Плюсове и минуси на проектозакона за публично-частното партньорство
Ралица Ковачева, May 28, 2011
На 18 май т.г. Министерството на финансите публикува проект на Закон за публично-частното партньорство (ПЧП). Както знаете, само седмица по-рано ESPI|Европейският институт за стратегии и политики и euinside организираха обществена дискусия, посветена на публично-частното партньорство и приложението на успешните европейски модели в България. Причината да фокусираме вниманието върху тази тема е, че в момент на криза, публично-частното партньорство може да помогне на държавата да намали разходите си, от една страна и да прехвърли риск към частния сектор. 
Това обясни д-р Евгений Кънев*, съосновател на ESPI и автор на книгата „Публично-частно партньорство: принципи, модели и политики за частно предлагане на публични услуги”. euinside потърси мнението му дали проектозаконът дава възможност за ефективно използване на различните модели на ПЧП:
Плюс: Дефинира ПЧП и осигурява правна рамка за цялостното му развитие.
Минус: Не е функция или елемент от приета национална стратегия и политики за ПЧП.
Плюс: Изисква разпределяне и споделяне на рискове и отговорности между публичния и частния сектор.
Минус: Прекалено общ и кратък, като предполага или изработването на важни детайли в подзаконовата нормативна уредба от администрацията или голяма свобода на интерпретациите при прилагането му.
Плюс: Изисква дефиниране на целите, които ще се постигат в обществен интерес.
Минус: Фокусът е върху конструирането и прекратяването на ПЧП, но не създава правна основа за мониторинг/съблюдаване на обществения интерес по време на действието на ПЧП.
Плюс: Изисква определяне стандартите за качеството на инфраструктурата и публичните услуги.
Минус: Не предвижда създаването на адекватен политически и административен капацитет за управлението на ПЧП (примерно Агенция за ПЧП, както АП в Закона за приватизация).
Плюс: Обхваща не само обекти на транспортната инфраструктура, но и друга техническа и социална инфраструктура, както и реализация на проекти в обществен интерес.
Минус: Възлага политиката за реализация на ПЧП на ресорните министри, което разпилява ценни човешки ресурси и предполага неефективно управление, вместо концентрация на опит и експертиза в Агенция за ПЧП.
Плюс: Определя правните форми за реализация на ПЧП за срокове до 50г.
Минус: Двете основни правни форми на ПЧП – договорни и институционални – са равнопоставени, въпреки безспорните предимства на първата форма и многобройните свидетелства за злоупотреби при втората форма.
Плюс: Въвежда национална програма за ПЧП и план за действие.
Минус: Отдава твърде важна роля на възлагането на ПЧП чрез закона за обществените поръчки, които към момента се осъществяват непрозрачно, неефективно и често нецелесъобразно.
Плюс: Обосновава необходимостта от финансова подкрепа на ПЧП от публичните бюджети.
Минус: Допуснати са неточности и неясноти по отношение на класификацията на договорните ПЧП и обвързване на подготовката и изпълнението им със законите на обществените поръчки и концесиите.
Плюс: Въвежда оценката на икономическия баланс на интересите на страните в ПЧП.
Минус: Непредвидени конфликти на интереси между публичен орган възложител на концесия/поръчка и участието му като партньор бенефициент.
Плюс: Променят се законите за концесиите и обществените поръчки и др., така че да се постигне цялостна законодателна рамка за релаизация на ПЧП.
Минус: ПЧП ще се проверяват само от независим одитор, а трябва да се включи и Сметната палата, особено където е получена финансова подкрепа от публични бюджети.
Презентацията на Евгений Кънев по темата може да видите тук.
* Евгений Кънев е доктор по икономика, управляващ съдружник на инвестиционнo-финансова консултантска компания "Маконис". Бил е управляващ директор за Европа на американската компания Tello Corporation и директор "Корпоративни финанси" в KPMG България. Има магистърска степен по макроикономика от УНСС и с магистърска степен по финанси от Илинойския държавен университет; диплома по финанси и счетоводство на Асоциацията на сертифицираните експерт-счетоводители на Великобритания (ACCA). Съосновател е на Европейския институт за стратегическо управление.