euinside

EN | BG

• EN | BG
• Теми
• За Нас
• Проекти
• Авторски Права

За втора поредна година в България ще се проведе международна конференция "Индустрия и иновации", като тази година тя ще бъде двудневна и ще бъде на тема "Изграждане на интелигентна и устойчива икономика". Темата, макар и да не е съвсем нова на ниво Европейски съюз, е изключително актуална в момент, когато перспективите пред икономическия растеж на страните от съюза, особено на тези от еврозоната са твърде мрачни, ако се съди по есенната прогноза на Европейската комисия. Растеж чрез иновации е заложен като основа на новата десетгодишна икономическа стратегия на ЕС Европа 2020.

Независимо от централизираните насоки, има държави в ЕС, които се справят добре с иновациите и други, при които този процес изостава. Примерът с новите технологии обаче, дава достатъчно основания да се смята, че иновациите и тяхното прилагане в производството могат да допринесат значително за икономическия растеж. Но ... има, както винаги едно "но" и то е, че за да се случи това е необходимо страните да инвестират значителни усилия и ресурси в образование.

Конференцията си поставя няколко основни въпроса: "Защо са важни иновациите за икономиката на България?", "Възможна ли е иновативна икономика в България с процъфтяващи предприятията, висока заетост, сигурна енергия и доставки, привлекателна среда, както и първокласна инфраструктура?" и "Къде е България спрямо Европейската политика за изграждане на иновативна икономика?"

Преди това обаче, да видим къде е ЕС като цяло

Като заложи за основа иновациите в десетгодишната си икономическа стратегия, ЕС има предвид нещо конкретно - създаване на Съюз на иновациите. Това означава в общи линии концентриране върху научно-изследователската дейност и иновациите, за да се преодолее пропастта между науката и бизнеса, а изобретенията да се превърнат в продукти. Съюзът на иновациите е един от седемте стълба на Европа 2020, чиято основна цел е да постигне умна, устойчива и включваща икономика. Идеята за такъв съюз се състои от 30 точки, сред които създаване на европейски партньорства за иновации, използване на бюджети за обществени поръчки за финансиране на новаторски идеи, създаване на европейски пазар на знанието за патенти и лицензи.

И всъщност основната идея на съюза на иновациите е безпроблемното преливане на научен потенциал между страните-членки, за да се избегнат неравенствата и да се постигне общоевропейска добавена стойност в икономиката. Във всички случаи обаче, когато се говори за иновации трябва да се има предвид качеството на образователната система и нейната адекватност в съвременните условия.

Според ресорния еврокомисар, ирландката Мойра Гейгън-Куин, няколко страни-членки са осъзнали необходимостта да впрегнат кризата в своя полза. Надали ще се изненадате, че основният двигател на ЕС напоследък, Франция и Германия, са решили да увеличат обществените инвестиции в образование, изследователска и научна дейност, въпреки съкращенията в бюджетите им. Други държави пък, като Великобритания и Испания са решили да запазят бюджетите си за развойна дейност стабилни на фона на жестоки съкращения в останалите сфери. Според г-жа Гейгън-Куин, това са примери за "умна" фискална консолидация.

Тези й думи са част от текста й за сборника от публикации по темата за иновациите на Центъра за европейска реформа, независим изследователски институт, базиран в Лондон. Еврокомисарят за иновациите смята още, че това, което липсва на Европа в сравнение с ключови търговски партньори като САЩ, Япония, Южна Корея и Китай е стратегически и единен подход към иновациите. Това, по думите й означава "подход, при който целите за иновациите движат политиките в съответните сфери като образованието, квалификацията, труда, пазара на стоки и услуги, инфраструктурата и регионалното развитие. Само шепа страни-членки преследват този стратегически подход", пише еврокомисарят.

Според Андреас Шлейхер от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР), тревожно е, че квалификациите са изключително неравно разпределени из Европа и то до степен, че значителен брой хора нямат дори минимални нива на основни качества. Нещо повече, в много страни квалификацията дори спадна и то в момент, когато икономическите и социални разходи, свързани с ниската квалификация се увеличаваха.

Къде е България?

Както обясни Надя Маринова по повод конференцията, управляващ партньор на B2B Media (организатор на събитието), след миналогодишното й първо издание на сайта на Министерството на икономиката се е появил стратегически документ, който набелязва основните насоки за инвестиции в България. В този документ се посочва, че основното предизвикателство пред българската икономика "е фактът, че индустриалната структура в момента е ориентирана към сектори с ниска добавена стойност. Не повече от 500 хил. души работят в сектори с висока добавена стойност. Висшето образование е фокусирано главно върху бизнес и финанси, а сравнително малко студенти завършват технически специалности".

Друго важно прозрение на българските стратези е, че България има много сериозна конкуренция в редица сфери. Слабост е обаче, че все още се смята, че ниските данъци и разходи за труд са конкурентно предимство. Същото е записано и в документа, чиято основна цел е не стимулиране на иновациите, а привличане на инвестиции. Има известно противоречие в това да отбелязваш, че са нужни инвестиции в сектори с висока добавена стойност, където е необходимо да имаш добре образовани кадри и в същото време да посочваш като предимство ниските разходи за труд.

Проблемът с иновациите като цяло е, че те са малко като английската ливада - искат дълготрайно отглеждане, а в момент на предстояща рецесия в целия ЕС и лоши глобални икономически перспективи са нужни малко по-спешни действия. Така че, очевидно ще е необходимо новаторство и в измислянето на стратегия, която да доведе до бързи, но и устойчиви резултати.