euinside

EN | BG

• EN | BG
• Теми
• За Нас
• Проекти
• Авторски Права

В началото на тази седмица в програмата на българския премиер е предвидено официално посещение в Албания. Въпреки че членовете на делегациите и срещите между двете страни са уточнени предварително, не е лошо българската страна все пак да знае къде отива и с какво може да помогне на албанската като пълноправен член на ЕС от вече 5 години. Албания е призната за потенциален кандидат за членство в ЕС на срещата на върха на европейските лидери в Солун през юни 2003. През 2009 страната подава официално молба за членство в Евросъюза. През 2010 Европейската комисия излиза с официално становище, в което се посочва, че преди да бъде даден старт на преговорите за членство Албания трябва да покрие необходимите критерии, като посочи и 12 приоритетни области, в които да бъдат проведени реформи.

По-рано този месец в рамките на оценката за напредъка на страните от т.нар. Западни Балкани в процеса на присъединяване Комисията излезе с препоръка страната да получи официален статут на страна-кандидат за членство, но пак с напомнянето, че са необходими допълнителни стъпки в областта на правосъдието и административната реформа, както и реформиране на парламентарните правила и процедури. През последните две години страната два пъти получи отказ да стане кандидат за членство, заради невъзможността на властите да потушат политическото напрежение след парламентарните избори през 2009. Заради несъгласия, три пъти парламентът не успяваше да събере необходимото мнозинство, за да избере държавен глава, но на четвъртия опит, през юни тази година, когато изискването беше да се събере само обикновено мнозинство, тази задача най-после беше осъществена успешно.

И това, очаквано, беше оценено от Брюксел. "Като цяло Албания успя да постигне добър напредък по отношение на постигането на политическите критерии за членство в ЕС, като провежда серия от реформи по ключовите приоритети, описани в становището на Комисията от 2010", се посочва в тазгодишния доклад [на английски език] за напредъка на страната. От Комисията отчитат напредък по отношение на работата на парламента, приемането на отлагани закони, изискващи одобрението на мнозинството, назначаването на омбудсман, изслушването и гласуването на назначенията във Върховния съд, както и промяната на законодателната рамка за изборите следващата година.

Положителна промяна е отбелязана и в работата на публичната администрация. Напредъкът в области, като правосъдие и борбата срещу корупцията, е описан като „умерен“, а в борбата срещу организираната престъпност са отчетени „значителни стъпки“. Специално е отбелязана и ролята на Албания като „конструктивен фактор, допринасящ за стабилността в региона чрез поддържането на положителни отношения със съседите и регионалните партньори.“ Докладът отчита и напредъка, постигнат от страната, в опитите й да се превърне във функционираща пазарна икономика, като се казва, че „Албания ще може да се справи в средносрочен план с конкуренцията и пазарните условия на Съюза, ако ускори и задълбочи структурните реформи и подобри законодателството си“.

Според последната оценка на Международния валутен фонд за икономиката на страната Албания, за разлика от другите балкански страни, е успяла да избегне рецесията, но последиците от финансовата криза оказват натиск върху местната икономика и забавят растежа. Основната препоръка на фонда е страната да вземе мерки за публичния си дълг, който по закон не може да превишава 60 на сто от брутния вътрешен продукт и в момента се движи малко под тази граница.