euinside

EN | BG

• EN | BG
• Теми
• За Нас
• Проекти
• Авторски Права

Участието на България в Европейския механизъм за стабилност (ЕМС) и пакта "Евро+" предизвикаха оживени дискусии в българското публично пространство. Ние в euinside смятаме, че тези дискусии са доста закъснели, предвид оживеното обсъждане на тези теми на европейско ниво от месеци насам, за което euinside е информирал редовно. Категорично смятаме, че включването на страната към пакта "Евро+" е еднозначно правилно решение и вече нееднократно сме изразили ясно позицията и аргументите си. Не поставяме под въпрос и участието на страната в Европейския механизъм за стабилност, защото като бъдещ член на еврозоната България трябва да поеме своя дял от общите ангажименти. Това, което липсваше досега е официална информация по конкретните параметри на българското участие в ЕМС. Ето отговорите, които заместник-министъра на финансите г-жа Боряна Пенчева даде на въпросите на euinside:

euinside:Участието на България в ЕМС доброволно ли е или произтича априори от потенциалното приемане на еврото, когато бъдат изпълнени критериите за членство в еврозоната?

Боряна Пенчева: Механизмът ще има валидност за държавите от еврозоната, а следователно и за България, когато стане членка. Преди това по отношение на България механизмът няма фискално отношение. Държавите-членки от еврозоната се обвързват правно да участват с вноска в общия записан капитал на ЕМС, след като ратифицират договора за създаването му.

euinside:Как се определя размерът на участието на всяка страна-членка според т.нар. ключ на ЕЦБ, кои са параметрите, заложени в него и каква е тежестта им.

Боряна Пенчева: Разпределението на вноските за участие в механизма на всяка държава-членка ще се базира на ключа за внесения капитал в ЕЦБ, като за страните с БВП под 75% от средния за ЕС, каквато е България, ще бъде използван адаптиран ключ с два компонента. Първият компонент е 75% участие на база на брутен национален доход на глава от населението, а 25% е частта по ключа на ЕЦБ. Така тежестта на населението в общия ключ на участие на България е 12.5%, а тежестта на БВП клони към 87.5%.

В номинално изражение делът на България ще е 0.43% (по изчисления към днешна дата, при присъединявяне на всички страни към еврозоната, т.е. идеален сценарий). Това означава около 340-350 млн. евро внесен капитал и около 2.6 млрд. евро от капитала при поискване. Общата стойност би била към 3 млрд. евро (а не към 6 млрд. евро, каквито твърдения има), но това е предмет на допълнителни бъдещи изчисления.

Припомням, че нямаме фиксираната дата за членство в еврозоната и от тази гледна точка всяка сума би била преждевременно определена. Точният ангажимент за преходния период ще е ясен към момента на членството ни в еврозоната. Размерът на вноската ще зависи и от броя на страните в еврозоната, освен от размера на БНД (брутния национален доход) към датата на присъединяване.

euinside:Това окончателната формула за определяне на вноските ли е или обсъждането продължава и може да се очакват промени?

Боряна Пенчева: Това е консенсусната формула, която отразява позициите на по-малките държави от Централна и Източна Европа (ЦИЕ) и с усилията на България след множество двустранни и многостранни разговори.

euinside:Има ли България възможност да преговаря за намаляване на вноската си във фонда и ако да - с какви аргументи и по какъв начин ще се опита да постигне това?

Боряна Пенчева: Преференции вече бяха постигнати, за да се отчете догонващия характер на развитието на България и на повечето държави от ЦИЕ (с под 75% от средноевропейския БВП). Предполага се, че в един или друг момент България ще достигне тези стандарти, каквато е стратегическата ни цел от гледна точка на икономическия растеж. Ако формулата, каквато е договорена в момента, се запази, би било нормално и при повишаване на БВП тя да се спазва.

euinside:Кога започва да тече 12 годишния преходен период, в който страните с БВП на глава от населението под 75% от средното за ЕС плащат по-малки вноски?

Боряна Пенчева: Периодът тече от датата на влизането ни в еврозоната.

euinside:Имаше предложение на шведския финансов министър Андерс Борг, подкрепено от България, най-задлъжнелите страни да плащат най-голяма вноска и респективно - най-малко задлъжнелите нищо или съвсем малко. Този подход окончателно ли е бил отхвърлен в процеса на договарянето на ЕМС или все още е на масата?

Боряна Пенчева: Подходът беше отхвърлен поради високата задлъжнялост на голяма част от държавите-членки, не само „стари”, но и „нови”. Днешната ситуация налага поемането на солидарна отговорност за провеждани години наред неразумни политики.

Затова смятам, че всички държави-членки трябва да поемат и ангажимент към пакта "Евро+", тъй като този политически документ е колективният отговор на Европа по отношение на необходимостта от разумна фискална политика.

euinside:Ратификацията на промяната на чл.136 от Договора за функционирането на ЕС (ДФЕС), с която се създава ЕМС, трябва да бъде ратифицирана от Народното събрание. Това ще включва ли и параметрите на българското участие в Механизма?

Боряна Пенчева: Принципните ангажименти предстои да бъдат одобрени от Европейския парламент, а след това ратифицирани. С това ще се формализира действието на Механизма, както и българските ангажименти. Очаква се ЕП да одобри законодателните предложения през лятото, след което ще последва ратификационен процес.

euinside:Какви са аргументите на България да се включи в пакта "Евро+"?

Боряна Пенчева: Резервите на България се отнасяха до въпроса за единна данъчна основа при корпоративното облагане и българската позиция беше отразена. В резултат вече се говори за данъчна координация, което е нещо съвсем различно. България може да участва в данъчната координация, особено по отношение на борбата с данъчните измами и изобщо данъчното сътрудничество между националните данъчни администрации.

С включването ни в Пакта "Евро+" България си осигурява пълноценно участие във вземането на решенията и вече се възползвахме от възможността ясно да защитим позициите си. Разглеждаме Пакта като изцяло политически ангажимент, който трябва да бъде поет от всички държави-членки на ЕС, тъй като стратегически ще гарантира тясната координация на икономическите политики, ще осигури предсказуемост в дългосрочен план по отношение на фискалните политики в частност, но най-вече по отношение на ангажиментите на държавите да провеждат необходимите структурни реформи.

Накратко, Пактът е колективен европейски отговор на ефектите от кризата, който трябва да синхронизира усилията за фискална консолидация с предпоставките за ускорен икономически ръст на ЕС. България ще отрази своите приоритети в Националната си програма за реформи и другите стратегически документи. Нещо повече, амбицията ни е да сме сред първите страни от ЕС, които ще представят приоритетите си в Брюксел.

euinside:Това решение на правителството подлежи ли на одобрение от Народното събрание?

Боряна Пенчева: Аргументите за присъединяването ни към Пакта евро плюс бяха представени от премиера пред парламента, а на 30 март Министерството на финансите представи аргументите си и в ресорните парламентарни комисии.