euinside

EN | BG

• EN | BG
• Теми
• За Нас
• Проекти
• Авторски Права

16 от най-големите инвестиционни банки в света и една фирма за финансова информация вече са обект на разследване от страна на Европейската комисия за монополно положение. Сред разследваните банки са имена като JP Morgan, BNP Paribas, Deutsche Bank, Goldman Sachs, HSBC, Morgan Stanley, Royal Bank of Scotland, UBS и други. Разследването се води по две направления, но като цяло е фокусирано върху пазара на деривати, най вече - Credit Default Swaps (CDS). Това е второ поредно разследване на този пазар, като първият път беше заради разкритие на вестник "Ню Йорк Таймс", че Гърция е извършвала търговски операции със суапове, за да нагоди статистическите си данни, така че да бъдат приемливи за членство в еврозоната.

Първата част от разследването е насочена към предоставянето на финансова информация, необходима за търговията със CDS. CDS са финансови продукти, които се търгуват между финансови институции и инвеститори. По своята същност те са деривати, замислени да предоставят защита срещу риск от фалит. Както кризата ясно показа обаче, дериватите са били използвани често и за спекулация. А информацията за CDS е необходима, за да позволи на участниците на пазара да определят цената на инвестиционните си портфолиа и да си разработят инвестиционните си стратегии.

Комисията разполага с данни, че 16-те банки, които са действали като дилъри на CDS пазара, са давали голяма част от информацията за цената, индексите и други ключови данни единствено на компанията за финансова информация Markit. Това, според Комисията, може да е следствие от картелно споразумение или злоупотреба с колективна доминация. Във всички случаи обаче, това може да има отражение върху достъпа до ценна информация от други доставчици на информационни услуги.

Според вестник "Ню Йорк Таймс", компаниите, които биха се конкурирали с Markit за предоставяне на информация за търговията на CDS са ThomsonReuters, Standard & Poor’s и Bloomberg. По данни на ежедневника, суаповият пазар се оценява грубо на 600 трилиона долара и се контролира от малък брой играчи, чиято концентрация предизвика опасения за прозрачността и конкуренцията през последните години. Вестникът твърди още, че именно разследваните банки наскоро са предприели мерки за запазване на предимствата си на пазара на деривати.

Втората част от разследването на Еврокомисията е свързано с клиринга на суаповите операции. Обект на разследването са няколко споразумения между девет от 16-те банки (Bank of America Corporation, Barclays Bank plc, Citigroup Inc, Crédit Suisse Group AG, Deutsche Bank AG, Goldman Sachs Group Inc., JP Morgan Chase & Co, Morgan Stanley и UBS AG) с клиринговата компания ICE Clear Europe. Тези споразумения съдържат няколко клаузи за преференциални такси и подялба на печалбата, които може да създадат мотив за банките да използват само услугите на тази клирингова компания. Ефектът от подобни споразумения, смятат от ЕК, може да бъде, че други клирингови къщи няма да имат възможност да навлязат на пазара на деривати, като така лишават останалите играчи от реален избор.

Всъщност, основният проблем с дериватите е липсата на прозрачност и ясни правила. Именно затова и този тип инструменти стана обект на регулация в не малко страни по света с развити финансови пазари, като регулацията дори беше издигната като един от водещите приоритети и на ниво Г20. Разследването, което Европейската комисия е започнала, ще се базира на правилата за антимонополизъм, заложени в Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС). Не се предвижда законов срок за приключването на разследването, тъй като продължителността му зависи от множество фактори. Според еврокомисаря, отговарящ за политиката за конкуренция, Хоакин Алмуния обаче, разследването ще допринесе за по-доброто функциониране на финансовите пазари и за по-устойчиво развитие.