Европейският парламент критикува междуправителствения подход в пакта Евро+
Ралица Ковачева, April 5, 2011
Президентът на Европейския Съвет Херман Ван Ромпой и председателят на Европейската Комисия Жозе Мануел Барозу бяха подложени на кръстосан огън в Европейския парламент, след като запознаха депутатите с резултатите от пролетния Европейски съвет на 24 и 25 март.
Херман Ван Ромпой изтъкна на първо място създаването на Европейския механизъм за стабилност като подчерта, че парламентът е подкрепил промяната в договора, с която се създава Механизма. Той изрази задоволство от съвместната работа с докладчиците от страна на ЕП - Елмар Брок (ЕНП, Германия) и Роберто Гуалтиери (ПАСД, Италия) - по време на която „имахме възможност да успокоим Парламента по отношение на някои негови съмнения”.
Г-н Ван Ромпой припомни още, че лидерите на ЕС са одобрили 
предложенията на Комисията за бюджетното и макроикономическото наблюдение в ЕС (които парламентът трябва да приеме до юни) и провеждането на банкови стрес-тестове, където според него задачата е двойна: „банките да направят тестовете, а правителствата да са готови да се справят с резултатите от тях.”
Специално внимание президентът на ЕС обърна на пакта „Евро+” като увери депутатите, че политическите ангажименти по него се основават на вече договорената европейска рамка: по-силно фискално наблюдение в рамките на Пакта за стабилност и растеж, новото макроикономическо наблюдение, изпълнението на стратегията Европа 2020 за провеждане на структурни реформи в подкрепа на растежа.
Година след създаването на оглавяваната от него Работна група за икономическото управление, президентът на ЕС отчете, че работата й е била и остава „усилие на всички институции, включително на Парламента и страните членки: не винаги лесно и не без драма, но политическата ни воля е решителна, чувството ни за посока е ясно, а значимите резултати са факт”.
Акцент в речта на председателя на Комисията Жозе Мануел Барозу беше, че в решенията на Европейския съвет е отразен общностния подход, в резултат на решимостта на Комисията и Парламента. Той даде за пример създаването на Европейския механизъм за стабилност, където на Комисията и Парламента също е отредена роля.
Доводите на двамата президенти обаче, не успяха да убедят евродепутатите в окончателната победа на общностния подход и всички парламентарни групи, по-меко или по-остро, критикуваха лидерите, че не са го защитили в достатъчна степен.
Председателят на най-голямата парламентарна група - на Европейската народна партия (ЕНП) Жозеф Доул оцени резултатите от Европейския съвет като стъпка в правилната посока. Той изрази подкрепата на партията за пакта „Евро+” и го определи като „изключително важен”, но подчерта, че ЕНП държи при изпълнението му да се съблюдава общностния подход.
Лидерът на социалистите (Прогресивен алианс на социалистите и демократите, ПАСД) Мартин Шулц нападна особено остро председателя на Комисията Жозе Мануел Барозу като го упрекна, че именно неговата партия е свалила правителството на социалистите в Португалия, докато то се е опитвало да приложи мерките, изисквани от Комисията и от самия Барозу. Шулц обвини лидерите на ЕС, че са закъснели с действията си за решаване на дълговата криза в еврозоната и че вместо да прави публични инвестиции, „Европа се орязва до смърт”.
Както обикновено, най-критичен към подхода на страните-членки за 
справяне с дълговата криза беше лидерът на групата на АЛДЕ (Алианс на либералите и демократите за Европа) Ги Верхофстад. Общо 400 милиарда струва до момента дълговата криза на ЕС, изчисли той, в това число спасителните заеми за Гърция и Ирландия, изкупуването на дълг от ЕЦБ, парите за спасяването на банките. Това е три пъти повече от европейския бюджет [годишния], каза Верховстад, според когото единственото кардинално решение на дълговата криза е създаването на реален пазар на еврооблигации. Той отново предупреди, че както сегашния спасителен фонд, така и бъдещия ЕМС няма да работят заради правилото за взимане на решения с единодушие. Пактът „Евро+” пък е твърде слаб, защото липсва механизъм за задължителното му прилагане, коментира бившият белгийски премиер.
Съпредседателят на Зелените/ЕСА Даниел Кон-Бендит подкрепи колегата си Ги Верхофстад по отношение на общия облигационен пазар за еврозоната и добави: „Трябва да имаме евробондове, не само за да се защитим, а за да инвестираме”. Според него Европейският съюз трябва да отговори на чувството за несправедливост у гражданите си, защото те продължават да плащат цената на спасяването на банките.
Този патос беше споделен от повечето евродепутати. В изказванията се повтаряха едни и същи обвинения към Комисията и Съвета - че ЕМС се гради на междуправителствения подход; че в него трябва да плащат и без това затруднените периферни икономики в еврозоната; че ЕС е несправедлив към ирландския народ, който плаща висока цена за спасяването на банките; че Франция и Германия упражняват „несправедлив и недемократичен” натиск върху правителството в Дъблин за увеличаване на корпоративния данък. „Какво прави Европа, за да създаде надеждни рейтингови агенции”, попита депутатът от ПАСД Едит Естрела (Португалия), според която заради агенциите „огромните усилия на португалския народ отиват право в джобовете на спекулантите”.
Чуха се и екстравагантни предложения, например Гърция да се върне към драхмата, а Португалия - към ескудото. Депутатът от АЛДЕ Силви Гулар (Франция) напомни за новото разделение в Европа - на север-юг. Много северни държави поучават южните и им казват какво са сбъркали, но не отчитат собствените си грешки у дома, каза тя.
Депутатът от ЕНП Ален Ламасур (Франция) приветства създаването на Пакта за еврото, но предупреди , че за да се придаде легитимност на решенията му трябва да бъдат ангажирани националните парламенти. От самото си начало Пакта за еврото е базиран на междуправителствени отношения и това създава напрежение между самите страни-членки. Трябва да трансформираме това, ако не в общностен, поне в европейски метод, призова Ламасур.
Съпартиецът му от България д-р Андрей Ковачев коментира, че рано или 
късно европейските икономически политики трябва да се основават на общностния метод, а не както досега - на междуправителствения и "може би не е далеч денят, когато ще има междуправителствена конференция или защо не Конвент по въпросите на икономическото и политическо управление на Европа". Той подчерта, че "е правилно решението на шестте страни извън еврозоната, включително и България, да се присъединят към пакта, за да могат активно да участват в процеса на вземане на решения ".
Депутатите масово критикуваха председателя на ЕК Жозе Мануел Барозу, че до момента, въпреки натиска на Парламента, няма консенсус за въвеждането на данък върху финансовите транзакции в ЕС. Г-н Барозу отговори в прав текст, че лично той полага усилие в тази посока, но „няколко държави-членки са изначално против и няма да се съгласят”.
Макар да беше критикуван, г-н Барозу поне получи правото на отговор за разлика от президента на ЕС Херман Ван Ромпой, който се опита да отговори, въпреки невъобразимия шум в залата. Председателстващата заседанието неколкократно се скара на колегите си и ги призова да седнат по местата си, но евродепутатите ясно демонстрираха нежеланието си да слушат повече обяснения.
Още за вижданията на Парламента в каква посока трябва да се движи ЕС след кризата очаквайте в следващите дни, когато euinside ще ви представи подробно проекта на окончателния доклад на специалната парламентарна Комисия за финансовата, икономическата и социалната криза.