достатъчна да влезе в клуба, но недостатъчна, за да бъде негов достоен член", гласи още оценката от CEPS.
Корупцията и клиентелизмът са външното лице на търсещите облага. Подкупи се използват в болници, за да се получат услуги от медицинския персонал; в училищата и университетите учителите искат подкупи; в общините - чиновниците; по пътищата - пътната полиция; в съдилищата - съдиите и т.н.
Припомня се и отчайващата липса на последици от многобройните скандали, разтърсили предишното коалиционно правителство, особено в последната му година - скандала с Пътната агенция, спирането на парите за транспортна инфраструктура, скандалите около бившия министър на вътрешните работи Румен Петков, който неохотно подава оставка след разкритията, че се е виждал с дупнишките братя Галеви; не липсва и докладът на ОЛАФ за онези, които, може би, са забравили, където беше корупционна схема с пари по САПАРД, озаглавена Стойков-Николов. Публикацията не спестява да припомни и признанието на Ахмед Доган за "кръговете от фирми", хранещи всички политически партии в България.
И това не е всичко - цитира се и липсата на каквито и да било резултати в разкриването на десетките убийства в престъпния свят, като се споменава това на Георги Стоев. Припомня се, че той е бил убит ден, след като е оповестил по телевизията, че има да разкрие много интересна информация. "Откъдето следва и логичният въпрос: ако е имало доказателства за престъпни деяния на определени хора, защо държавните институции не са направили повече, за да ги накажат?", пита CEPS.
Остро е критикувана и слабостта на опозицията, която е успяла да създаде пълен парламентарен комфорт на тройната коалиция по време на управлението й. ГЕРБ също не са пропуснати в изследването: "Това, че ГЕРБ представлява истинска възможност за промяна е твърде невероятно, предвид опортюнистичната натура на политическото строителство в България през последното десетилетие".
Най-тежка обаче е оценката за гражданското общество. "Това, което е най-тъжното в историята на българския преход е, че гражданското общество остана твърде слабо и все по-малко заблудено по отношение на политиката. В резултат, вътрешният натиск срещу властта е маргинален. Изборите можеха да бъдат подходящото време да демонстрация на недоволството срещу управляващите партии, но наказателният вод не беше достатъчен, за да промени природата на политиката в България в дълбочина".
Изводът на Гергана Нучева е, че българската демократизация е история с частичен успех. На теория фундаментите на демокрацията съществуват в страната - свободни и малко или повече честни избори, относително независими медии, разделение на властите, свобода на асоцииране и висок брой граждански организации. Това обаче не води до система, в която има върховенство на закона.
Меко казано е неприятно да се прочете такава оценка след 20 мъчителни години на преход. Години, през които лично аз имах надежди, кроях планове за себе си и семейството ми, а сега се налага да си призная, че 20 години от моя живот са минали безвъзвратно в очакване на Годо. И надежда вече няма. А още по-лошото е, че не виждам съмишленици в моите съграждани - всеки предпочита да стои закътан в псевдо уюта на своя дом, да се задоволява с малко и да не очаква повече.