euinside

Cause and Effect in European Politics and Law

Ирландия се готви да излезе от коригиращата програма още тази година, Португалия крие проблеми

Аделина Марини, April 17, 2013

До кипърската криза ситуацията в еврозоната изглеждаше овладяна и въпреки че всички бяха наясно, че предстои дълъг и труден път до окончателното възстановяване, все пак слънцето е изгряло и краят на продължителната дългова зима се вижда. Ситуацията с кипърската спасителна програма, очаквана отдавна, не влоши особено много перспективите пред възстановяването на еврозоната от най-тежката криза от създаването на единната валута насам, но извади на показ някои проблеми с конструкцията на Икономическия и валутен съюз (ИВС), а именно взимането на решения, критериите, на базата на които тези решения се взимат и комуникацията. Кипърската криза беше първото голямо изпитание за новия шеф на Еврогрупата Йерон Дайселблум, който направи няколко комуникационни гафа, които до ден-днешен отекват в ЕС. 

В крайна сметка ситуацията беше овладяна, кипърската програма вече е почти готова и се договарят последните подробности. Някъде в средата на процеса обаче се появиха нови тремори, но от другия край на Евросъюза - Португалия. Това е третата страна от еврозоната, която трябваше да бъде спасявана в разгара на кризата през 2011 година, но е първата, при която беше постигнато пълно съгласие за необходимите реформи, съпътстващи 78-те милиарда евро помощ, от основните политически партии. Това беше ключово постижение и един от първите уроци, които ЕК научи и в момента бившият португалски премиер и шеф на Европейската комисия Жозе Мануел Барозу припомня многократно (за последен път по време на срещата си с новия словенски премиер Аленка Братушек) - без общонационално съгласие изпълнението на каквито и да било реформи е трудно и излага на риск не само затруднената страна, но и нейните партньори.

Португалия - северен устрем за реформи, южнопериферно изпълнение

На 5 април изглеждаше, че португалското национално съгласие започва да се пропуква, след като Конституционният съд отхвърли предложението на кабинета за допълнителни бюджетни съкращения. Вероятно ще си помислите, че уважаемите съдии са решили, че португалските граждани не могат повече да издържат тежките условия, налагани от вездесъщата тройка. Всъщност конституционните съдии трябваше да гласуват премахване и то временно на 13-ата и 14-ата си заплата. В икономиката това наричаме конфликт на интереси, написа в коментар [на английски език] за Центъра за европейски политически изследвания (CEPS) Леонор Кутиньо. Важно е да се отбележи, че тя е старши изследовател по европеистика и специален учен в университета в Кипър. 

Леонор Кутиньо припомня, че същите тези конституционни съдии не са отхвърлили "допълнителната осигуровка солидарност", която налага прогресивно орязване на пенсиите над 1,350 евро. Тогава съдът се оправда, че все пак става дума за временна мярка, която е "оправдана в ситуация на икономически и финансов стрес". Впрочем, отбелязва изследователката, премахването на коледните надбавки на конституционните съдии също е временна мярка и също би трябвало да е оправдана от гледна точка на финансовите проблеми. 

Португалия има проблеми с изпълнението на заложените в коригиращата програма цели за вкарване в релси на бюджетния дефицит. Според седмия тримесечен преглед на програмата от тройката, приключил през март, възстановяването чака зад ъгъла и още в края на тази година може да се очаква рецесията да приключи и португалската икономика да започне да расте. Миналата година реалният брутен вътрешен продукт се е свил с 3.2 процента. Свиване от 2.3 на сто се очаква и през тази година, но за догодина се предвижда ръст от 0.6%. Безработицата обаче се очаква да достигне своя пик от 18%. И тъй като все пак правителството възстанови голяма част от изгубеното доверие и вече демонстрира успешно завръщане на международните дългови пазари, Лисабон поиска преразглеждане на целите за бюджетния дефицит. 

За 2013 г. Португалия трябваше да намали дефицита в бюджета до 4.5% от БВП, но правителството поиска да се заложи цел от 5.5%, а от 2.5% догодина се позволи 4 на сто дефицит с аргумента, че така ще се позволи на автоматичните фискални стабилизатори да свършат своята работа. Очакваното завръщане в нормата под 3 на сто може да се очаква през 2015 г. Тройката е съгласна с тези аргументи и смята, че ако новите цели са съпроводени с насочени консолидационни усилия, те трябва да бъдат уважени. И въпреки че публичният дълг се очаква да достигне 124% от БВП, той остава устойчив, е мнението на тройката. Вскичко това звучи изключително обнадеждаващо, само да не беше съпротивата на Конституционния съд и то за нещо, което определено предизвиква възмущение от Никозия до Хелзинки, през Берлин и Брюксел. 

Леонор Кутиньо пише, че португалското правителство трябва да спести разходи в размер на 1.3 млрд. евро, които не са много, но вече повечето възможности са изчерпани. Остава да се реже от здравеопазването, социалните придобивки, образованието и държавните компании. Другата възможност е поредно намаляване на броя на работещите на държавна служба в комбинация с увеличаване на работното време в публичния сектор, което в момента е 35 часа на седмица и е едно от най-ниските в Европа. 

Третата възможност е разсрочване на заемите, получени от тройката кредитори - ЕС, МВФ и ЕЦБ. И точно тази опция беше набързо одобрена от финансовите министри на ЕС по време на неформалната им среща в Дъблин през уикенда. Преди срещата Жозе Мануел Барозу заяви, че е изключително важно да се постигне споразумение, защото трябва да се запази доверието в усилията на Португалия да вкара в ред финансите си. В крайна сметка всяко нещо, което би помогнало на Португалия да се върне и да се задържи на международните пазари за кредит, се приветства както от ЕК, така и от Съвета, за да се избегне допълнително разклащане на и без друго крехката ситуация на подобряване в еврозоната.

Ако не беше Ирландия

Не е много сигурно дали щеше да има такава благосклонност към Португалия, ако не беше Ирландия, която планира още през тази година да излезе от спасителната програма и да започне да се справя сама, както преди. Ирландците още в самото начало, когато бяха принудени да поискат спасителен заем, положиха изключителни усилия, за да ограничат разходите си и да се върнат към растеж, но биваха постоянно спъвани от останалите проблеми в еврозоната. Ирландия освен това в момента държи ротационното председателство на Съвета на ЕС и натиска активно за продължаването на строежа на банковия съюз. Това, от което Ирландия има най-голяма нужда, е максимално бързо да бъде одобрен надзорния механизъм за банките, което стана на срещата в Дъблин, за да може да започне работата по осигуряването на нужния инструментариум на постоянния спасителен фонд на еврозоната да може да отпуска пари за директна рекапитализация на закъсали банки.

Дъблин силно се надява, че ще бъде допуснат елемент на ректроактивност, тоест този инструментариум да може да се използва със задна дата, така че Ирландия да може да извади от публичния си баланс огромния дълг, който натрупа за спасяване на своите проблемни банки - Bank of Ireland и Anglo Irish Bank. Това би могло да има изключителен ефект върху финансовото здраве на страната, но  все още липсва единодушие по този въпрос. Друг много важен елемент от завръщането на Ирландия в групата на "нормалните" е също разсрочването на заемите.

Тройката предложи няколко варианта за разсрочване

Преди началото на срещата в Дъблин в публичното пространство изтече работният документ на тройката, от който става ясно, че разсрочването на падежите по двата заема ще изиграе ролята на важен катализатор за пълното възстановяване на достъпа до пазарите като по този начин ще даде възможност на Ирландия и Португалия да се финансират сами, изключвайки животоподдържащите системи на тройката. Двете страни поискаха 15 години разсрочване, но тройката изчисли, че най-подходящо е разсрочване от 7 години. Според ирландската служба за управление на дълга страната ще се нуждае от около 20 млрд. евро за рефинансиране в периода 2016-2020 г., което представлява 12% от БВП за 2013 г. Инвеститорите оценяват ангажимента за фискална консолидация и за увеличаване на конкурентоспособността, но все още не смятат, че финансовата система има възможност да подкрепи трайното възстановяване на реалната икономика.

Продължава да е висок делът на лошите кредити в балансите на банките, което е причина за притеснение от страна на пазарните участници. Агенцията за кредитен рейтинг Moody's посочва, че евентуално разсрочване може да окаже въздействие върху инвеститорите да променят позицията си. 

Случаят на Португалия е сходен - прекомерно високият общ дълг генерира огромни нужди за рефинансиране през следващите години. Очаква се догодина публичният дълг да достигне най-високото си ниво от 124% от брутния вътрешен продукт като половината от него е средносрочен и дългосрочен дълг, който се държи от частния сектор и ЕЦБ, а една трета са заеми по програмата. При Португалия се очаква заради падежите по средносрочните облигации, фискалните дефицити и плащанията по официалните заеми да генерират също около 20 милиарда евро финансови нужди в периода 2015-2021 г., което също представлява 12 на сто от португалския брутен вътрешен продукт.

И въпреки че достъпът на двете страни до пазарите беше възстановен донякъде, все още има трудности. Проблемът при Португалия се усложнява допълнително и от това, че голяма част от интереса към португалските облигации на вторичните пазари идва основно от хедж-фондове и специализирани мениджъри на активи, тоест спекулативен капитал, вместо традиционните институционални инвеститори, които преобладаваха в миналото. 

Тройката предложи четири опции за разсрочване: 2.5, 5, 7 и 10 години. Всички имат недостатъци, но 7-годишното разсрочване се посочва като най-балансирано между интересите на Португалия и кредиторите. Препоръката на тройката беше одобрена сравнително бързо от Еврогрупата, която се събра на среща в Дъблин в петък сутринта. По-късно сделката беше одобрена и от министрите на финансите на страните извън еврозоната, чиято дума е важна, тъй като те имат принос към постоянния фонд на еврозоната. 

След постигането на споразумение заместник-председателят на ЕК Оли Рен изрази задоволство и посочи, че Ирландия вече отново е нормална страна, известна със своите изключително зелени поля. В изявлението на Еврогрупата и Екофин се изразява надежда с разсрочването не само да се възстанови достъпа до набиране на собствено финансиране, а също и да се възстанови доверието на пазарните участници като по този начин Португалия и Ирландия бъдат защитени от проблемите в останалите програмни страни като се споменава изрично Кипър.

Решението за разсрочването беше взето изключително бързо и безпроблемно, което само още веднъж идва да покаже колко отчайващо ЕС се нуждае от спокойствие в момента. Важно е обаче да се запази бдителността, тъй като ако в случая с Ирландия, няма основания за притеснение, то причините, заради които Конституционният съд на Португалия отхвърли предложените от правителството мерки за намаляване на разходите показват, че тази страна е възможно да създаде проблеми и в бъдеще, особено ако прогнозите за икономическия растеж не се сбъднат.