Между фискалната дисциплина и народната любов
Аделина Марини, March 6, 2011
Забелязала съм, че в нашата страна голяма част от хората разбират държавата като нещо отделно от тях; нещо, което има собствени пари; нещо, върху което те не могат да въздействат; и нещо, което трябва непременно да се грижи за тях. Вероятно това схващане се дължи на лошото образование, което децата на поколения наред получават в училище и което не успява да ги научи, че държавата това сме ние; че всяко наше действие или бездействие по един или друг начин рефлектира върху тези след нас; че парите на държавата са всъщност нашите пари под формата на данъци, такси, извършен или неизвършен труд и така нататък. Тоест, когато очакваме нещо от държавата е хубаво да се замислим чии пари искаме да вземем и достатъчно основателни ли са нашите искания.
Учудващото е, че това схващане се споделя както от доста необразовани хора, така и от много учили, заемащи отговорни позиции, от чиито решения зависят много неща или хора. Впрочем, реакциите по идеята на Министерството на финансите да въведе Пакт за финансова стабилност са абсолютното доказателство на моите впечатления.
Добрата новина
Едно от наистина малкото неща, които настоящото правителство се опитва да направи (казвам опитва, защото докато не го направи, няма да сме сигурни, че ще го направи и, освен това, зависи как ще го направи) е да въведе ред в харченето на бюджетни пари или, както е по-модерно да се казва в развитите държави, публични пари. Само че в България под публични вероятно много хора разбират общи пари. Донякъде е така, но не общи, че всеки може да си вземе колкото си иска, а общи, че са за общи цели. Другият термин, който се ползва в този случай е обществени пари, тоест пари за цялото общество, които са насочени за неговото добруване и развитие. Няма нищо по-хубаво от куража да си сложиш спирачка на харчовете в името на дългосрочни цели, особено когато те не са само твои собствени. Проблемът е, че правителството ще направи това чак от 2013 година.
Втората хубава новина е, че макар оповестяването на намеренията за фискална дисциплина да дойде малко изненадващо и без много обяснения и дискусии, все пак обществено обсъждане се състоя в София, организирано от евродепутата от ЕНП Надежда Нейнски и с участието на Ален Ламасур (председател на Комисията по бюджети в ЕП), Ласло Шуриян (член на Комисията по бюджети в ЕП) и Салвадор Гарига Поледо (член на Комисията по бюджети). В кръглата маса участваха още представители на целия политически спектър у нас, на водещи икономисти, представители на бизнеса. Гости бяха множество посланици на страните-членки на ЕС и не особено много журналисти.
Защо е необходима фискалната дисциплина?
Общо взето около този въпрос се завъртя цялата дискусия на 22 
февруари. Единственият представител на изпълнителната власт на кръглата маса в Народното събрание беше министърът на еврофондовете, Томислав Дончев. Той започна изказването си като заяви, че финансовата дисциплина не бива да е нещо наложено насила от политиците, срещу което гражданите са против: "Това трябва да е споделена ценност. За тази цел гражданите трябва да знаят какво означава финансовата дисциплина, какви са нейните последици и колко е опасен и до какви дълготрайни и вредни последици води бюджетният разгул".
Разбира се, че трябва да е споделена ценност и когато това не е имплицитно вкарано в манталитета на подрастващите чрез съответното обучение в съответните ценности, необходимо е правителството да обяснява всяко свое действие подробно, но не като на електорат. Министърът не каза нищо повече и малко след своето изказване напусна кръглата маса. Мартин Димитров, лидер на СДС и председател на Комисията по икономическа политика, енергетика и туризъм в Народното събрание, направи силно изказване, в което обаче демонстрира прословутия български комплекс - защо след като големи държави, като Франция и Германия, въвеждат фискални бордове да не го направим и ние.
Той обаче успя да се аргументира изключително добре като заяви: "Защото си давате сметка, че страни като Германия, Франция, Испания, Унгария могат при много по-добри условия и много по-лесно да получават външно финансиране в тежка икономическа ситуация. Техните правителства при много по-ниска лихва, с пъти по-ниска от тази в България (в момента 3 пъти е разликата най-малко) могат да взимат кредити. И идва логичният въпрос - защо тези мощни икономики в момента обсъждат идеята за въвеждането на фискални правила? Отговорът е следния - защото дори те имат нужда от ясен сигнал към техните граждани, към европейските институции и към всички инвеститори за стабилност. След кризата и всичко, което се случи в глобален план имаме нужда от знаци на стабилност".
Г-н Димитров посочи като очаквани положителни ефекти от въвеждането на фискална дисциплина намаляване на лихвите, което би било ключово за конкурентоспособността и за оцеляването на малкия и среден бизнес. Освен това може да се очаква и увеличаване на инвестициите, които отбелязаха рекорден спад през 2010 година. И още нещо, много важно, за което не се замисляме в България, а именно:
"Да, ще кажете, че това е проблем и на повечето европейски страни. Така е. Само че, разликата е, че България е между Гърция и Румъния - две страни с много сериозни проблеми в кризата. Имайте предвид, че много инвеститори гледат региона, в който ние се намираме като рисков и ние спешно имаме нужда от сигнали, с които да покажем, че ще опазим стабилността, че няма да се повторят в България събитията от 96-97-ма година, че сме стабилни и че тук си заслужава да дойдат хора и да си рискуват парите, инвестирайки в България, създавайки добре платени работни места. Така че, въвеждането на фискални правила е един от механизмите".
Старши икономистът на институт "Отворено общество" Георги Ангелов почти изцяло сподели мнението на политика Мартин Димитров като добави и още нещо, което е важно да се има предвид и то е, че от време на време на власт идват популистки правителства, които "нямат дългосрочна визия, а просто искат да похарчат максимално количество пари, след което дълговете ги плащат следващите правителства, които дойдат на власт. Тоест, вече някак си е много очевидно защо трябва да има такива правила, за да ограничават тази възможност едно правителство, което по случайност е твърде популистко, да наложи големи тежести на следващите поколения".
Той припомни и прелюбопитния факт, че още през 1986-та година, когато неизбираеми български правителства са отбелязвали пред гражданите успехите на петилетките и плановата икономика, Джеймс Бюканън е получил Нобелова награда не за нещо друго, а защото е доказал защо са необходими фиксирани правила за бюджетните дефицити.
Впрочем, един от чуждестранните гости на кръглата маса, френският евродепутат от ЕНП и председател на Комисията по бюджети в Европейския парламент, Ален Ламасур, припомни, че още при самото си създаване еврозоната има строги правила [изложени подробно в Пакта за стабилност и растеж]. "Странно е, че трябва да си припомняме това [фискалната дисциплина], това е очевидно. Заложено е от самото начало в Маастрихтския договор, с който се създава валутния съюз. И ние явно сме забравили, че в Договора съвсем ясно са предвидени санкции за онези държави, които не се съобразяват с правилата за фискална дисциплина. Но това, което стана е, че тези правила бяха забравени и не се приложиха през около 2005-та година, когато първите страни излезнаха от релсите и забравиха така наречените Маастрихтски критерии. Франция и Германия се оказаха твърде големи, за да бъдат наказани".
Г-н Ламасур обясни, че фискалната дисциплина е нужна, защото когато се използва обща валута, трябва да се гарантира, че "добрите ученици няма да бъдат задължени директно или косвено да плащат за лошите ученици". Нещо повече, френският евродепутат добави, че независимо, че България не е член на еврозоната все още тя също е длъжна да прилага фискална дисциплина и да се съобразява с решенията, взети от еврозоната, тъй като е във валутен борд с обвързване с еврото.
Освен това, каза още той, подкрепен по-късно и от икономиста Георги Ангелов, най-добрата дисциплина е тази, която се взима на национално ниво, съобразена с европейските правила. Както допълни г-н Ангелов: "Още повече, че по-добрият вариант е сами да си спазваме бюджетна дисциплина, отколкото да разчитаме някой в Брюксел да ни накаже, когато не я спазваме. Това досега не е работило никога, поради една или друга причина, а и не може да се разчита много на тази процедура, да не говорим че по-добре да избегнеш проблем, отколкото след това да те наказват, когато вече си го създал".
Точно, когато дискусията набираше скорост обаче, започнаха постепенно да отпадат гости - дали заради скука или по важни ангажименти. А всъщност беше крайно интересно още повече, че се чуха любопитни мнения като това на унгарския евродепутат Ласло Шуриан, също от групата на Европейската народна партия. Сравнително възрастен човек, той повдигна темата за изравняването между бившите соцдържави и развитите европейски икономики. Тема, наистина често повдигана от централноевропейските страни. Той дори употреби интересно словосъчетание - източните заплати - като имаше предвид доста по-ниската им стойност от тази на западните държави.
Още по-любопитното в неговото изказване, обаче беше прозиращото разбиране, че това не става с простото и автоматично увеличаване на заплатите, а с увеличаване на производителността. И вероятно този урок за унгарците е бил изключително болезнен, ако си спомним политическата криза в страната 2006-та година, когато бяха разкрити записи от признанията на тогавашния ляв премиер Дюрчани, че е излъгал за състоянието на публичните финанси на страната. След това Унгария прибегна до помощта на Международния валутен фонд и продължава да е в процедура по свръхдефицит. Според г-н Шуриан, обаче, фискалната дисциплина не означава само по-малко харчене, но по-обмислено и ефективно. Сериозна помощ на новите членки за увеличаване на конкурентоспособността може да окажат европейските фондове, добави той.
Един бюджет за всички. А всички за един бюджет?
На кръглата маса беше повдигната и още една тема, която е неразривно свързана именно с фискалната дисциплина - бъдещето на следващата многогодишна финансова рамка, преговорите по която се очаква да се разпалят силно през лятото, тъй като през юни се очаква Еврокомисията да представи виждането си за основните насоки, които бюджетът трябва да следва. Разногласията още отсега са сериозни. Новите страни-членки като цяло настояват ако не за увеличаване, то поне за запазване на настоящия размер на общите европейски пари. Като че ли, на този етап, съгласие не е невъзможно да се постигне по този въпрос. Но обект на жестоки спорове ще бъдат перата, по които да се плаща.
Старите страни-членки, предвид бюджетните си проблеми, са все по-агресивни в искането си да се намалят помощите за новите членки и вместо това да се заложи на повече инвестиции в наука и стимулиране на икономическия растеж на европейско ниво. Според Ален Ламасур, на дневен ред е и въпросът как да се финансира този бюджет, тъй като вече е ясно, че в период на строги бюджетни ограничения, страните-членки ще са все по-малко готови да допринасят към общото благо. Той припомни, че при самото си създаване ЕС е финансирал общия си бюджет със собствени средства, но от повече от 15 години той се финансира чрез вноските на страните-членки.
"Ако се окаже невъзможно да се финансира бюджета и дори той малко да се увеличи, ще трябва да се намерят собствени ресурси. В противен случай ще бъде невъзможно за страни като България, Унгария и дори Франция да продължат да се възползват от кохезионния и структурните фондове, от земеделската политика и т.н."
На това, обаче, Георги Ангелов реагира остро като заяви: "Каза се, че [бюджетът на ЕС] трябва да бъде увеличен, за да си постигне ЕС целите за конкурентоспособност. Но, нека си спомним, че половината европейски бюджет отива в земеделски субсидии, което е най-неефективната част от всякакво харчене. Тоест, просто премахват се земеделските субсидии и тези пари се инвестират в наука и ще си постигне ЕС всички цели без никакъв проблем".
Пактът за конкурентоспособност
За съжаление темата за обсъждания на ниво ЕС Пакт за конкурентоспособност, предложен изненадващо от Франция и Германия на Европейския съвет на 4 февруари, изобщо не беше повдигната. Изключение направи единствено унгарският посланик в София, г-жа Юдит Ланг, която в приветствието си преди началото на кръглата маса заяви, че все още почти нищо не е известно около този пакт. Унгария, в качеството си на председател 
на Европейския съюз, подкрепя мерките за стабилизиране на еврозоната, но на базата на координация, подчерта тя.
Изглежда обаче, че от 22 февруари, когато Нейно превъзходителство каза това, унгарската позиция е еволюирала, тъй като на 2 март в интервю за уебсайта на председателството, министърът на външните работи на Унгария, Янош Мартони, заяви, че ако шестте предложения в Пакта не бъдат приети, ще бъде много трудно пазарите да бъдат убедени, че ЕС все още може да създаде нещо ново, нещо като по-задълбочена интеграция в областта на икономическата политика. На въпроса дали не се страхува, че така ще се създаде Европа на две скорости, г-н Мартони отговори така:
"На това нещо може да се отговори по два начина. Първо, Европа на две скорости вече съществува от известно време, тъй като някои са в еврозоната, а други не са. Второ, скоростта е единствената разлика. Всяка страна-членка извън валутния съюз (с изключение на Великобритания и Дания) е длъжна да се присъедини. И те ще го направят, въпросът е кога. Това, от което мнозина се страхуват е не Европа на две скорости, а Европа в две колони. Това ще означава постоянно състояние на малко "твърдо ядро" и по-широк кръг от страни, хлабаво свързани помежду им. Не смятам, че някой иска това да стане".
Ние в euinside също не смятаме и много пъти сме го казвали по един или друг начин, но това зависи изцяло от финансовата дисциплина на правителствата и гражданите на страните-членки. Както и от политическата воля да се отстояват общи европейски приоритети, а не конюнктурни вътрешнополитически цели.
снимки: Константин Павлов - Комитата