euinside

EN | BG

• EN | BG
• Теми
• За Нас
• Проекти
• Авторски Права

С повече въпроси, отколкото отговори приключи посещението на председателя на Европейската комисия миналата седмица в Загреб. По думите на самия Барозу целта на визитата му е била да вдъхне кураж на хърватските власти в последния етап от преговорите им за еврочленството. „Посещението ми се случва в момент, когато преговорите за членство достигат финалната си фаза и приключването им е съвсем близо. Уверен съм, че днешните разговори ще дадат допълнителен тласък на усилията на правителството в края на преговорите,” заяви Барозу след среща с хърватския премиер Ядранка Косор.

Въпреки че похвали работата на правителството на Косор и дори го обяви за правителството, доказало най-убедително своята ангажираност за приемането на страната в ЕС, председателят на ЕК заяви, че крайният срок за приключването на преговорите зависи само от хърватската страна. „На този етап не мога да се ангажирам с конкретна дата, дойдох тук с послание за кураж и, в същото време, ако трябва да съм честен, целта на Хърватия е много амбициозна, но пък правителството и друг път си е поставяло и е изпълнявало амбициозни цели,” каза Барозу по повод позицията на кабинета в Загреб, че преговорите трябва да приключат до края на юни тази година.

За да не отстъпи от досегашната си твърда позиция, но явно и за да се предпази, ако целта на кабинета не се осъществи, Косор обясни пред журналисти, че края на юни не е дата, а само срок. „Както знаете, дати не съм споменавала, говорех само за края на юни, дата щеше да означава, ако бях споменала конкретен ден от юни, но аз споменах само края на юни като нещо, което е част от нашата цел, от нашата амбиция и то, както знаете, не само на правителството, но и на някои други политически сили, а и на председателството на ЕС,” каза Косор.

Само преди дни председателстващата Евросъюза страна - Унгария, в лицето на външния си министър Янош Мартони даде се разбере, че отлагането на края на преговорите с Хърватия би поставило под въпрос цялата политика на разширяване. „Ако преговорите не приключат до края на юни, опасността е не в това, че процесът ще бъде отложен с няколко месеца, а за по-дълго време. Рискът, който се появява, може да дискредитира целия процес на разширяването,” заявява Мартони, цитиран от хърватски медии.

Според други местни медии, говорителката на еврокомисаря по разширяването Щефан Фюле, Наташа Бътлър, отхвърля тези твърдения с думите, че е "важно всяка страна, която иска да се присъедини към ЕС, да спазва европейското законодателство и европейските стандарти". Според нея преговорите ще приключат тогава, когато Хърватия изпълни критериите за членство. Самият Барозу в отговор на журналистически въпрос заяви, че Европа няма "план Б" в случай, че членството на страната се забави. „Ние имаме «план А» и той е Хърватия да стане 28-та страна-членка на ЕС, не мога да се ангажирам кога ще стане това, но ние винаги сме казвали, че по-важно е какво е направено по същество, а не скоростта, с която това ще се случи,” заяви Барозу.

В същото време, хърватските политици очевидно също остават на различни позиции за това кога страната ще успее да приключи преговорите. Според лидера на опозицията, Зоран Миланович, страната е обзета от апатия заради постоянното отглагане на датата за присъдиняване, както и заради ситуацията в страната изобщо. „Постоянно се говори за някаква дата, през ноември 2010 се говореше за март, сега се говори за юни. Преди повече от година се говореше, че до края на унгарското председателство, т.е. да края на юни ще сме подписали. Датата постоянно се променя, а това, заедно с общата ситуация в страната, води до апатия, на хората им е все едно, което е най-лошото,” казва Миланович и допълва, че ЕС не е решение, ако самата страна не знае какво прави.

Според хърватския президент Иво Йосипович, който също се срещна с Барозу при посещението му в Загреб, 2013 е амбициозна, но не и недостижима цел за присъединяване на страната към ЕС. „Много е амбициозна, защото сме съвсем близо до приключването на преговорите, трябват и няколко месеца да се подготвят и подпишат договорите, след което ни чака един може би доста дълъг процес на ратификация, заради по-дългите процедури в парламентите на някои държави,” коментира Йосипович.