Делото "Бенгази" като лакмусов тест за днешна Либия*
Марк Пиерини, July 24, 2012
На 24 юли 2007 г. беше сложен край на над 8-годишната драма с българските медицински сестри и доктор Ашраф от палестински произход, които бяха освободени и докарани в София със съдействието на тогава в началото на своя мандат бивш френски президент Никола Саркози и бившата му съпруга Сесилия. Делото на медиците се оказа едно от най-трудните както за България във външнополитически и вътрешен план, така и за ЕС, някои влиятелни членки на който и до днес са обвинявани за топлите си взаимоотношения с режима на Кадафи, заради които са си затваряли очите за множеството престъпления на този мракобесен режим. Днес за българските медици си спомни един деен участник в преговорите по освобождаването им - дипломатът Марк Пиерини, който в статия за института "Карнеги" посочва, че днес повече от всякога и не само заради самите медици, но и заради бъдещето на Либия, е важно да се запомни тази годишнина. Сега, когато Кадафи вече го няма, но един основен играч от неговия режим, в делото "Бенгази" и в оттук насетнешното бъдеще на Либия все още е фактор. Публикуваме пълния текст на статията на г-н Пиерини.
На днешния ден преди 5 години пет български медицински сестри и българско-палестински лекар бяха репатрирани, свободни, от Триполи за София. Това беше ден на облекчение след 33 месеца напрегнати преговори, три поредни смъртни присъди, обявени след фалшиви процеси, белезите от мъченията, много обещания за освобождаване и няколко провалени опита. Пет години е много време в политиката и Либия със сигурност е еволюирала значително от 2007 г. досега. Но в светлината на новите реалности на Либия, тази годишнина придобива ново значение.
Защо? Защото един човек беше на власт тогава и сега: Мустафа Абдул
Джалил, който днес оглавява Националния преходен съвет на Либия и е днешният либийски държавен глава, а беше министър на правосъдието тогава през 2007 г. На предишната си позиция той беше човекът, който на няколко пъти попречи на освобождаването на медиците. Нека си припомним ключовите елементи от делото "Бенгази", както е по-известно, което приключи достойно за всички страни. Или, по-добре казано, с достойнство с изключение на едно нещо: Шестте медици бяха освободени без условия.
450-те семейства на децата, заразени с вируса ХИВ/СПИН в Бенгази бяха компенсирани с по един милион долара всяко, платени от Международния фонд Бенгази, финансиран от Либийския икономически и социален фонд без никакъв "откуп" или "компенсация" от ЕС или друго правителство. На децата от Бенгази беше предложено първокласно, дългосрочно лечение съгласно "Планът за действие Бенгази", схема за медицинско сътрудничество, финансирана от ЕС с около 12 милиона евро. Тази схема преустанови напредването на болестта и възстанови надеждата на семействата. Тя също така зададе стандартите (преди това несъществуващи) за либийската политика към ХИВ.
Без да навлизам в многото лабиринти на преговорите (на които така се случи, че бях постоянен член от страна на ЕС), нека кажа само, че има един въпрос, един-единствен, който изостана от окончателното споразумение: моралното и физическо страдание на шестимата медици. В нито един момент по време на дългите преговори не беще възможно за мен или останалите преговарящи да обсъждаме с режима на Кадафи възможността за компенсация за медиците. Действително абсолютният приоритет беше тяхното освобождаване.
В днешния контекст петата годишнина има политическо значение: начинът, по който нова, демократична Либия ще се изправи срещу миналото си, ще формира имиджът й и демократичните й устои по един или друг начин. Това, което искам да кажа е просто: за да може да се затвори делото "Бенгази" изцяло и с достойнство, няма ли да бъде подходящо за днешна Либия да изтрие този мрачен епизод от недалечното си минало и да се извини и компенсира на шестимата медици по същия начин и със същата сума, както бяха компенсирани семействата от Бенгази?
Този случай щедро демонстрира, че медиците нямаха нищо общо с инфекцията в Бенгази. Въпреки това обаче, те престояха в затвора осем и половина години, бяха измъчвани многократно, бяха осъждани на смърт три пъти, страдаха от безкрайна пародия на правосъдие. Всичко това е добре документирано. Със сигурност те са свободни, но никога не получиха и дума извинение или някаква сума компенсация от името на Либия или от някой друг източник.
Днешна Либия е отново на международната сцена, тя възстановява огромни замразени сметки и възобнови производствата на петрол и газ, тя провежда избори достойно и се бори да се изгради отново като организирано общество. Тази Либия има подкрепата на международната общност. Тази нова Либия може да спечели похвала от международната общност, ако освен това "официално" изтрие едно от най-мрачните провинения набившия режим и като предложи както извинение, така и компенсация за шестимата български медици. Този жест ще бъде много по-представителен за нова Либия, ако бъде решението за него бъде предложено от самия Мустафа Абдул Джалил. Днешният ден е ден да се помисли върху това.
*Заглавието е на euinside