Ратко Младич явно се укрива по-добре от Осама бин Ладен
Евелина Топалова, May 12, 2011
Ако все още е жив, бившият военен лидер на босненските сърби Ратко Младич явно се укрива по-добре от Осама бин Ладен. Думите са на директора на сръбската канцелария за сътрудничество с Хагския трибунал Душан Игнятович. Повече от 15 години един от най-издирваните военнопрестъпници все още е на свобода, а трибуналът в Хага продължава да настоява за неговия арест. Младич е смятан за отговорен за най-жестокото клане в Европа след Втората световна война. Той беше обвинен в геноцид, военни престъпления и престъпления срещу човечеството заради избиването на повече от 8000 босненски мюсюлмани в Сребреница в края на войната в Босна през 1995 година.
Главният прокурор на международния съд Серж Брамерц отново настоя за
неговото залавяне по време на посещението си в Белград на 10 и 11 май. Той повтори, че основната работна хипотеза остава, че Младич се укрива в Сърбия, като това не изключва и други възможности, но ключът за решаване на проблема пак остава в Белград.
Оценката на Брамерц не е нещо ново - Сърбия има воля да сътрудничи, но не прави достатъчно, за да арестува бившия босненски сръбски лидер. Това ще бъде отразено и в доклада на прокурора, който той ще представи пред Съвета за сигурност на ООН през юни.
За сръбските власти оценката е изключително важна, защото тя е основно условие за европейската интеграция на страната. Сърбия се надява да получи статут на страна-кандидатка за членство и дата за започване на преговори за членство с ЕС до края на годината, но тази перспектива изглежда все по-малко вероятна.
Холандия, която твърдо застъпва обвързването на европейската интеграция на Белград със сътрудничеството с Хагския трибунал, не е убедена, че властите правят достатъчно, за да изпълнят задълженията си към съда. Делегация на холандската парламентарна комисия за европейска интеграция посети Сърбия в началото на тази седмица, за да се убеди как вървят реформите. Според в. "Данас" парламентаристите са стигнали до заключението, че е прекалено оптимистично да се смята, че поставените евроинтеграционни цели са постижими до края на годината.
Външните министри от ЕС направиха компромис миналата година и през октомври възложиха на Европейската комисия да пристъпи към оценка на сръбската кандидатура за членство. Тогава обаче те изрично подчертаха, че всеки напредък на Белград към еврочленството ще зависи от сътрудничеството с Международния трибунал за военните престъпления в бивша Югославия.
Ключовият момент в заключенията беше, че по-нататъшните стъпки на Сърбия в евроинтеграционния процес ще последват, след като Съветът вземе единодушно решение, че е налице пълно сътрудничество с трибунала в Хага. Това означава, че несъгласието само на една страна, в случая Холандия, може да порази надеждите на сърбите.