euinside

EN | BG

• EN | BG
• Теми
• За Нас
• Проекти
• Авторски Права

Първата среща по обсъждането на изготвения от Комисията европейски бюджет за 2014-2020г. между министрите по европейски въпроси на страните-членки на ЕС се състоя без много шум на 29 юли в курортния полски град Сопот. Не случайно полското председателство на ЕС беше предвидило по план-график неформален първи дебат преди лятната августовска отпуска, който да въведe по-безболезнено представителите на 27-те страни-членки, Комисията и Европейския парламент в преговорите по свръх наболелия европейски бюджетен казус, за който euinside подробно писа. Така политиците ще имат възможността да си отдъхнат преди очертаващата се сериозна битка на арената на Съвета по общи въпроси през септември.

На фона на токсичната политическа атмосфера в Европа заради дълговата криза, неофициалната среща в Сопот беше отразена изненадващо като положителна за предложения от Брюксел бюджетен план. „Повечето страни-членки признаха предложенията на Комисията за добра основа на следващите преговори по Многогодишната финансова рамка” (МФР) гласят обнадеждаващо заключителните думи на полския секретар по европейски въпроси и председател на двудневното събрание Миколай Довджелевич, публикувани в официалния обзор на срещата на сайта на полското председателство на ЕС.

На страницата официално се твърди, че „решително мнозинство” от участниците на срещата завършила в Сопот, са приели принципите, ръководили Комисията при създаването на новата дългосрочна финансова рамка. „Всички се съгласиха за необходимостта от ориентиране на европейския бюджет към целите на стратегията Европа 2020, въпреки че се появиха различия относно конкретните решения по време на дискусията”, е пояснено от полската медиа, като визира официалното несъгласие на „големите пет” - Германия, Франция, Великобритания, Холандия и Финландия от декември 2010 г, да приемат предложението на Комисията за увеличението на европейския бюджет с 5%.

Новината като цяло е представена твърде дипломатично от сайтовете на европейските институции. Най-общо са споменати основните разделителни линии, очертали се много преди тази първа бюджетна дискусия в Полша и довели до остри противоречия между ЕС и страните-членки. А именно: адекватно ли е затягането на националните бюджети по време на криза в еврозоната да се отрази в европейския бюджет; следва ли ЕС да има собствени ресурси за приходи извън вече установените; трябва ли селскостопанската и кохезионна политика да останат приоритетни и как да бъдат модернизирани в съответствие с целите на Европа 2020?

Комисията отговаря с твърдо „да” на тези спорни въпроси в предложението си за новата МФР. Брюксел застава зад увеличаване на европейския бюджет с 5%, система от собствени ресурси, преструктуриране на европейските приоритети, по-целесъобразно и справедливо разпредляне на средствата на ЕС между регионите, повече вътрешна кохезия (изравняване) между страните от ЕС, влизане в крак със стратегията за бъдещето на Европа: зелена енергия, иновации, глобална визия ...

Предложенията на Комисията за МФР бяха приети с мнозинство от Европейския парламент в края на юни, който се прояви като естествен идеен съмишленик на изпълнителния орган в общата наднационална битка за бюджета. Либералите и социалистите от Европейския парламент похвалиха системата от собствени ресурси, базирани на данък върху финансовите транзакции и европейски ДДС като смели и оправдани, за разлика от малцинството на европейските консерватори, които ги заклеймиха най-общо като безумни.

Англичаните по традиция са най-големите противници на подобна мярка, която би отнела на страната лидерската позиция в банковия сектор. За сметка на предсказуемата реакция на Даунинг стрийт, Франция е склонна да подкрепи новата система от собствени ресури, която би променила значително финансирането на ЕС, поставяйки в същността си европейския бюджет на ново еволюционно стъпало.

Системата за връщане на средства от ЕС на Великобритания или т.н. британски рабат, договерена лично от Маргарет Татчър, „живата икона” на английските консерватори особено що се отнася до железния й националистичен подход спрямо ЕС, също е поставена под въпрос в проекта на бюджета. Консервативното мнозинство в английското правителство не би се отказало лесно от извоюваната през далечната 1984 емблематична придобивка без да окаже политически натиск върху премиера си Дейвид Камерън.

Основната идея за увеличаването на европейския бюджет не се понрави не само на евроскептична Англия, но и на правителствата на Германия, Франция, Холандия и Финландия. Петте страни оспориха надеждите на Комисията още през декември 2010 година , когато поискаха замразяване на европейския бюджет с оправданието, че правителствата не могат да плащат по-високи вноски в хазната на Европа по време на криза. Въпреки официалните твърдения, недекларираният мотив на правителствата на Франция и Германия остава до голяма степен страхът да не отблъснат електоратите си на предстоящите и за двете страни избори, за Франция - президентски през 2012 година, а за Германия - федерални през 2013 година.

От друга страна преструктурирането на приоритетите, свързано с изтласкването на общата селскостопанска политика от първите места в европейското субсидиране от кохезионата политика, иновациите и еко-проектите, неминуемо ще утежни отношенията между Брюксел и Париж, един от най-големите бенефициенти по ОСП. Срещу „петте големи” и в защита на идеите на Комисията реагираха общо 12 страни –членки – България, Чехия, Словакия, Естония, Гърция, Унгария, Латвия, Литва, Португалия, Румъния, Словакия, Словения и Испания. В писмо изпратено до полския комисар по бюджета, Януш Левандовски на 24 май, дванайсетте изразиха съгласието си с приоритетите на МФР, формулирани от Комисията и подчертаха кохезионната политика на ЕС като решаваща за вътрешното консолидиране на Европа и преодоляването на икономическата криза.

Въпреки позитивните изказвания на г-н Левандовски и на полското председателство на ЕС по повод предстоящите сериозни преговори, че планът на Комисията е реалистичен, гласовете на онези, които плащат най-много, както е доказано в практиката, натежават повече при гласуването. Държавният министърът на Германия по въпросите на ЕС, Вернер Хойер потвърди позицията на страната си за „замразяване, а не увеличаване на бюджета” на неофициалната среща в Сопот.

Британският министър за ЕС, Дейвид Лидингтън недвусмислено заяви пред репортери по повод събитието, че "увеличаването на бюджета с 5% е неоправдано във времена на икономически трудности", а французинът Жан Леонети попита риторично "как ще обясним, че намаляваме собствените си бюджети като ограничаваме публичните си разходи и в същото време със замах увеличим европейските харчове?"

На фона на непримиримите позиции на най-заможните европейски държави, амбицията на Комисията за увеличен бюджет, равняващ се общо на 1 трилион евро за периода 2014-2020 г. и за реформи, които не само ще допринесат за Европа 2020 с разместване на традиционните приоритети на ЕС, но и ще създадат система от собствени ресурси, която би осигурила на Брюксел значителна финансова и политическа независимост, звучат за момента по-скоро пожелателно. Лежерната предваканционна среща на министрите на ЕС в Полша прилича по-скоро на лятно затишие преди бурята на реалните преговори, започващи от септември.