ЕС направи външнополитическа жертва заради кризата
Жанета Куюмджиева, Аделина Марини, September 26, 2012
Не малко анализатори предупреждават от много време насам, че продължаващата криза в еврозоната отслабва външнополитическата тежест на ЕС в глобален план. Това вече е факт. Две са доказателствата за това: първото е, че за първи път след срещата на върха ЕС-Китай нямаше пресконференция, което е изключително притеснително и дори скандално, но показва недвусмислено невъзможността на ЕС като институционална тежест да въздейства върху китайската страна да спазва поне на съвместни срещи някакви елементарни принципи на демократичност. Тук ще отворим една скоба като спомена, че ЕС откликва и на изискванията на Русия пресконференциите след взаимни срещи да бъдат ограничавани до по два въпроса на делегация. Второто доказателство е записано в съвместното комюнике [на английски език] след 15-ата среща на върха ЕС-Китай:
"Подчертават колко е важно двете страни да гледат положително една на друга и да си оказват взаимна помощ. Китайската страна потвърди отново своята продължаваща подкрепа за европейския процес на интеграция и изрази увереност, че подходящите крачки са предприети за справяне със суверенната дългова криза в еврозоната. ЕС препотвърди своята подкрепа за мирното развитие на Китай и уважението си към китайския суверенитет и териториална цялост и изрази своята увереност, че китайските усилия поддържат устойчив, стабилен и бърз икономически растеж". В този пасаж се съдържа геополитическото падение на ЕС като играч в момент, когато напрежението в тихоокеанския район, особено между Китай и Япония расте с всеки ден и час заради спорни острови.
Заради кризата ЕС се отказва от натиска си върху Китай да се развива демократично, а не просто мирно. Това е изключително лоша новина за САЩ, които за пореден път остават сами на глобалната сцена при това в също силно неудобен момент за тях самите - заради икономическите проблеми, за които широко се смята, че се дължат на Китай и заради предизборната кампания, в която също Китай е доминираща тема. За ЕС обаче сътрудничеството с Китай е успешно, то носи плодове и трябва да продължи. Точно в този дух звучи останалата част от комюникето, простиращо се върху 7 страници, в което се казва също, че двете страни се ангажират с разпространението на правата на човека и върховенството на закона, но нищо повече.
За сметка на това обаче в съвместното си изявление [на английски език] 
президентите Барозу и Ван Ромпой заявяват, че са благодарили на премиера Вън за ангажимента, който Китай пое да увеличи с 43 млрд. долара ресурсите на МВФ. Китай беше една от последните страни, които излязоха с конкретна сума, въпреки призивите на ЕС и на други страни за създаването на глобална защитна стена от кризата в еврозоната.
В началото на месеца, като се позова на анализ на фондация Карнеги, euinside написа, че е крайно време ЕС да види реални ползи от така наречените свои „стратегически” партньори в Азия. На 20 септември обаче, по време на срещата с участието на председателя на Европейския съвет Херман Ван Ромпой, президента на Европейската комисия Жозе Мануел Барозу, върховния представител на ЕС по въпросите на външната политика Катрин Аштън и китайския премиер Вън Дзябао трудно може да се видят реалните ползи. От комюникето става ясно, че и двете страни в диалога са се съгласили с нуждата да „удвоят усилията си за овладяване на глобалните предизвикателства като финансовата и икономическа криза, устойчивото развитие, опазването на околната среда, климатичните промени, запасите от вода и храна, енергийната и ядрена сигурност”.
Общите цели на партньорството са подчертани от заявените амбиции за синергия (или поне някаква плодотворна свързаност) между 12-ия петгодишен план на КНР и стратегията Европа 2020 - нещо, което беше заявено и на предишната среща на върха, която за малко да не се състои изобщо, отново заради кризата в еврозоната. Това, редом с намерението за формулиране на по-резултатно ориентиран пакет от мерки за сътрудничество (наръчник), биха способствали за допълнително задълбочаване на отношенията в редица сфери.
На срещата бяха подписани няколко важни споразумения. Едно от тях е декларацията за диалог в областта на иновациите. Този диалог ще бъде официалната платформа за обмен на информация в сферата на нововъведенията и ще се състои на годишна база. Първата среща в рамките на този диалог е предвидена да се проведе преди редовната среща на върха между ЕС и Китай през 2013 г.
Подписани бяха още и общо становище за сътрудничество в бъдещи проекти в сферата на космическите технологии и споразумение за програма за намаляване на въглеродните емисии. Около 25 млн. евро ще бъдат отпуснати от ЕС за разработването на проекти за изграждане и ползване на системи за търговия с емисии, устойчива урбанизация и развитие на околната среда. По отношение на търговията, където ЕС и Китай имат силен взаимен интерес, изразяващ се в обмен от 428 млрд. евро за 2011 г., беше подписан меморандум за разбирателство при сътрудничеството в сферата на прилагането на анти-монополния закон. Той цели засилване на обмена на виждания между двете страни в прилагането на законодателството, касаещо конкуренцията.
Проблемът с намесата на държавата в икономиката, объркванията на пазара и липсата на защита по отношение на интелектуалната собственост са едни от основните спънки за европейския бизнес и инвестиции в азиатския гигант. Във връзка с това се подчертава за пореден път постигнатото съгласие около нуждата от сътрудничество в прилагането на законодателството в тази област – тема, обсъдена на проведената годишна среща по линия на диалога за интелектуалната собственост на 18 септември в Брюксел. Някои от другите по-интересни инициативи, за които ЕС и Китай се договориха в края на миналата седмица, бяха:
- Отваряне на дискусиите за евентуално сключване на споразумение между Китай и EURATOM;
- Засилване на сътрудничеството в областта на нелегалната имиграция в замяна на взаимно отпадане на визите за притежателите на дипломатически паспорти;
- Отваряне на офис на Европейската инвестиционна банка в Китай;
- Съставяне на проект за управление на риска при природни бедствия, в рамките на който ЕС и азиатският му партньор да обединят усилия в справянето с кризи чрез осигуряването на хуманитарна помощ.
И ако по време на предишната среща на върха ЕС-Китай, която се състоя преди само 7 месеца, основните искания бяха сложени на масата, то на последната среща в Брюксел на 20 септември вече е ясно каква е била цената. И тази цена изглежда висока.