Сезонът на мултикулти
Аделина Марини, August 7, 2012
Лятото е времето, през което европейските пътища, особено по оста Западна Европа-Турция, се натоварват от впечатляващ трафик. Август обаче е пикът, когато потокът от прибиращи се към Турция европейски граждани се сгъстява и това доста често е причина за повишаване на напрежението. Точно тогава се вижда кога държавите са в състояние да въведат ред. Въпреки че добре знам, че август не е времето, когато трябва да се мотая из европейските магистрали, наложи ми се да се прибера до София миналия уикенд. Тръгнах рано сутринта от Загреб с надеждата да пристигна в София около 5 следобед, но плановете ми бяха провалени заради километричната опашка, която се беше оформила на гранично-пропускателния пункт със Сърбия. Не мога да ви кажа точно колко дълга беше опашката, но престоят ми на нея беше около 2 часа в изключителен пек.
Редицата от автомобили с най-различни регистрационни номера - германски, холандски, френски, английски, сръбски, български - вървеше бавно в двете ленти на магистралата. Аварийната винаги трябва да стои празна, но не така си мислеха основно български и сръбски шофьори, които по добра, несанкционирана традиция решаваха, че са по-умни от всички и се пререждаха. Да, но не. Хърватската полиция за пореден път показа нагледно що е то върховенство на закона. На всеки километър имаше патрулна кола, която спираше всеки, дръзнал да влезе в аварийната лента. Отделно от патрулките, по аварийното платно сновяха и мобилни полицейски коли, които следяха за реда на опашката.
По време на двучасовия ми престой, докато минем границата, поне десетина автомобили, основно с българска и сръбска регистрация, биваха спирани от полицаите и вероятно глобявани, тъй като последващото им поведение на пътя издаваше това. Това не е първият случай, в който хърватските власти реагират, както напоследък е модерно да се казва "проактивно" на ситуацията, знаейки добре, че туристическият им сезон влиза в своя пик и всичките им гранично-пропускателни пунктове ще бъдат свръхнатоварени от наплива на туристи, а също и от сезона на гастарбайтерите, които се прибират у дома за лятната ваканция. Нямаше ненаказан "бързак", което ме изпълваше с не мога да ви опиша какво удоволствие, но не от злорадство. Не. По-скоро от чувството за справедливост, че законът е равен за всички.
Като човек, който е дълбоко убеден, че организацията на пътното движение е основното доказателство за това дали в една държава има върховенство на закона или не, винаги много съм страдала от шофиране в България, където винаги има едни с повече предимства (дали скъпа кола, дали светкане с фарове или просто арогантност), за които правилата на движение не важат, когато искат да минат бързо и преди всички останали. Полицията никога не е успявала да се справи с този проблем, ако изобщо се е опитвала, защото е по-лесно да вземе 20 лева от провинилия се, оставяйки горчивия вкус в устата на всеки, който иска законът да важи за всички. Когато законът важи за всички, тогава напрежението пада рязко и човек спира да мисли за самото шофиране, а това му дава възможност да се концентрира върху своите си задачи.
И преди всички настроени елементарно-патриотично да ми скочат, трябва да кажа, че изживях първите положителни емоции в целия ми живот на често пътуващ с кола из Европа човек от влизането в България. Никога досега не съм се чувствала "защитена". В повечето случаи прибирането в родината е свързано с намръщено посрещане от страна на граничните служители и редовния и супер дразнещ ме въпрос "цигарки, нещо, носите ли?". Не коментирам въпроса, може и да е основателен, но на мен ми се струва хипер непрофесионален. Този път обаче беше различно. Гъстият гастарбайтерски трафик особено много ме тревожеше, тъй като си представях, че ще отвися и на сръбско-българската граница с часове.
Голямата изненада дойде, след като забелязах, че първо работеха всички гишета и второ из колоните автомобили сновяха гранични полицаи, които пренареждаха автомобилите. Честно да ви кажа не успях да разбера на какъв принцип отсяват автомобилите, но след като отговорихме утвърдително на въпроса "с български документи ли сте?", бяхме помолени да се наредим в най-дясната колона. Там имаше и доста автомобили със западноевропейски номера, пътниците в които обаче се различаваха видимо от основния поток гастарбайтери. Другото, което ми направи изключително добро впечатление беше, че към нашата "подбрана" колона имаше домогвания от съседните на "европейци", които се молеха да се бутнат пред нас. Някои услужливи български граждани склоняваха, както често правят и по софийските кръстовища, пропускайки някой, който бърза повече от останалите и се прережда в най-натоварените ленти. Тогава обаче веднага се намесваше граничният полицай и моментално възстановяваше реда.
Освен че минахме изключително бързо (за не повече от 15 минути), но отгоре на всичко млада и усмихната служителка ни пожела "добре дошли", с което ни накара да се запитаме дали пък не сънуваме. Едва ли новината от миналата седмица, че Германия вече официално е против България и Румъния да влязат в Шенген, е била причината за това поведение. По-скоро е вероятно българските гранични власти да са запознати с августовския мултикулти трафик и да се включват активно в организирането му, което пак е изненадващо.
Върховенството на закона е както много просто нещо, така и изключително сложно. Сложно, защото желанието за него трябва да дойде отвътре. В България например масово хората имат полза от липсата, защото това ги кара да се чувстват специални, когато минат където и да било с връзки. Вероятно е резултат от десетилетното смазващо личността въздействие на тоталитарната машина, при която няма значение какви са личните ти качества и постижения - има значение на кого си близък. Вероятно ще минат още десетилетия, докато хората в България осъзнаят синдрома на лявата лента, както го наричаме в нашето семейство - лентата на най-бързите, в която обикновено се бутат всички и съответно тя става най-бавно придвижващата се. Тогава ще започнат и да имат нужда от това всички да бъдем равни както в правата, така и в задълженията.
България е член на ЕС от 2007 г., когато беше приета с механизъм, чието предназначение е именно да помогне на страната да създаде върховенство на закона. Уви, механизмът функционира вече 5 години и битката може и да не изглежда загубена, но и победата е твърде далече. Хърватия подписа договора си за присъединяване към ЕС през декември миналата година и се очаква да стане пълноправен член без механизъм от 1 юли 2013 г., ако разбира се процесът на ратификация мине добре, въпреки някои нерешени проблеми, по които ще ви информирам в следващите месеци. Трафикът обаче е образцов, което прави придвижването из страната и градовете й изключително спокойно и ненатоварващо, въпреки че през летния сезон броят на автомобилите скача в пъти.
Сърбия след много мъки успя да получи статут на страна-кандидатка за членство, но кога ще започне преговори е въпрос, на който никой не се наема да отговори. Впрочем, ако забелязахте не споменах нищо за сръбските гранични власти. Така е, защото няма какво да се спомене. При тях работата си вървеше нормално, както е и при по-малко натоварения трафик. Нямаше специална организация, освен може би повечето отворени гишета. Но и на Сърбия пътят към европейско членство, а оттам и върховенство на закона (дано) тепърва предстои и този път, като има опит с България и Румъния, вероятно ЕС ще направи необходимото, за да го осигури. А, ако съдим по трафика в Сърбия, това ще бъде много трудна задача.
Сезонът на мултикулти е тежко изпитание за всички, защото това е времето, когато на най-ниското, ежедневното ниво, точно там, където са така нежно наричаните от политиците "обикновени граждани", се появява и напрежението от сблъсъка на различните култури, виждания за света, дисциплина и чувство за законоподчинение. Там, където няма значение къде си роден, нито какъв паспорт носиш. Има значение друго любимо на европейските чиновници и политици нещо - "европейските ценности". Точно тогава човек може да разбере напълно какво точно означават европейските ценности. Те не могат да се опишат, те могат да се преживеят. Особено през август преживяването е силно и истинско.