Новият Видовден

Десислава Димитрова, June 29, 2012

28 юни е дата с много символика за Сърбия – като се започне с големия празник Видовден, на който се отбелязва Косовската битка от 1389 година, при която загива цар Лазар и с която де факто се слага край на сръбското царство; мине се през атентата от 1914 срещу австрийския престолонаследник Франц Фердинанд в Сараево, с който е поставено началото на Първата световна война; същия ден през 1919, когато е подписан Версайският договор, с който е прекратена войната; историческата реч на Слободан Милошевич по повод 600 години от Косовската битка през 1989 и 12 години по-късно предаването на същата дата на Милошевич на Трибунала за престъпленията в бивша Югославия в Хага.

Преживяла разпада на Югославия, войните, бомбардировките, битката за Косово, този 28 юни също е на път да се превърне в историческа дата за Сърбия – почти 12 години след падането на режима на Милошевич неговият бивш говорител Ивица Дачич, наричан някога „малкият Слоба” получи мандат за съставянето на новото сръбско правителство, връчен му не от кого да е, а също от бивш съюзник на Милошевич – новият президент на страната Томислав Николич.

„Въпреки че днес е Видовден, в който има толкова символика, не бих искал днес този ден да бъде свързван с идеята за небесния произход на сърбите, а да направим всичко, след като не можем да променим миналото поне да променим настоящето,” бяха първите думи на бъдещия премиер. Той обеща, че като премиер няма да позволи завръщане към 90-те години на миналия век и обясни, че е приел предложението на президента за съставяне на кабинет тъй като „общата цел на много партии е Сърбия да бъде силна, да защитава националните си интереси и да продължи по пътя на евроинтеграцията и борбата с организираната престъпност и корупцията, а хората да живеят по-добре”.

Още в изборната нощ на 6 май, когато в страната се проведоха парламентарни и президентски избори, но президент не беше избран, Дачич заяви, че може и да не се знае кой ще е следващият президент на Сърбия, но е ясно кой ще бъде новият премиер. Тогава някои анализатори го определиха като истинския победител в тези избори и не само защото водената от него партия успя да постигне най-добър резултат в сравнение с предишния вот. Очакванията бяха Прогресивната партия на новия президент Николич, спечелила най-много места в парламента да се задоволи с тази победа, на втория кръг на президентските избори отново да победи Борис Тадич, а балансьорът в тази конфигурация да бъде именно Ивица Дачич, досегашен вицепремиер и министър на външните работи във воденето от партията на Тадич правителство.

Доста неочаквано обаче Тадич се прости с шанса си да спечели трети президентски мандат, a малко след изборите социалистите на Дачич сключиха споразумение с демократите на Тадич за общи действия по съставяне на правителство. Очакванията, особено на Запада бяха Тадич да поеме премиерския пост, ако неговата партия успее да се пребори за формирането на такава коалиция, но на този Видовден бившият президент се оказа големия губещ, тъй като след два мандата нито той, нито партията му вече са сред силните на деня. „Заслужават своя шанс, но да видим какъв ще е резултатът,” беше коментарът на Тадич след новината, че Ивица Дачич получава мандата за съставяне на правителство. Той каза още, че от началото на преговорите за новото правителство основен проблем е бил кой ще застане начело на кабинета и че Демократическата партия не е искала да отстъпи това място на Дачич.

Местните анализатори останаха разделени в реакциите си за това как ще работи бъдещото правителство. Политическият анализатор Владимир Гоати заяви, че е изненадн от решението мандат да бъде връчен на лидера на партията, спечелила само 1/10 от 250-е места в парламента. Анализаторът Джордже Вукадинович от своя страна не очаква големи промени в политиката на новото правителство, но прогнозира нов натиск от страна на Брюксел по отношение на косовския въпрос. Колегата му, Цвьетин Миловойевич пък коментира, че правителство между Прогресивната партия и социалистите не е заплаха за европейското бъдеще на Сърбия, но подобна власт ще „слага спирачки” всеки път, когато става дума за Косово. Според икономиста Мирослав Прокопиевич в този си състав този кабинет ще означава „крачка назад за Сърбия” и няма да доведе до подобряване на живота на обикновените хора.

Един от най-интересните и може би най-противоречиви коментари дойде от бившия председател на централната банка и бивш финансов министър в правителството на Воислав Кощуница Младжан Динкич, койте сега е лидер на по-малкия коалиционен партньор в бъдещото правителство – партията „Обединени региони” и се очаква отново да поеме поста финансов министър. По време на срещата на Европейската народна партия в Брюксел той заяви, че Сърбия е на ръба на фалита, че са необходими три милиарда долара само за запълването на дупката в бюджета и покриването на външния дълг и че ресорът, който евентуално ще поеме е „най-горещия картоф”. Интересното в случая е, че тъкмо Динкич беше отстранен от поста вицепремиер и министър на икономиката и регионалното развитие от бившия премиер Мирко Цветкович през февруари миналата година, с което повлече след себе си още оставки и всъщност стана причината за промените в кабинета миналия март.

Западни Балкани