Исландците отново отказаха да платят на Лондон и Хага
Аделина Марини, April 11, 2011
За втори пореден път исландците казаха "не" на сделката, която правителството сключи с Великобритания и Холандия за изплащането на близо 4 млрд. евро в продължение на 30 години на около 400,000 холандски и британски вложители във фалиралите исландски банки Icesave и Landsbanki. За разлика от миналогодишното допитване, когато 90% от имащите право на глас отхвърлиха предишната сделка, този път 60% са гласували против решението на правителството, одобрено от исландския парламент през февруари с мнозинство.
В изявление на правителството на Исландия се посочва, че макар сделката да е била одобрена от Алтинги (исландския парламент) с 44 гласа "за" от общо 63-ма членове, президентът на страната отказа да подпише законопроекта на 20 февруари, като се позова на необходимостта от референдум. Независимо от 
резултатите, в изявлението се посочва, че правителството в Рейкявик ще направи всичко възможно резултатите от референдума да нямат голямо въздействие върху икономическата програма на страната и плана за фискална консолидация.
Както става ясно от прессъобщението, резултатът от референдума "призовава не за промени, а за преоценка на макроикономическите допускания. Икономическите и фискални планове ще бъдат преразгледани, за да може да се вземат предвид последиците от резултата от референдума. Ревизирана прогноза и бюджетни данни ще може да бъдат предоставени не по-късно от началото на май". Според вестник "Ню Йорк Таймс", сделката се състои в изплащането на 4 млрд. евро в продължение на 30 години, като се започне от 2016-та година.
Проблемът възниква през 2008-ма година, когато Исландия се оказа една от първите държави, тежко ударени от световната финансова и икономическа криза. Тогава няколко банки в страната фалираха поради прекомерно разширяване на дейностите. В момента Исландия работи по програма на Международния валутен фонд. Конфликтът с Великобритания и Холандия възникна, след като стана ясно, че близо половин милион вложители са изгубили парите си, привлечени от по-високите лихви в исландските банки. Тогава правителствата в Лондон и Хага решиха да компенсират вложителите си с бюджетни средства и сега очакват Исландия да им върне парите.
Според съобщението на исландското правителство резултатът от допитването няма да попречи на началото на плащанията по задълженията на Landsbanki Islands на приоритетни ищци, включително британските и холандски власти. Тези плащания се очаква да покрият близо една трета от приоритетните вложители. Най-новите данни, цитирани от исландското правителство, посочват, че активите на Landsbanki ще могат да покрият около 90% от исковете.
Същевременно обаче се подчертава, че правителството ще се фокусира върху поддържането на икономическата и финансова стабилност, като същевременно ще продължи с възстановяването след икономическия срив през 2008-а година.
Освен това, в съобщението на Рейкявик се посочва, че правителството ще се опита отново да реши спора около Icesave чрез преговори с Великобритания и Холандия. Търпението на двете държави, обаче, очевидно се е изчерпало, тъй като повечето световни медии съобщават, че двете правителства ще заведат дела срещу Исландия, която в момента води преговори за членство в Европейския съюз, а Холандия и Великобритания са две от страните-членки на съюза със значително влияние в него.
Според предварителни оценки, евентуално дело в надзорния съвет на EFTA (Европейското пространство за свободна търговия, на което Исландия е член) ще отнеме поне около година- година и половина. Проблемът за Исландия е, че резултатите от делото ще й струват много по-скъпо.