Две са основните грешки на ЕС в Северна Африка, според Карнеги
Аделина Марини, February 7, 2011
ЕС трябваше да се фокусира върху развитието на частния сектор и да спре да затваря пазарите си за земеделски продукти от Северна Африка. Това са двете основни грешки на Съюза, които посочва Синан Юлген, външен сътрудник (в Брюксел) на влиятелния мозъчен тръст Карнеги. Независимо, че Съюзът изсипва значително количество пари, той постоянно разчиташе на държавите да ги разпределят подобаващо, вместо да ги насочи директно. Според автора, въстанието в Тунис, както и развитието на събитията в Египет привличат вниманието върху въпроси като социалното включване и икономическото развитие на района, подтискано от десетилетия автократично управление.
Г-н Юлген прави пълен преглед на официалните отношения на ЕС с региона - от Барселонския процес (1995) през Европейската политика за добросъседство (ЕПД, 2004) до разделянето й на Средиземноморски съюз и Източно партньорство. "Днес Европейският съюз се стреми към овладяване на политическата и икономическа еволюция на Северна Африка. До момента са изплатени приблизително 3.4 млрд. долара за прилагането на плановете за действие на девет северноафрикански икономики за следващите три години. [...] И, което е по-важно, устойчивият ангажимент на ЕС не е подобрил забележително растежа на Северна Африка, нито пък е придвижил района по-близо до нивата на доходите в ЕС".
Трябва да се отбележи обаче, че данните на г-н Юлген малко се разминават с действителността. Голяма част от помощите, които Европейският съюз отпуска за тези държави са насочени именно към стимулиране на предприемачеството. Съюзът финансира проекти за микрокредитиране дори без документи в най-бедните райони на Северна Африка, а също и създаването на фабрики и заводи. Факт е обаче, че финансирането по много други проекти в сферата на образованието, инфраструктурата и енергетиката минава през властите, обвинявани в момента в корупция.
Това, за което Синан Юлген е прав, обаче, е твърдението му, че ЕС отказва да отвори пазарите си за земеделска продукция. Само че и тук има особености като например тезата на европейските земеделци, че те биха се отказали от голяма част от субсидиите, които получават, ако колегите им от страни извън Европейския съюз започнат да отговарят на същите критерии за качество. Именно на този въпрос тепърва ще се търси решение в рамките на преговорите от кръга Доха, за който има единодушие в рамките на Г20.
Тепърва ще се анализират причините за ставащото в Северна Африка и Близкия изток. Едно е сигурно - положението на хората там е резултат от поредица от грешки.