euinside

EN | BG

• EN | BG
• Теми
• За Нас
• Проекти
• Авторски Права

Германското правителство обмисля вариант постоянният спасителен фонд за еврозоната, Европейският механизъм за стабилност да стартира с година по-рано от предвиденото - през 2012-а, вместо от средата на 2013-а година. Новината съобщи германското списание Der Spiegel като се позовава на свои източници. Както euinside прогнозира още преди година, когато ЕСМ беше създаден, при скоростта на развитие на дълговата криза, 2013-а изглежда твърде далеч.

Основната полза от по-ранно стартиране на механизма, според Der Spiegel, би била решаването на проблема с финландското искане за обезпечение срещу участието във втория гръцки заем. Както euinside подробно писа, ЕСМ ще има внесен капитал от 80 милиарда евро, които фондът да използва като обезпечение. Опцията е Финландия да получи необходимите гаранции, но само ако плати вноската си във фонда на стойност 1,5 милиарда евро накуп, вместо на пет равни вноски, както е предвидено, пише списанието.

Според договора за ЕМС, подписан от страните от еврозоната през юли тази година, първоначалният максимален заемен капацитет на фонда ще бъде 500 милиарда евро. Ако механизмът стартира през 2012-а година, това ще реши и въпроса с искането за ново увеличение на сега действащия временен фонд EFSF. Той разполага с 440 милиарда евро заемен капацитет, от които обаче може да използва ефективно около 250 милиарда евро, заради нуждата от резерви, с които да поддържа кредитния си рейтинг три пъти А. Друга опция за увеличаване на капацитета на временния фонд, предложена от директора на CEPS Daniel Gros и главния икономист на Дойче банк (Лондон) Thomas Mayer, е EFSF да се регистрира като банка, за да може да рефинансира от ЕЦБ.

Формално, ако ратификацията на договора за ЕМС приключи до края на годината, както е предвидено, механизмът би могъл да започне да функционира от началото на следващата година. Другата полза от това би била, че механизмът предвижда във всеки следващ случай на отпускане на заем да има регламентирано участие на частния сектор. За целта „в сроковете и условията на всички нови правителствени облигации в еврозоната от юни 2013 година нататък ще бъдат включени стандартизирани и идентични клаузи за колективно действие”. Целта е това да бъде законовото основание за промяна на условията на плащането (замразяване, удължаване на матуритета, намаляване на лихвите и/или обезценка (haircut)) в случай, когато длъжникът е неспособен да плати.

Така при бъдещи заеми няма да се налагат трудните преговори с все още неизвестен резултат с частните кредитори на Гърция за преструктуриране на част от външния й дълг. Макар да беше постигнато съгласие за сделката с частния сектор, все още не се знае с точност колко финансови институции ще участват и каква ще бъде реалната полза от нея, а вече има прогнози, че редукцията на дълга ще е незначителна и няма да го сведе до устойчиво равнище. Въпреки това, европейските лидери и гръцките власти продължават да твърдят, че фалитът е немислим и решенията от 21 юли трябва да бъдат изпълнени.

Част от тях е разширяването на обхвата на временния спасителен фонд, така че той да може да изкупува дълг на вторичните пазари (което в момента прави ЕЦБ), както и да рекапитализира банки чрез правителствени заеми, включително и в страни, които нямат спасителна програма. Очаква се до средата на октомври промените да бъдат одобрени от националните парламенти на страните от еврозоната и да влязат в сила. Пет страни от еврозоната вече ратифицираха промените (Франция, Италия, Белгия, Испания и Люксембург). Тази седмица предстоят три ключови гласувания - в парламентите в Словения, Финландия и Германия.