Бизнесът иска достъп до евтин кредит. Смята, че икономиката е в застой
Аделина Марини, December 9, 2013
Награди за икономическо оцеляване може би трябва да започнат да се раздават в България. Това си мислех, докато чаках началото на тържествената церемония по връчването на годишните награди на Българската търговско-промишлена палата в София на 3 декември. Юбилейно издание - 20 години. Настроението в залата и извън нея обаче беше тягостно и съвсем не предполагаше тържественост. Около хотел "Шератон", който се намира в близост до правителствените сгради и до площада на протестите от тази година, охраната беше осезаема, заради очакваното присъствие и на премиера Пламен Орешарски. Присъствие, което беше посрещнато в залата от вяли аплодисменти. Всички наградени, с които euinside разговаря имаха една основна препоръка към министър-председателя - да улесни кредитирането за малкия и дребния бизнес.
Росица Савчева е управител на "Спорт лайн елит" ЕООД, фирмата, спечелила първо място в категорията за финансиране със собствени средства. Тя определи бизнес-средата в България като "по-скоро трудна". Пазарът е свит, няма никакви облекчения за бизнеса, а дори напротив. Фирмата работи благодарение на клиентите си в чужбина, голяма част от които са в Европа, Канада и САЩ. Фирмата се занимава с производство на спортни и сценични костюми. Създадена е през 1995-а година. Според г-жа Савчева, благодатна бизнес-среда е имало преди 7-8 години. Оттогава досега постоянен спад. Тогава е имало повече български клиенти и не е имало проблем с плащанията. Сега, казва тя, най-голямата пречка пред бизнеса са забавените плащания.
Тя работи много с държавни дружества и смята, че с тях е най-трудно. Бавят плащанията. Опитва се да прояви разбиране към тях като казва, че те са с малки бюджети, не им достигат парите. Става дума за спортни федерации, които поръчват костюми за олимпиади или други спортни събития, но фирмата е производител. Купува материалите, изработва дрехите и след това си чака парите, а дотогава набира оборотни средства чрез потребителски и ипотечни кредити. Ако има възможност да разговаря с премиера Орешарски, би му казала, че трябва да се осигурят пари за оборотни средства на малките компании. Банките не отпускат пари за микрокомпании, които нямат активи.
Еврофондовете също не й вършат работа, защото, както обяснява, са за много големи суми. "Аз искам по-малко пари, например десет хиляди или двадесет хиляди евро". Тя по-скоро иска да има схеми за микрокредитиране. Казва ми, че наскоро е чела статистика, според която 48% от предприятията в Европа са такива като нейното - микро, но имат 50% дял в икономиката. Според нея в България има много микрофирми, но почвата не е добра в страната. Разчита се основно на чужденци за клиенти. Има и административни пречки, сред които г-жа Савчева очерта невръщането на надвнесени данъци и прехвърлянето им за покриване на бъдещи вноски. Тя очерта и още един проблем, с който се сблъсква редовно - липсата на 
инициативност у българите. Има желание да отвори нови работни места, но в продължение на 3 месеца си е търсила хора, с които да работи. Много са се явили, но не е успяла да си избере.
Какъв е проблемът? "Не им достига смелост да работят по-различни неща, по-трудни. Добре заплатени, но по-трудни. Инициатива им липсва", обяснява простичко. Наградата й връчи лично премиерът Пламен Орешарски с пожеланието повече фирми да бъдат достойни за награди. Какви обаче, е въпросът. Инженер Силвия Петрова споделя голяма част от проблемите на Росица Савчева. Инж. Петрова е председател на Българската асоциация на търговците на медицински изделия. Тя беше звездата на церемонията по връчването на наградите на БТПП. В представянето й беше вложен солиден ПР. Тя единствена от всички получи огромен букет, ръкопляскания, а след връчването на наградата се намести до министър-председателя. Медийната й сътрудничка беше изключително настоятелна в поканите към медиите да разговарят с г-жа Петрова.
Тя също се оплака от държавните фирми, като в нейната бизнес-сфера това са болниците. Асоциацията, която председателства, обединява 42 фирми, които внасят 80 на сто от медицинската апаратура и консумативи. "Ние кредитираме здравеопазването", казва тя, защото болниците се разплащат от една до три години, докато производителите предоставят не повече от 6 месеца отложено плащане. Банките дават много трудно кредити и на много висока цена. "Представете си, ако сложим 10%-12% лихва, какво ще стане с цените! А крайният потребител, тоест пациентът, отново трябва да плаща скъпо за това". Друг проблем, който тя посочи, е законът за обществените поръчки. В здравеопазването, обяснява, трудно се работи по този закон, защото в тази сфера винаги има спешност. "Когато няма нещо 
в болницата, пациентът, който умира, не се интересува дали продуктът е минал през обществените поръчки или не".
Освен това възложителят и изпълнителят не са равнопоставени. Затова тя каза, че ако има възможност да разговаря с премиера Орешарски, би му казала да улесни атмосферата за развитие на средния и малкия бизнес в България, защото това е основата на икономиката във всяка една страна. Тя изрази увереност, че ще има възможност да разговаря с него, защото има много идеи за здравеопазването. Иска да организира икономически форуми и да събере на едно място всички заинтересувани - гражданите, управляващите и фирмите, защото "това е най-големият ни проблем - всички да вървим в една посока", завършва тя.
Красимир Топузов, Токоми ООД, получи награда в категорията за фирми с намалени задължения. На него му беше трудно да прецени каква е сегашната ситуация, тъй като било рано. От разговора с него стана ясно, че той мери състоянието на бизнес-средата според правителството. По тази му мерна система е започнало икономическо раздвижване преди 2.5 години, последвани от продължителен застой от около година и половина. Под раздвижване той има предвид отварянето на европейските програми и фондове за България. Той определи фирмата си като намираща се на границата между микро и малка фирма, която наскоро е спечелила проект по европейските програми. За разлика от преди 10 години, когато е кандидатствал неуспешно, сега е било по-лесно. Дори сами са си написали проекта. Без еврофондовете обаче, той не би осъществил проекта си. В България няма възможности за финансиране.
Той също би посъветвал правителството да направи така, че банковата система в България да се отвори за малкия и средния бизнес. "На първо място бих поставил работата на банковата система. Това е определящото. Един проспериращ бизнес не може да работи без финансиране от банка", каза той и добави, че има прекрасни идеи, но когато те не могат да бъдат реализирани заради липса на достатъчно финансиране, "е много жалко за страна като България".
Шефът на БТПП Цветан Симеонов също оцени сегашната ситуация като застой. "Въпреки добрите макроикономически показатели, въпреки желанието да се опрости живота на бизнеса, все още електронното правителство не се случва, което е един от най-сериозните проблеми на инвеститорите, български и чуждестранни. Затруднен е достъпът до кредит, което също е сериозна пречка". Третата сериозна причина за икономическия застой, според г-н Симеонов, е твърде "динамичното", както той го определи, законодателство. Често то е изненадващо за бизнеса. Добре би било занапред да се търси оценка на въздействието за всяко ново законодателно предложение. БТПП в момента подготвя дълъг списък, по думите на Цветан Симеонов, от конкретни предложения за промени в закони и разпоредби, които да отпушат 
бизнеса. Те ще бъдат предоставени на управляващите, веднага щом приключи съгласуването между членовете на палатата.
При откриването на церемонията министър-председателят заяви, че според него са изпратени достатъчно положителни сигнали към бизнеса. Напомни за промените, приети наскоро, за ускорено разплащане на държавата към фирмите и по-редовното възстановяване на ДДС. Припомни и въвеждането на касовата отчетност на малките фирми, които сега ще дължат ДДС чак след като са получили плащанията си. Той каза още, че се работи за подобряване на достъпа на малките фирми до по-евтини кредитни ресурси. Усещането на бизнеса за перспективност обаче едва ли скоро ще се повлияе от "положителните сигнали" на правителството, още повече, че това усещане съвпада изцяло с виждането и на Европейската комисия за развитието на българската икономика. В есенната си прогноза Комисията ревизира надолу очакването си за икономическия растеж на българското стопанство, което не попречи на правителството да заложи по-високи очаквания.
За първи път в многогодишния европейски бюджет ще бъде отредена и сума, специално насочена към малките и средните предприятия. За периода 2014-2020 година програмата COSME ще се финансира с 2.3 милиарда евро в подкрепа на конкурентоспособността на малките компании и достъпа им до пазари както вътре в ЕС, така и навън. Програмата ще работи под формата на гаранции по заеми и рисков капитал. Това би трябвало да е утеха за всички, с които euinside разговаря, но останалите проблеми, които те повдигнаха си остават изцяло в ръцете на националните власти.