ЦЕИ: Изключването на имигрантите от политическия живот да се избягва във всички случаи
Жанета Куюмджиева, стажант, November 19, 2012
В анализ [на английски език] от началото на месеца, озаглавен "Имигрантите и техните потомци в политическите процеси" мозъчният тръст Център за европейски изследвания (ЦЕИ) към Европейската народна партия обръща внимание на ролята на имигрантите в политическия живот на четири страни: Франция, Германия, Испания и Литва. Всъщност проблемът, който анализът поставя, е свързан по-скоро с неучастието на тази група в политическия живот на страната, в която пребивават, отколкото с тяхно активно влияние. Ако за електората може да се говори като за пазар, то тогава имигрантите са една нова обещаваща ниша. В този случай дясноцентристките партии е нужно да насочат повече пропагандни усилия, за да я спечелят, тъй като проведени досега изследвания сочат, че тези групи от населението имат по-скоро леви политически предпочитания, се казва в анализа.
Ползи от евентуално повишено внимание върху тях би имало и от стратегическа гледна точка. Съдействието на европейските дясноцентристки партии за по-голяма интеграция на имигрантската общност в обществено-политическите процеси би ги разграничило от популистките и екстремистки партийни алтернативи. Излъчването на повече депутати с имигрантски произход в националните парламенти и в Европейския парламент (ЕП) пък ще гарантира в някаква степен пълноправно представителство на целия партиен електорат. Това са да ги наречем маркетинговите заключения в анализа.
По-важните изводи в него обаче са свързани с прилагането на демократичните принципи, нещо към което ЕС винаги е нужно да се стреми, а именно:
партиите да обърнат внимание на постоянно увеличаващото се присъствие на имигрантите, като тяхното участие в политическите процеси трябва да се търси не само под формата на избирателни гласове, но и в качеството им на партийни членове, кандидати и представители;
националните дебати да се фокусират върху правата на тези групи и там, където съществуват пречки за тяхната интеграция в политическите процеси, да се изпитат алтернативни варианти като консултации с имигрантски организации;
изключването на имигрантите от политическия живот да се избягва във всички случаи;
предвид желанието на имигрантите да участват в изборите, в интерес на самите партии е техните платформи да включват въпроси, които вълнуват малцинствата.
Анализът на Центъра за европейски изследвания към ЕНП разглежда 
участието в политическия живот на имигранти със страна на произход извън ЕС, както и представители на имигранти от първо до трето поколение. Разгледани са избирателните им права, ролята им като депутати в националните парламенти и в ЕП.
Имигрантите като гласоподаватели
Все пак проблемът с правото за упражняване на избирателен вот остава в полето на държавата на пребиваване и страната на произход. В четирите страни обект на изследването, с изключение на Литва, чужденците, които не са се сдобили с гражданство, нямат право да гласуват. Във Франция, където процесът на натурализация е доста отворен, голяма част от чужденците не искат да подадат документи за гражданство или не могат да го направят, поради забрана за двойно гражданство в страната им на произход. В Германия дилемата по този въпрос е дали изобщо да бъде допускано двойното гражданство. В момента, извън някои изключения, единствените, които могат да се ползват от него, са групата на (Spät)Aussiedler, т.нар. етническите германци. Представителите турското малцинство (най-голямата имигрантска общност там), за да станат германски граждани, е нужно да се откажат от първото си гражданство.
В Испания право за упражняване на избирателен вот също не се полага на пребиващи чужденци без гражданство. Там обаче също има изключения. Този път те са свързани със сключени реципрочни споразумения с отделни страни като Боливия, Колумбия, Еквадор, Нова Зеландия, Парагвай, Перу и Норвегия. Така хората с произход, от която и да е от изброените държави, може да гласуват в местните избори. Както коректно е отбелязано и в доклада, подобен тип уреждане на въпроса съдържа известна доза дискриминационен елемент, защото в тези случаи избирателни права се дават въз основа на националност и на практика големи имигрантски общности в Испания, като мароканци, аржентинци, мексиканци и китайци, остават без право на участие в политическите процеси.
В Литва, според преброяването от 2011 г., етническите малцинства съставляват около 15% от населението. След обявяването на независимостта на страната от СССР през 1991 г. почти всички съветски имигранти там получават гражданство, за разлика от Латвия и Естония, където този процес е доста по-ограничен.
Кандидати и политически представители от имигрантските общности
От натурализираните граждани и второ и трето поколение имигранти във Франция кандидатите в националните избори през 2007 г. се разпределят по партийна принадлежност, както следва: в Съюза за народно движение (UMP) такива са около 0.36%, в Социалистическата партия – 4.52% и в Демократичното движение – 4.58%. За Германия данните, които анализът ползва, са от федералните избори през 2005 г., според които кандидатите с имигрантски произход са 1.84% (тук са изключени представителите на общността на етническите германци, с които общият процент би бил 4%).
Тъй като в Испания имигрантската вълна е сравнително по-скорошна, процентът на натурализираното или родено в страната население с чужд произход не е толкова голямо. Все пак, имигрантите с испанско гражданство наброяват около 1 млн. души сред имигрантска общност (с произход извън ЕС), възлизаща на 3.3 млн. души. На последните избори в Испания (общи: за Конгреса и за Сената), от общо 1195 кандидати само 10-15 души са били с имигрантски произход. От 1990 г. досега парламентът в Литва е имал представители извън групата на етническите литовци. Докато през 1990 г. 19 места в парламента са заемани от такъв тип представители, през 2004 г. те са 14, т.е. 10% от общия брой депутати.
Представителност на разглежданата група в Европейския парламент
Любопитни са данните за представителите в Европарламента, избрани на последните избори през 2009 г. С уточнението, че приложената методология е несъвършена, изследването е направено по два критерия:
1. Разглеждане на онези представители, чиито фамилни имена насочват към произход извън ЕС;
2. Конкретна информация на изследователите относно произхода на представителите в ЕП.
Според този метод на анализ Франция заема първо място по брой евродепутати с имигрантски произход – 9 души, следвана от Великобритания с петима представители. Белгия, Германия, Италия, Литва, Холандия, Испания и Швеция имат само по един евродепутат с търсените характеристики. Оттук следва, че 18 от 27 страни-членки нямат представител в ЕП с имигрантски произход. По отношение на партийната принадлежност на идентифицираните 21 евродепутати най-голям брой са в групите на Прогресивния алианс на социалисти и демократи (ПАСД), на Зелените/Европейски свободен алианс, на Европейската народна партия (ЕНП) и на Европейските консерватори и реформисти (ЕКР).
По данни от 2010 г. броят на родените в ЕС чужденци (с държава на произход извън ЕС) е 31.4 млн. души, което представлява около 6.3% от общото 500-милионно население на Съюза. Според Евростат има тенденция за двойно и дори тройно нарастване на броя на хората с имигрантски произход в почти всяка държава-членка до 2061 г. Независимо от интересите на различни партийни групи към тези малцинства, мотив за включването на имигрантите в политическите процеси трябва на първо място да бъде спазване на условието за демократична легитимност. Именно по подобен „параграф“ ЕС беше и продължава да бъде упорито критикуван, но конкретно в този случай проблемът не е в Брюксел.