Румъния в очакване на съдебното решение за референдума
Ралица Ковачева, August 17, 2012
Румънският Конституционен съд ще се произнесе на 21 август за валидността на референдума за отстраняването на президента Траян Бъсеску. Първоначално се очакваше съдът да обяви решението си на 12 септември, след като постави срок на правителството до 31 август да провери избирателните списъци. Причина за това стана твърдението на управляващата лявоцентристка коалиция Социал-либерален съюз, че реалният брой на избирателите е по-малък от този в избирателните списъци и ако те се актуализират, това ще направи референдума валиден.
Ситуацията костваше поста на вътрешния министър Йоан Рус, който обясни оставката си с "неприемливия натиск", на който е бил подложен заради провеждането на референдума. Последва смяната на още двама ключови министри в правителството на Виктор Понта - на външните работи и на правосъдието. В крайна сметка съдът реши да обяви решението си по-рано - на 21 август - като надеждите са това да облекчи политическата криза в страната. Централното избирателно бюро вече обяви допитването за провалено, защото в него са участвали по-малко от 50 процента от имащите право на глас.
Референдумът от 29 юли беше кулминацията на войната между премиера
-социалист Виктор Понта и дясноцентристкия президент Траян Бъсеску. Правителството не спести сили и средства в кампанията си срещу президента като посегна и на независимостта на конституционния съд - факт, който стана причина Румъния да бъде остро критикувана от Европейската комисия, включително в петгодишния доклад от 18 юли по Механизма за сътрудничество и проверка (МСП - мониторинг в областта на съдебната система и вътрешния ред, наложен на Румъния и България след приемането им в ЕС през 2007). Румъния беше наказана с допълнителен мониторингов доклад, който ще бъде изготвен до края на годината и трябва да отрази как правителството е изпълнило 11 конкретни препоръки на ЕК по отношение спазването на разделението на властите и върховенството на закона.
И макар че премиерът Виктор Понта се зарече да се съобрази с препоръките, на 10 август президентът на ЕК Жозе Мануел Барозу беше принуден да му изпрати гневно писмо: "Дълбоко съм обезпокоен от последните събития, свързани с валидирането на референдума от Конституционния съд, въпреки уверенията, които лично Вие ми дадохте по време нашите контакти", пише Барозу. Той напомня на правителството, че "сега е жизненоважно румънското правителство да отговори без излишно отлагане на искането на Конституционния съд, що се отнася до предаването на съответните избирателни списъци."
Също така Барозу призовава румънските власти да разследват заплахите, отправени срещу конституционни съдии, "така че да бъде пресечен незабавно всеки опит да се оказва натиск върху съда". В писмо до еврокомисаря по правосъдието Вивиан Рединг от 3 август председателят на румънския конституционен съд Аугустин Зегреан я информира за отправени смъртни заплахи срещу съдии. В отговора си от 7 август Вивиан Рединг заявява: "Нека припомня, че политиците не трябва да се опитват да сплашват съдии преди взимането на решения, нито да нападат съдии, когато взимат решения, които те [политиците] не харесват." Отговорът на румънското правителство на критиките от Брюксел беше, че ЕК не разполага с цялата информация по случая.
Ситуацията намери отражение и в заключителното изявление на мисията на МВФ в Румъния от 14 август: "Скорошният политически смут нанася вреда на икономиката и накърнява доверието". Румъния е на финансови инжекции от МВФ и ЕС от 2009 г. насам - през 2009-а за страната беше одобрен заем на стойност близо 20 милиарда евро, а през 2011 г. Румъния сключи стенд-бай споразумение с предпазен характер на стойност 5 милиарда евро. Заключенията на августовската мисия на МВФ като цяло повтарят тези от майския доклад, но с акцент върху вредата, която политическата ситуация нанася върху икономиката: "Една продължителна политическа криза може да попречи на провеждането на ефективна икономическа олитика, да увеличи рисковите премии и разходите за финансиране, да подцени допълнително обменния курс и да намали инвестициите", предупреждава МФВ. Според него "бърза нормализация на политическата ситуация и ускоряване на реформите" биха стимулирали икономическата активност.
Румънската криза не е изолиран случай - както по отношение на Румъния, така и по отношение на Унгария и България ЕС изрази съмнения в способността им да зачитат разделението на властите и да се уважава върховенството на закона. "След като премиерът на Унгария Виктор Орбан прокара силно критикуван нов конституционен ред след 2010 г., румънският взрив откроява как някои бивши членове на източния блок все още се борят с демоните на комунистическата ера. Той показва, че приемането на хиляди страници европейско законодателство не може да промени политическата култура за една нощ и че трудно спечеленият демократичен напредък може да се върне назад", пише Нийл Бъкли в коментар за The Financial Times. И нещо повече: "Кризата в Букурещ също така разпали отново дебата за политизираното решение България и Румъния да бъдат приети в ЕС през 2007 г., въпреки че техните реформи изоставаха от другите осем бивши комунистически страни, които се присъединиха през 2004 г."
Ако Конституционният съд признае резултатите от референдума за валидни,
това ще означава успоредно с парламентарните избори през ноември румънците да гласуват и за нов президент. Ако обаче Бъсеску запази поста си, вероятността политическото противоборство в Румъния да продължи остава все така реална в следващите две години, докато мандатът на президента приключи.